Отваря главното меню

Карладово (на гръцки: Μηλιά, Милия, катаревуса: Μηλέα, Милеа, до 1926 година Καρλάτ, Карлат[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Мъглен (Алмопия), административна област Централна Македония. Селото има население от 542 души (2001).

Карладово
Μηλιά
— село —
Нидже от Карладово
Нидже от Карладово
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Мъглен
Географска област Мъглен
Надм. височина 2001 m
Население 542 души (677)
Пощенски код 125

ГеографияРедактиране

Селото се намира на 2 километра североизточно от Къпиняни, в котловината Мъглен (Моглена), до реката Карадере.[2]

ИсторияРедактиране

Край Карладово е открит античен мраморен погребален релеф, на който двама млади хора стоят пред седяща женска фигура. Открити са и погребални мраморни плочи с надписи на гръцки и латински.[2]

В Османската империяРедактиране

Според Стефан Веркович към края на XIX век Карладово е българо-мохамеданско селище с мъжко население 358 души и 90 домакинства.[3] Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Карладово е смесено българо-християнско и българо-мохамеданско селище. В него живеят 105 българи-християни и 675 българи-мохамедани.[4]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Карладово е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[5]

В ГърцияРедактиране

През войната селото е окупирано от гръцки части и след Междусъюзническата война остава в Гърция. Мюсюлманското му население се изселва в Турция и на негово място са настанени туркогласни гърци бежанци, които донасят камбаната и иконите на църквата си, както и елиногласни гърци от Курсули в околностите на Панормос (Бандърма). В 1926 година името е преведено на гръцки като Милеа или Милияс (Μηλιάς), ябълка.[2] Според преброяването от 1928 година селото е смесено местно-бежанско със 169 бежански семейства и 508 души.[6] Джамията е превърната в църква „Свети Георги“. Днешната църква е посветена на Рождество Богородично, като бежанците донасят смятана за чудотворна икона от Мала Азия.[2]

В 1981 година селото има 787 жители. Според изследване от 1993 година селото е смесено бежанско-„славофонско“ и в него „македонският“ и турският език са запазени на средно ниво.[7]

ЛичностиРедактиране

Родени в Карладово

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Καρλάτ -- Μηλέα
  2. а б в г Η Μηλιά. // Δήμος Εξαπλατάνου. Посетен на 17 юни 2014.
  3. Райчевски, Стоян. ГЕОГРАФСКИ ПРЕДЕЛИ – Македония. // Българите мохамедани. второ издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 114.
  4. Кънчов, Васил. Енидже-Вардарска Каза. // Македония. Етнография и статистика. София, Българско книжовно дружество в София, [1900]. с. 148.
  5. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 700 и 851.
  6. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  7. Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
  8. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 700.