Карлъково

селище в Гърция
(пренасочване от Карлуково (дем Просечен))
Вижте пояснителната страница за други значения на Карлуково.

Карлъ̀ково, още Карлѝково или Карлу̀ково (на гръцки: Μικρόπολη, Микрополи, катаревуса: Μικρόπολις, Микрополис, в превод малко градче, до 1927 година: Καρλίκοβα, Карликова[1]), е село в дем Просечен, област Източна Македония и Тракия, Гърция.

Карлъково
Μικρόπολη
— село —
Изглед от Карлъково, Горната махала
Изглед от Карлъково, Горната махала
Гърция
41.1919° с. ш. 23.82° и. д.
Карлъково
Източна Македония и Тракия
41.1919° с. ш. 23.82° и. д.
Карлъково
Драмско
41.1919° с. ш. 23.82° и. д.
Карлъково
Страна Гърция
ОбластИзточна Македония и Тракия
ДемПросечен
Географска областЗъхна
Надм. височина330 m
Население618 души (2021 г.)
Карлъково в Общомедия

Разположение

редактиране

Разположено е в подножието на планината Сминица (Меникио), на 330 метра надморска височина, в западната част на дема.[2] Отстои на 29 km от град Драма и на 50 km от българската граница. В съседство се намират селата Калапот (Панорама) и Росилово (Харитомени).

Етимология

редактиране

Според Йордан Н. Иванов името вероятно произхожда от турското kırlık, „степ, пусто място“, тъй като Сминица е гола, пустинна планина, и турското -ova, равнина. Жителското име е карлъ̀ковя̀нин, карлъ̀ковя̀нка, карлъ̀ковя̀не.[3]

В Османската империя

редактиране
 
Гръцкото братство „Прония“ в Карлъково, 1909 г.

Йордан Н. Иванов цитира местна легенда, според която цялото население било избито от турците, което обяснява и името му. В края на османското владичество Карлъково е смесено българо-турско село в каза Зъхна, като двете общности живеят разделено в Българската и Турската махала, отделени от дълбок дол. Според Йордан Иванов, съдейки по силното тюркско субстратно влияние в говора християните карлъковци, старото население на селото е било гагаузко и се е обългарило, като към началото на XX век старите хора в Карлъково са двуезични, а младите говорят само български. Така Карлъково е изключение сред околните гагаузки села, които не са асимилирани.[4]

Църквата „Свети Георги“ е построена на гробищата в 1841 година.[5] Гръцка статистика от 1866 година показва Карликова като село с 1250 българи и 750 турци.[6][7]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 Карлъкова (Karlëkova) е посочено като село с 231 домакинства с 340 жители българи, 280 мюсюлмани и 16 власи.[8] Според гръцки данни в 1885 година в селото има 50 гърци, 750 турци и 1200 славофони патриаршиски и екзархисти.[7] В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Карлъково като село със 104 български и 206 турски къщи.[9]

В 1891 година Георги Стрезов пише:

Карлуково, на ЮЗ от Калапот 2 часа. Разположено в подножието на Шминица. Първо място от произведенията захваща тютюнът; грозде излиза тъй също. Гръцка църква и училище с 35 ученика. В Карлуково стои и чаушин, за да пази тишината и съобщенията. 400 къщи; 750 души турци с 1250 българе.[10]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Кърлуково живеят 1500 българи, 660 турци и 30 власи.[11] Всички българи християни в селото са гъркомани под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Карлуково (Karloukovo) има 1440 българи патриаршисти и 60 власи.[12]

През октомври 1902 година митрополит Хрисостом Драмски посещава селото и установява, че „Свети Георги“ вече е малка за нуждите на 185-те православни семейства, и че има нужда от изграждането на нова църква. На 5 октомври митрополит Хрисостом изпраща молба до Вселенската патриаршия да се действа пред властите за разрешение за нов храм. В молбата си Хрисостом изтъква, че мнозинството от населението са славяноговорещи, за които трябва да се положат усилия за задържането им в лоното на Патриаршията.[7]

В средата на 1905 година голяма част от населението на Карлъково, предвождано от свещеник Иван Икономов, приема върховенството на Българската екзархия. Заради това през февруари 1906 година свещеникът е отведен от турските власти в Драма, където гръцкият митрополит Хрисостом Драмски му обръсва брадата и главата, чрез което действие цели оскверняването му.[7][13]

След Младотурската революция в 1909 година жителите на Карлъково изпращат следната телеграма до Отоманския парламент:

Селото ни, което се състои от 150 къщи български и 45 къщи гъркомански, има едно училище и една черква. Гърците, ползувайки се от благоволението на чиновниците през деспотическия режим, нарушиха закона и си присвоиха черквата и училището. Тъй като днес е минал периодът на грабителството, молим да бъдат взети по този въпрос най-справедливи решения, каквито подобават на едно конституционно управление. Скрепено с 6 селски печата.[14]

Според гръцки данни в 1910 година в селото има 900 гърци и 1000 мюсюлмани.[7] Според приетия през 1910 година Закон за спорните черкви и училища в селище една църква, при спорещи религиозни общини тя остава на този, който я е построил, освен ако другата община не е повече от 2/3 и затова на 1 януари 1911 година църквата е затворена, докато не се установи дали екзархистите са 2/3.[5][7]

При избухването на Балканската война в 1912 година четирима души от Карлъково са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[15]

По време на войната селото е освободено от части на българската армия, но след Междусъюзническата война в 1913 селото попада в Гърция. По време на Първата световна война в него влиза българска войска. Според гръцката статистика, през 1913 година в Карлъково (Καρλίκοβο) живеят 1632 души.[16] Към 1918 година в Карлъково има 150 български екзархистки семейства, 50 гъркомански и 200 турски. В същата година с изтеглянето на българските войски от региона част от българите се изселват в България. Нови изселване последва в 1925 година. Основните селища, в които се заселват бежанците са Неврокоп, Станимака, Пещера, Пловдив.[17] Общо в България се изселват 150 семейства.[2]

На мястото на изселилите се българи са заселени гърци бежанци от Ортакьой, България и Източна Тракия, Понт и Мала Азия, Турция.[18]

В 1926 година Карлъково е прекръстено на Микрополис.[19] Според преброяването от 1928 одина Карлъково е смесено местно-бежанско село с 267 бежански семейства с 1117 души.[2][20]

В 1945 - 1946 година още българи са принудени да бягат в България. Селото пострадва и в Гражданската война (1946 - 1949).[2] Днес потомци на жителите на Карлъково са разпръснати в Пловдив, Варна, Пещера, Гоце Делчев и Щип, Северна Македония.

Характерно за селото е делението на 2 махали – Горна махала и Долна махала (Πάν Μαχαλάς и Κάτ Μαχαλάς), всяка от тях с отделна църква, училище, площад и футболен отбор. Горната махала е с българско население, а долната до 20-те години с турско, а след изселването на турците малахата е гръцка. Разделението продължава доста дълго, като местните отказват да приобщят новодошлите, но с течение на времето и вследствие на браковете между местни жители и понтийските гърци, то се заличава.

Основен поминък на населението е животновъдство и отглеждане на тютюн и житни култури.[2]

Прекръстени с официален указ местности в община Карлъково на 13 януари 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Цабуки[21] Τσαμπούκι Елатодасос Ἐλατόδασος[22] местност СЗ от Карлъково[21]
Долно Орманджик[21] Κάτω Ορμαντζίκ Дасаки Δασάκι[22] връх СЗ от Карлъково[21]
Чарнази Тарлар[21] Τσαρναζὶ Ταρλάρ Мегало Хорафи Μεγάλο Χωράφι[22] връх С от Карлъково[21]
Котка[21] Κότκα Корифи Κορυφή[22] връх (607 m) С от Карлъково[21]
Беш Таш[21] Μπὲς Τάς Пендапетрон Πεντάπετρον[22] връх (1819,7 m) З от Карлъково[21]
Буюк куле[21] Μπουγιούκ Κουλέ Кастрон Κάστρον[22] връх СЗ от Карлъково[21]
Боздаг[21] Μπόζ Ντάγ Дисватон Δύσβατον[22] връх З от Карлъково[21]
Кючук куле[21] Κιουτσούκ Κουλὲ Кастраки Καστράκι[22] връх СЗ от Карлъково[21]
Богаз[23] Ππογάζι Аникторема ᾿Ανοικτόρρεμα[22] името на река Куру чай[21] (Куслук) в горното ѝ течение[23]
Фундуклуки[21] Φουντουκλούκι Лептокарна Λεπτοκαρυά[22] местност СЗ от Карлъково[21]
Кислас[21] Κισλὰς Химадио Χειμαδιὸ[22] местност СИ от Карлъково[21]
Юрук Кири[21] Γιουρούκ Κιρὼ Склавотопи Σκλαβοτόπι[22] местност СИ от Карлъково[21]
Батак[21] Μπατάκι Вуркотопи Βουρκοτόπι[22] местност И от Карлъково[21]
Аргач[21] ῎Αργατς Ксефанто Ξέφαντο[22] връх (1455 m) З от Карлъково[21]
Сушица[21] Σούτσικα Рема Идрагогиу Ρέμα Υδραγωγείου[22] река Ю от Кърлъково[21]
Куру чай[21] Κουροῦ Τσάϊ Химарос Χείμαρρος[22] река С от Кърлъково[21]
Виливища[21] Βιλιβίστα Рема Архангелу Ρέμα ᾿Αρχαγγέλου[22] река образувана от Сушица и Куру чай[21]
Йени баир[21] Γενῆ Μπάϊρ Катарактис Καταρράκτης[22] името на горното течение на Узун Улук[21]
Клисе баир[21] Κλίσε Μπάϊρ Плагия Πλαγιά[22] връх ЮЗ от Карлъково[21]
Дименица[21] Ντιμένιτσα Воскотопос Βοσκότοπος[22] връх Ю от Карлъково[21]
Чаирлък[21] Τσαγιρλίκι Ливадотопос Λιβαδότοπος[22] местност И от Карлъково[21]
Клисе Ери[21] Κλισὲ Γερῆ Пиги Πηγή[22] местност И от Карлъково при слива на Сушица и Куру чай[21]
Добро поле[21] Ντόμπρο Πόλιε Клаиполис Καλλίπολις[22] местност Ю от Карлъково и Ю от връх Добропол[21]
Узун Улук[21] Οὐζοὺν Οὐλούκ Макрилакос Μακρύλακκος[22] името на горното течение на река Драница[21]
Мадем[21] Μαντέμ Металион Μεταλλεῖον[22] името на река Дравуща в горното ѝ течение[21]
Добропол[21] Ντομπροπόλ Корифи Калиполеос Κορυφὴ Καλλιπόλεως[22] връх (1203 m) Ю от Карлъково[21]
Уш бунар[21] Οὔσα Μπουνὰρ Потистра Ποτίστρα[22] местност Ю от Карлъково[21]
Пилаф тепе[21] Πιλάφ Τεπέ Стронгиловуни Στρογγυλοβούνι[22] връх (1189 m) Ю от Карлъково[21]
Синделик[21] Σίντελικ Тамнотопи Θαμνοτόπι[22] връх (1951,9 m) З от Карлъково[21]
Горно Орманджик[21] Ανω Ορμαντζίκ Ано Дасилиу ῎Ανω Δασύλιον[22] местност З от Карлъково[21]
Долно Орманджик[21] Κάτω Ὀρμαντζίκ Като Дасилион Κάτω Δασύλιον[22] местност СЗ от Карлъково в подножието на едноименния връх[21]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 1632[2] 1662[2] 2176[2] 3169[2] 2116[2] 2228[2] 1423[2] 1139[2] 1112[2] 1102 845

Личности

редактиране
Родени в Карлъково
 
Поп Димитър Узунов (Димитриос Узунис) от Карлъково[24]
  •   А. Агатопулос (Α. Αγαθόπουλος), гръцки революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония[7]
  •   Ангел Петков (1885 или 1890 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Стефан Чавдаров, 2 рота на 14 воденска дружина[25]
  •   Атанас Ангелов, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 1 дебърска дружина, ранен в Междусъюзническата война на 11 юли 1913 година[26]
  •   Атанас Войводов, български общественик, имигрант в Асеновград
  •   Атанас Даскалов (Αθανάσιος Δασκάλου), гръцки революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония[7]
  •   Атанас Малушев (Αθανάσιος Μαλούσης), гръцки революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония[7]
  •   Ванел Галаганов (1890 – ?), македоно-одрински опълченец, 22-годишен, касапин, неграмотен, 2 рота на 14 воденска дружина[27]
  •   Васил Стоянов (Βασίλης Στοίδης), гръцки революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония[7]
  •   Георги Буюклиев (Γεώργιος Βουγιουκλής), гръцки революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония[7]
  •   Георги Попангелов (Γεώργιος Παπαγγελής), гръцки революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония[7]
  •   Димитър Илиев (Δημήτριος Ηλιάδης), гръцки революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония[7]
  •   Димитър Попхристодулов (Δημήτριος Παπαχριστοδούλου), гръцки революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония[7]
  •   Димитър Николов Узунов (Δημήτριος Νικολαίδης Ουζούνης, 1877 – ?), гръцки свещеник и революционер
  •   Димитър Цимелов (Δημήτριος Τσιμελής), гръцки революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония[7]
  •   И. Лалов (Ι. Λάλος), гръцки революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония[7]
  •   Илия Маринов (1887 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 10 прилепска дружина, носител на кръст „За храброст“ IV степен[27]
  •   Иван Аврамов (Ιωάννης Αβραάμ), гръцки революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония[7]
  •   Иван Баньов (Ιωάννης Μπάνιου), гръцки революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония[7]
  •   Иван Вангелов (Ιωάννης Ευαγγελόπουλος), гръцки андартски капитан[28]
  •   Иван Даскалов (Ιωάννης Δασκαλόπουλος), гръцки революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония[7]
  •   Иван Даскалов (Ιωάννης Δασκάλου), гръцки революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония[7]
  •   Иван Капитанов, български революционер, деец на ВМОРО, загинал при Гюреджик[29]
  •   Иван Силов (Ιωάννης Σιλλός, Σόλλας), гръцки андартски деец, четник[28]
  •   Иван Узунов (Ιωάννης Ουζούνης), гръцки революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония[7]
  •   Коста Узунов (Κώστας Ουζούνης), гръцки революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония[7]
  •   Костадин Аврамов (Κωνσταντίνος Αβραάμ), гръцки революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония[7]
  •   Костадин Аргиров (Κωνσταντίνος Αργυρίου), гръцки революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония[7]
  •   Костадин Делиолан, български хайдутин
  •   Костадин Икономов, български свещеник, установил се след Междусъюзническата война в Ляски, поел на 4 септември 1917 година отново енорията си в Карлъково по време на българското управление в годините на Първата световна война[30]
  •   Костадин Карлъковалията (Κωνσταντίνος Καρλικόβαλης, Константинос Карликовалис), гръцки андартски деец, агент от трети ред[7][28]
  •   Мамалянгас (Μαμαλιάνγκας), гръцки революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония[7]
  •   Михал Даскалов (Μιχάλης Δασκάλου), гръцки революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония[7]
  •   Никола Божиев – български просветен деец, учител в Карликьой в края на ХІХ век[31]
  •   Христо Терзиев (Χρήστος Τερζής), гръцки революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония[7]
  •   Христос Тенциос (Христо Тенчов, Χρήστος Τέντσιος), гръцки революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония, и политик[7]
  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д е ж з и к л м н о Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 170. (на македонска литературна норма)
  3. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 136.
  4. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 18.
  5. а б Ιστορία Πλεύνας-Πετρούσας. Η Παλαιά Εκκλησία Πλεύνας και άλλες 32 Μεταβυζαντινές Εκκλησίες στο Νομό Δράμας // Τα Νέα της Πετρούσας. Посетен на 15 ноември 2014.
  6. Ν. Σχινά, "Οδοιπορικαί σημειώσεις, Μακεδονία", τόμος Β', Εν Αθήναις 1866, цитирано по официалния сайт на Дем Зиляхово
  7. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб Τουρκοκρατία και Βουλγαροκρατία & το κλείσιμο της εκκλησίας // Μικρόπολη. Архивиран от оригинала на 2014-10-04. Посетен на 15 ноември 2014.
  8. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 144-145.
  9. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 240-241. (на руски)
  10. Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 2.
  11. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 181.
  12. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 202. (на френски)
  13. Трайкова, Весела. Андартството в Солунския вилает през 1906 г., в: Военноисторически сборник, бр.4, 2011, стр. 56.
  14. Македония : Сборник от документи и материали. София, Българска академия на науките. Институт за история. Институт за български език, Издателство на Българската академия на науките, 1978. с. 529.
  15. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 851.
  16. Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία // Архивиран от оригинала на 31 юли 2012. Посетен на 3 май 2009. (на гръцки)
  17. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 18-19.
  18. Δημοτικό Διαμέρισμα Μικρόπολης, архив на оригинала от 9 юни 2007, https://web.archive.org/web/20070609172944/http://www.prosotsani.gr/indexgr.php?do=mikropoli, посетен на 11 юли 2008 
  19. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  20. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  21. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж аз аи ак ал ам ан ао ап ар ас ат ау аф ах ац ач аш ащ аю ая ба бб бв бг бд бе бж По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  22. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 12. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 3). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 13 Ιανουάριου 1969. σ. 20. (на гръцки)
  23. а б Dráma GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
  24. Το Ίδρυμα Μουσείου Μακεδονικού Αγώνα // Посетен на 21 март 2013 г. Архив на оригинала от 2015-09-24 в Wayback Machine.
  25. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 547.
  26. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 24.
  27. а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 137.
  28. а б в Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 26. (на гръцки)
  29. Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 348.
  30. Цокова, Полина. Дейността на Неврокопската митрополия в периода на войните 1912 - 1919 година // Исторически преглед 65 (1-2). София, Институт по история при БАН, 2009. с. 94, 97.
  31. Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 87.