Карладово (на гръцки: Μηλιά, Милия, катаревуса: Μηλέα, Милеа, до 1926 година Καρλάτ, Карлат[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Мъглен (Алмопия), административна област Централна Македония.

Карладово
Μηλιά
— село —
Нидже от Карладово
Нидже от Карладово
Гърция
40.9925° с. ш. 22.1414° и. д.
Карладово
Централна Македония
40.9925° с. ш. 22.1414° и. д.
Карладово
Воденско
40.9925° с. ш. 22.1414° и. д.
Карладово
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемМъглен
Географска областМъглен
Надм. височина143 m
Население558 души (2011 г.)

География редактиране

Селото се намира на 143 m надморска височина[2] на 2 km североизточно от Къпиняни, в котловината Мъглен (Моглена), до реката Карадере.[3]

История редактиране

Край Карладово е открит античен мраморен погребален релеф, на който двама млади хора стоят пред седяща женска фигура. Открити са и погребални мраморни плочи с надписи на гръцки и латински.[3]

В Османската империя редактиране

Според Стефан Веркович към края на XIX век Карладово е българо-мохамеданско селище с мъжко население 358 души и 90 домакинства.[4] Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Кърладово, Ениджевардарска каза, живеят 105 българи християни и 675 българи мохамедани.[5] Същевременно селото е показано и като Кърладово във Воденска каза с 200 жители българи мохамедани.[6] Според Тодор Симовски за Карладово се отнасят и данните за село Корово - 105 българи християни и 165 българи мохамедани.[5][2]

Екзархийската статистика за Воденската каза от 1912 година показва селото със 150 български християнски и 700 мюсюлмански жители.[2]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Карладово е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[7]

В Гърция редактиране

През войната селото е окупирано от гръцки части и след Междусъюзническата война остава в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Карладово има 260 къщи славяни мохамедани.[8]

В 1924 година мюсюлманското му население се изселва в Турция и на негово място са настанени 615[2] туркогласни гърци бежанци, които донасят камбаната и иконите на църквата си, както и елиногласни гърци от Курсули в околностите на Панормос (Бандърма). В 1926 година името е преведено на гръцки като Милеа или Милияс (Μηλιάς), ябълка.[3] Според преброяването от 1928 година селото е смесено местно-бежанско със 169 бежански семейства и 508 души.[9] Местните жители са по-малобройни от бежанците.[2]

Джамията е превърната в църква „Свети Георги“. Днешната църква е посветена на Рождество Богородично, като бежанците донасят смятана за чудотворна икона от Мала Азия.[3]

Селото е богато, тъй като землището му се напоява добре от Мъгленица. Произвежда се десертно грозде, овошки, тютюн.[2]

В 1981 година селото има 787 жители. Според изследване от 1993 година селото е смесено бежанско-„славофонско“ и в него „македонският“ и турският език са запазени на средно ниво.[10]

Прекръстени с официален указ местности в община Карладово на 6 август 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Лозя[11] Λόζια Амбелия Αμπέλια[12] местност на СИ от Карладово[11]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 789[2] 605[2] 668[2] 982[2] 845[2] 787[2] 769[2] 542 558

Личности редактиране

Родени в Карладово

Бележки редактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д е ж з и к л м н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 91. (на македонска литературна норма)
  3. а б в г Η Μηλιά // Δήμος Εξαπλατάνου. Посетен на 17 юни 2014.
  4. Райчевски, Стоян. ГЕОГРАФСКИ ПРЕДЕЛИ – Македония // Българите мохамедани. второ издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 114.
  5. а б Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 148.
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 150.
  7. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 700 и 851.
  8. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 25. (на сръбски)
  9. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30 
  10. Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
  11. а б По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  12. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1070. (на гръцки)
  13. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 700.