Каран (на старогръцки: Κάρανος; на латински: Caranus, Karanos, Kalanos, Koiranos, † 329 г. пр. Хр. при Самарканд) е македонски военачалник и приятел (hetairos) на Александър Велики през IV век пр. Хр.

Каран
Роден
Починал
предполага се IV век пр.н.е.
Вижте пояснителната страница за други личности с името Каран.

По времето на похода до Азия Каран поема в Египет през пролетта 331 г. пр. Хр. командването на съюзническите гръцки пехотинци (Коринтски съюз).[1] В битката при Гавгамела през есента същата година той командва отдел на гръцките конници, стациониран на лявото крило; гръцката инфантерия е позиционирана зад линията на боевете като резерва.[2] Всички съюзнически войски са освободени от военната служба през 330 г. пр. Хр. в Екбатана и Каран поема групата на наемната кавалерия. Същата година той участва в провинция Арея при боевете против Сатибарзан.[3] Следващата година той заедно с 800 наемници на коне е под командването на Фарнух при боевете против Спитамен. Те са нападнати от него на Политиметос (Зарафшан) и разгромени; падат убити повече от 2000 мъже.[4] Дали Каран е между малкото оживели не е ясно, след това той не се споменава повече.

Източници редактиране

  1. Ариан, Anabasis 3, 5, 6. Тук наречен „Kalanos“
  2. Ариан, Anabasis 3, 12, 4. Тук наречен „Koiranos“
  3. Ариан, Anabasis 3, 28, 2. Курций Руф, 7, 4, 33–40.
  4. Птолемей, FGrHist 138 F34 = Ариан, Anabasis, 4, 5, 3–9; Курций Руф, 7, 7, 31–39.

Литература редактиране

  • Waldemar Heckel, Who’s who in the age of Alexander the Great. Prosopography of Alexander’s empire. Blackwell, Oxford 2006, ISBN 978-1-4051-1210-9, S. 78.

Външни препратки редактиране