Карломан (крал на Бавария)
Карломан (на немски: Karlmann; на френски: Carloman); на латински: Karlomannus; 830 – 22 септември 880) е крал на Бавария (от 876 г.) и Италия (от 877 г.) от династията на Каролингите.[1]
Карломан Karlomannus | |
крал на Бавария и Италия | |
Роден |
около 830 г.
|
---|---|
Починал | 22 септември 880 г.
|
Погребан | Алтьотинг, Федерална република Германия |
Управление | |
Период | 876 – 879 г. |
Семейство | |
Род | Каролинги |
Баща | Лудвиг II |
Майка | Ема Баварска |
Братя/сестри | Лудвиг III Младши Карл III Ирмгарда от Кимзее Гизела |
Партньор | Лиутсвинд |
Деца | Арнулф Каринтийски |
Карломан в Общомедия |
Произход и управление
редактиранеКарломан е най-големият син на Лудвиг II Немски, краля на Източно-франкското кралство (Германия) и Ема Баварска, дъщеря на Велф I.
През 861 г. Карломан подема въстание срещу баща си, а през 863 г. към новия метеж на Карломан се присъединяват и по-малките му братя Лудвиг III Младши и Карл III Дебели. През 864 г. Лудвиг Немски е принуден да отстъпи Бавария на Карломан, а на следващата година дава Саксония на Лудвиг Младши, а Швабия на Карл Дебели. По-късно Карломан се сдобрява с баща си и заедно се борят за имперската корона с император Лудвиг II.
След смъртта на баща му през 876 г. Германия е разделена между Карломан и братята му. През 877 умира кралят на Западно-франкското кралство Карл II Плешиви и това позволява на синовете на Лудвиг Немски да предявят претенции за неговото наследство. Карломан получава короната на Италия, а неговия по-млад брат Карл III Дебели става император. Но още през 879 Карломан развива паралич, и предчувствайки смъртта си, решава да раздели своите владения. Лудвиг Младши получава Бавария, а Карл Дебели – Италия. Карломан няма брак и съответно законни деца, но от някоя си Лиутсвинда има незаконнороден син – Арнулф, на когото завещава Херцогство Каринтия.
Литература
редактиране- Riezler, Sigmund von (1882). "Karlmann, König von Baiern und von Italien". Allgemeine Deutsche Biographie. vol. 15. Leipzig: Duncker und Humblot. pp. 397 – 400.
- Schieffer, Theodor (1977). „Karlmann“. Neue Deutsche Biographie. vol. 11. Berlin: Duncker und Humblot. pp. 275f.
- Carloman (King of Bavaria and Italy) // Encyclopædia Britannica. 11th. Т. Vol. 5. Cambridge University Press, 1911. с. 342 – 43.
- Reuter, Timothy. Germany in the Early Middle Ages, c. 800 – 1050. London: Longman, 1991.
Източници
редактиране- ↑ Annales Fuldens.; Regino; Hinkmar. Dümmler, Gesch. d. ostfränkischen Reichs, Bd. I u. II.