Карлос Саура
Карлос Саура (на испански: Carlos Saura) е испански режисьор, смятан за един от класиците на съвременното европейско кино. [1]
| Карлос Саура Carlos Saura | |
|---|---|
| испански режисьор | |
 | |
| Роден | Carlos Saura Atarés
|
| Националност |  Испания |
| Награди | Сребърна мечка за най-добър режисьор (1966) Сребърна мечка за най-добър режисьор (1968) Златна мечка (1981) |
| Режисура | |
| Активност | 1956 – |
| Награди на БАФТА | носител (1985) |
| Семейство | |
| Съпруга | Мерседес Перес (1982-развод) Еулалия Рамон (от 2006 г.) |
| Партньор | Джералдин Чаплин |
| Деца | 7 |
| Уебсайт | |
| Карлос Саура в Общомедия | |
БиографияРедактиране
Роден е на 4 януари 1932 г. в Уеска, Арагон. Майка му и брат му Антонио Саура са художници, а той се занимава с фотография от ранна възраст. През 1957 г. завършва кинорежисура в Мадрид, а до 1963 г. самият той преподава. През 1957 г. се жени за Адела Медрано, от която има двама сина – Карлос (р. 1958) и Антонио (р. 1960).
През 1957 – 1958 г. Саура прави първия си документален филм (Cuenca). През 1965 г. получава наградата Сребърна мечка на Берлинския филмов фестивал за филма La caza. През 1967 г. филмът му Peppermint Frappé също е награден в Берлин. Филмите „Братовчедката Анхелика“ (1974) и „Да отгледаш гарвани“ (1975) получават Специалната награда на журито на Филмовия фестивал в Кан, а Mama cumple 100 años (1979) е номиниран за Оскар за най-добър чуждестранен филм.
След края на първия си брак Саура има син Шейн (р. 1974) от актрисата Джералдин Чаплин. През 1982 г. се жени отново за Мерседес Перес, от която има трима сина – Мануел (р. 1980), Адриан (р. 1984) и Диего (р. 1987). През този период той прави няколко филма съдържащи много фламенко танци. През 1990 г. Карлос Саура получава наградата „Гоя“ за режисурата и сценария на ¡Ay, Carmela!. През 1994 г. му се ражда дъщеря Ана от Еулалия Рамон.
ФилмографияРедактиране
- 1956: El Pequeño río Manzanares (късометражен)
- 1957: La Tarde del domingo (късометражен)
- 1958: Cuenca (късометражен)
- 1960: Los Golfos
- 1964: Llanto por un bandido
- 1966: La Caza
- 1967: Peppermint Frappé
- 1968: Stress es tres tres
- 1969: La Madriguera
- 1970: El jardín de las delicias
- 1973: Ana y los lobos („Ана и вълците“)
- 1973: La prima Angélica („Братовчедката Анхелика“)
- 1975: Cría cuervos („Да отгледаш гарвани“)
- 1977: Elisa, vida mía
- 1978: Los ojos vendados
- 1979: Mamá cumple cien años
- 1980: Deprisa, Deprisa
- 1981: Bodas de Sangre („Кървава сватба“)
- 1982: Dulces horas
- 1982: Antonieta
- 1983: Carmen („Кармен“)
- 1984: Los Zancos
- 1986: El amor brujo („Любовна магия“)
- 1988: El Dorado („Елдорадо“)
- 1989: La Noche oscura
- 1990: ¡Ay, Carmela!
- 1992: El Sur
- 1992: Marathon
- 1992: Sevillanas
- 1993: ¡Dispara! („Стреляй!“)
- 1995: Flamenco („Фламенко“)
- 1997: Taxi
- 1997: Pajarico
- 1998: Esa luz!
- 1998: Tango („Танго“)
- 1999: Goya en Burdeos („Гоя в Бордо“)
- 2001: Buñuel y la mesa del rey salomón („Бунюел и масата на цар Соломон“)
- 2002: Salomé („Саломе“)
- 2004: El séptimo día
- 2005: Iberia („Иберия“)
- 2007: Fados („Фадо“)
- 2009: Io, Don Giovanni („Аз, Дон Жуан“)
ИзточнициРедактиране
- ↑ Carlos Saura, IMDb.com.
Външни препраткиРедактиране
- Официален сайт на Карлос Саура Архив на оригинала от 2015-03-25 в Wayback Machine. ((es))
- Карлос Саура в
Internet Movie Database - Карлос Саура в
Allmovie - Янко Терзиев, „Гарвани в детската стая“, анализ на филма „Да отгледаш гарвани“, в-к „Капитал“, 19 януари 2002
- Ивайло Харалампиев, „Карлос и сенките (Чисто новият Centro Niemeyer в Авилес отвори врати с изложбата Luz на режисьора Карлос Саура)“, в-к „Капитал“, 19 май 2011
- Геновева Димитрова, „Карлос Саура в София“, в-к „Култура“, бр. 23 (2729), 21 юни 2013
