Каргилската война е въоръжен конфликт, воден между между Индия и Пакистан в периода 3 май – 26 юли 1999 г. в окръг Каргил, Джаму и Кашмир, както и по Линията на контрол. Индийските военновъздушни и сухопътни сили имат за цел да изтласкат редовните и нередовните войски на пакистанската армия от освободените индийските позиции в сектор Каргил по Линията на контрол. Тази конкретна операция е наречена „Сафед Сагар“ (букв. „Бяло море“).

Каргилска война
Индо-пакистански конфликт
300п
Индийски войници при Баталик.
Информация
Период3 май – 26 юли 1999 г.
МястоКаргилски окръг, Джаму и Кашмир, Индия
РезултатИндийска победа
Страни в конфликта
 Индия Пакистан
Командири и лидери
Кочерил Раман Нараянан
Вед Пракаш Малик
Мухамад Рафик Тарар
Первез Мушараф
Сили
30 000 души5000 души
Жертви и загуби
527 убити
1363 ранени
2 изтребителя
1 вертолет
453 убити
665 ранени
Каргилска война в Общомедия

Повод за войната става нахлуването на пакистански войници, дегизирани като кашмирски бунтовници, към позициите на индийската страна на Линията на контрол,[1] която служи де факто като граница между двете държави. През първоначалните етапи на войната Пакистан хвърля вината за конфликта изцяло върху кашмирските бунтовници, но намерените документи сред жертвите и по-късните изявленията на министър-председателя и на главнокомандващия армията на Пакистан доказват участието на пакистанските паравоенни части,[2][3][4] оглавявани от генерал Ашраф Рашид.[5] Индийските въоръжени сили си възвръщат повечето от позициите от своята страна на Линията на контрол по въздух и земя. Изправени пред международна дипломатическа опозиция, пакистанските сили се изтеглят от останалите индийски позиция по линията.[6]

Войната е един от най-скорошните примери за планински военни действия на голяма височина и като такава създава значителни логистически проблеми за враждуващите страни. Освен това, за времето си тя е единственият случай на пряка конвенционална война между две ядрени сили (притежаващи ядрени оръжия). Няколкостотин войници загиват в сраженията и от двете страни.[6]

Източници редактиране

  1. 1999 Kargil Conflict // GlobalSecurity.org. Посетен на 20 май 2009.
  2. Clancy, Tom, Zinni, Tony, Koltz, Tony. Battle Ready. Grosset & Dunlap, 2004. ISBN 0-399-15176-1.
  3. Pak commander blows the lid on Islamabad's Kargil plot // 12 юни 2009. Посетен на 13 юни 2009.
  4. Sharif admits he let down Vajpayee on Kargil conflict // The Hindu. Chennai, India, 10 септември 2007. Посетен на 3 януари 2017.
  5. Nawaz, Shuja, Crossed Swords: Pakistan, Its Army, and the Wars Within, p. 420 (2007)
  6. а б Kenneth Pletcher. Kargil // Encyclopædia Britannica, 1 ноември 2019. Посетен на 27 юли 2020.