Карача́ево-Черке́зка република (на руски: Карачаево-Черкесская Республика; на карачаево-балкарски: Къарачай-Черкес Республика; на кабардино-черкезки: Къэрэшей-Шэрджэс Республикэ), също наричана Карачаево-Черкезия, е субект на Руската Федерация[1]. Влиза в състава на Севернокавказкия федерален окръг и Севернокавказкия икономически район. Площ 14 277 km² (78-о място в Руската федерация, 0,08%). Население на 1 януари 2017 г. 466 432 души (75-о място, 0,32%). Столица е град Черкеск. Разстояние от Москва до Черкеск — 1674 km.

Карачаево-Черкесская Республика
Къэрэшей-Шэрджэс Республикэ
Къарачай-Черкес Республика
Субект на Руската федерация
Знаме
      
Герб
Карачаево-Черкезия на картата на РусияКарачаево-Черкезия на картата на Русия
Страна Русия
СтолицаЧеркеск
Площ14 277 km²
Население466 432 души (2017)
32,7 души/km²
Федерален окръгСевернокавказки федерален окръг
ПрезидентМустафа Азре-Алиевич Батдиев
Министър-председателРуслан Казаноков
Езицируски, карачаевски, черкезки, абазински и ногайски
Часова зонаUTC +3
МПС код09
Официален сайтwww.kchr.info
Карачаево-Черкезия в Общомедия
Физикогеографска карта на Карачаево-Черкезия

Историческа справка редактиране

Карачаево-Черкезката автономна област е образувана на 12 януари 1922 г., като част от състава на Ставрополски край. На 2 ноември 1943 г. карачаевци са били обявени за съюзници на немците и са депортирани в Средна Азия, а територията ѝ е поделена между Грузия и Ставрополски край. С решение на ХХ конгрес на КПСС от 9 януари 1957 г. карачаевци са реабилитирани и Карачаево-Черкезката автономна област е създадена отново. На 3 юли 1991 г. е преобразувана в Карачаево-Черкезка ССР влиза в състава на ОНД, а на 25 декември 1993 г. е провъзгласена Карачаево-Черкезката република в състава на Руската Федерация.

Географска характеристика редактиране

Карачаево-Черкезката Република е разположена в югозападната част на Русия, по северните склонове на планината Голям Кавказ, от билото на Главния (Вододелен) хребет на юг до подножията на планината на север. На запад и северозапад граничи с Краснодарски край, на север и североизток – със Ставрополски край, на изток – с Република Кабардино-Балкария, на юг – с Грузия.[2]

По билото на Главния (Вододелен) хребет, минаващ по границата с Грузия се издигат върховете Пшиш 3790 m, Домбай-Улген 4048 m, Гвандра 3984 m и др. На север от Главния (Вододелен) хребет, по границата с Република Кабардино-Балкария, се издигя късия, но висок Страничен хребет, в който се намира най-високата точка на Карачаево-Черкезия и на цяло Русия – връх Елбрус 4542 m. Между върховете Домбай-улген и Гвандра се намира Клухорския проход (2781 m), през който преминава шосе, свързващо Карачаево-Черкезия с град Сухуми на Черно море. Северно от Главния (Вододелн) хребет и успоредно на него са простира Скалистия хребет, представляващ поредица от куестови ридове – ридове с асиметрични склонове. Ту най-високата точка е връх Бермамит 2643 m. Крайната северна част на страната е заета от Прикубанската низина с надморска височина под 500 m.[2]

Сред полезните изкопаеми с промишлено значение са залежите на газ, мед, полиметали, каменни въглища и строителни материали.[2]

Републиката е разположена в умерения климатичен пояс и има височинна зонираност. Средната януарска температура е от -4,4 °C на север в Кубанската низина до -10 °C и по-ниски в планините, а средната юлска е съответно от 21 °C до 8 °C и по-ниска. В северната равнинна част вегетационния период (с денонощна температура над 10 °C) е 182 дни, до 75 – 50 дни в планините и още по-малко в най-високите южни части. Годишното количество на валежите е от 550 mm на север (по долината на река Кубан под 500 mm) до 2500 mm и повече на юг във високите части на Кавказ.[2]

В североизточната част на страната преминава участък от вододела между водосборните басейни на Азовско и Каспийско море, а по границата с Грузия – между Азовско и Черно море. Територията на Карачаево-Черкезия попада във водосборните басейни на три големи реки – Кубан (около 85%, от басейна на Азовско море) и Терек (около 2%) и Кума (около 13%) от басейна на Каспийско море. Най-голямата река в страната е Кубан с левите си притоци Теберда, Малък Зеленчук, Голям Зеленчук, Уруп, Голяма Лаба и др.). Втора е река Кума с десния си приток Подкумок. Към басейна на Терек са двете малки реки Кичмалка и Хасаут, леви притоци на река Малка (ляв приток на Терек). В Карачаево-Черкезия има 419 реки с обща дължина 4203 km, голяма част от които са малки реки и ручеи. Болшинството от реките са планински със смесено ледниково-снежно подхранване с ясно изразено пролетно-лятно и лятно пълноводие. В сраната има 430 езера и изкуствени водоеми с обща площ 59 km2. Почти всички езера са разположени в планинската част на републиката и са основно ледникови, карстови и лавинни. Най-големия изкуствен водоем е Кубанското водохранилище, в крайната североизточна част, източно от град Черкеск. В района на връх Елбрус, в подножията на някои върхове и по гребена на Главния (Вододелен) хребет има съвременни ледници.[3]

В северната част, в Кубанската низина почвите са черноземни, а на юг, с увеличаване на надморската височина преминават в кафяви горски и планинско-ливадни. Степната растителност в предпланинските части се сменя с лесостепна, а на юг в планините става широколистна (бук, габър, дъб), а по речните долини иглолистна (бор, ела, смърч) растителност. Още по-нагоре следвад субалпийските и алпийските пасища. Горите заемат 344 хил.ха от територията на Карачаево-Черкезия. В горите и високопланинските райони обитават кафяви мечки, рисове, диви котки, белки, диви свине, благороден елен, сърни, турове. В южната част е разположен Тебердинския държавен биосферен резерват, а крайната югозападна част на страната попада в Кавказкия държавен биосферен резерват.[2]

Население редактиране

Карачаево-Черкезия е многонационална република. На нейната територия живеят над 80 националности. Населението и на 1 януари 2017 г. е 446 442, което представлява 0,32% от това на Руската Федерация и по този показател републиката се нарежда на 75-о място в Русия.

Още един факт, отбелязан по време на преброяването – наблюдава се значителен естествен прираст на карачаевците в сравнение с другите националности, което се наблюдава и при други преброявания.

преброяване 1926 преброяване 1939 преброяване 1959 преброяване 1970 преброяване 1979 преброяване 1989 преброяване 2002
карачаевци 52 875 (52,0%) 70 932 (29,2%) 67 830 (24,4%) 97 104 (28,2%) 109 196 (29,7%) 129 449 (31,2%) 169 198 (38,5%)
черкези 16 186 (15,9%) 17 667 (7,3%) 24 145 (8,7%) 31 190 (9,0%) 34 430 (9,4%) 40 241 (9,7%) 49 591 (11,3%)
абазини 13 731 (13,5%) 14 138 (5,8%) 18 159 (6,5%) 22 896 (6,6%) 24 245 (6,6%) 27 475 (6,6%) 32 346 (7,4%)
руснаци 2593 (2,6%) 118 785 (48,8%) 141 843 (51,0%) 162 442 (47,1%) 165 451 (45,1%) 175 931 (42,4%) 147 878 (33,6%)
ногайци 6263 (6,2%) 6869 (2,8%) 8903 (3,2%) 11 062 (3,2%) 11 872 (3,2%) 12 993 (3,1%) 14 873 (3,4%)
други 9961 (9,8%) 14 810 (6,1%) 17 079 (6,1%) 19 957 (5,8%) 21 917 (6,0%) 28 881 (7,0%) 25 584 (5,8%)

Административно деление редактиране

 
Административно-териториално деление на Карачаево-Черкезия

В административно-териториално отношение Карачаево-Черкезия се дели на 2 републикански градски окръга и 10 муниципални района. Има 4 града, в т.ч. 2 град с републиканско подчинение (Черкеск и Карачаевск) и 2 града с районно подчинение и 7 селища от градски тип.

Административно-териториално деление на Карачаево-Черкезия към 2017 г.
Административна единица Площ
(km2)
Население
(2017 г.)
Административен център Население
(2017 г.)
Разстояние до Черкеск (в km) Други градове и сгт с районно подчинение
Републикански градски окръзи
Карачаевск 22 38 598 гр. Карачаевск 21 040 64 гр. Теберда, Домбай, Орджоникидзевски, Елбруски
Черкеск 70 122 478 гр. Черкеск 122 478
Муниципални райони
Абазински 300 17 450 аул Инжич-Чукун 2618 32
Адиге-Хабълски 326 15 712 аул Адиге-Хабъл 3888 20
Зеленчукски 2931 48 159 ст-ца Зеленчукская 13 449 75
Карачаевски 3916 31 855 гр. Карачаевск 64 Нови Карачай, Правокубански
Малокарачаевски 1365 43 473 с. Учкекен 16 512 80
Ногайски 202 15 657 пос. Еркен Шахар 4184 26
Прикубански 960 28 907 пос. Кавказки 3022 20 Ударни
Урупски 2782 22 975 ст-ца Преградная 7466 105 Медногорски
Уст Джегутински 911 50 398 гр. Уст Джегута 30 468 15
Хабезки 565 30 770 аул Хабез 6392 26

Икономика редактиране

Развито е машиностроенето, хранително-вкусовата и лека промишленост, добивът на нефт и газ, химическата, въгледобивна и минна промишленост.

В селското стопанство републиката е специализирана в животновъдството (предимно овце и коне). Отглеждат се захарно цвекло, царевица, слънчоглед, пшеница.

Площ обработваема земя:
година 1990 1995 2000 2005 2010 2015
хиляди хектара 192,3[4] 155,2 142[4] 117,6[5] 121,9 141,9[5]

Външни препратки редактиране

Източници редактиране

  1. Петрушина М.Н., Горячко М.Д. и др. Карача́ево-Черке́зка република (Карачаево-Черкесия) // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 13. Правителствена агенция (за събиране на глоби) - Киргизи [Канцелярия конфискации — Киргизы]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2009. ISBN 978-5-85270-344-6. с. 783. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2017-08-05 в Wayback Machine. ((ru))
  2. а б в г д ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Карачаево-Черкезия
  3. ((ru)) «Вода России» – Карачаево-Черкезия
  4. а б Госкомстат России. Растениевъдство. 14.1. Посевные площади всех сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, Госкомстат России, 2002. ISBN 5-89476-108-5. с. 863. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) ((ru))
  5. а б Федерална служба за държавна статистика. Растениевъдство. 14.5. Посевные площади сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, 2016. ISBN 978-5-89476-428-3. с. 1326. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) ((ru))
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное делении Карачаево-Черкесии“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​