Карловицки договор

(пренасочване от Карловацки Конгрес (1698-1699))

Карловицкият конгрес (1698-1699) е международен конгрес, свикан в селището Сремски Карловци (днес Сърбия) за сключване на мирен договор между държавите, влизащи в състава на „Свещената лига“ (Свещената Римска империя, Венеция, Жечпосполита, Русия) и претърпялата поражение във войните от 1683-99 Османска империя. Правителствата на Англия и Холандия, заинтересовани в освобождаването на силите на Хабсбургската империя пред назряващата Война за испанското наследство, изпращат на конгреса свои официални посредници.

Предшестващи събитияРедактиране

Карловицкият конгрес е предшестван от пораженията, нанесени на Османската империя във войната ѝ със страните от „Свещената лига“, сред които са разгрома на 120-хилядната турска армия при Виена от 1683 г., Азов през 1696 г., Зента през 1697 г. Османската империя е принудена да сключи мир също така поради тежкото вътрешнополитическо положение, в което се намира. Сериозните противоречия между членовете на „Свещената лига“, проявили се по време на Конгреса и на предварителните преговори във Виена, особено противодействието на съюзниците срещу засилването на позициите на Русия в басейна на Черно море, довеждат до това вместо общ договор да се сключат отделни мирни договори с Османската империя за срок от 25 години. Самата Русия сключва примирие.

Резултати от КонгресаРедактиране

По договора, подписан на 16 януари 1699 г., Жечпосполита получава последната останала под властта на султана част от Деснобрежна Украйна и Подолия с крепостта Каменец. Територията на Молдова, окупирана от войските на Жечпосполита, се връща на Османската империя. Най-големи изгоди получава Хабсбургската империя. По договора от 26 януари 1699 г. тя получава Централна Унгария, Трансилвания, областта между р. Тиса и р. Дунав, голяма част от Славония. Към Венеция по договора от 26 януари 1699 г. минават п-ов Морея, шест крепости в Далмация и ред острови от Гръцкия архипелаг, представлявали нейно владение и до началото на войната. Русия не успява да сключи мирен договор поради отказа на Османската империя да отстъпи овладените от руски войски територии – Азов и някои градчета по р. Днепър, а също п-ов Керч. На 24 януари между Русия и Османската империя се сключва примирие за срок от две години. Според принципа „uti possieletis“ („за всяка страна остава това, което е придобила“), крепостта Азов с прилежащите ѝ области остава за Русия. В развитие на условията на това примирие в Истанбул е сключен Константинополският мирен договор от 1700 г.

Последствия от договореноститеРедактиране

Карловацкият конгрес юридически оформя новото разпределение на силите в Централна и Източна Европа и полага началото на разделянето на европейските владения на Османската империя. Позицията на западноевропейските държави на Карловацкия конгрес, както и неуспеха на Великото пратеничество, способстват за решителния завой във външната политика на Петър I към първостепенното удовлетворяване на териториалните амбиции на Русия в басейна на Балтийско море.

БиблиографияРедактиране

„Съветска военна енциклопедия“ в 8 тома, т. 5.