Карл Австрийски
Карл Лудвиг Йохан Йозеф Лаурентиус Австрийски, Херцог на Тешен (на немски: Erzherzog Carl Ludwig Johann Joseph Laurentius von Österreich, Herzog von Teschen; * 5 септември 1771, Флоренция, Италия – † 30 април 1847, Виена, е австрийски ерцхерцог и херцог на Тешен, знаменит пълководец, син на император Леополд ІІ, 54-ти Велик магистър на Тевтонския орден. Властта над Тешенското херцогство наследява от дядо си, принц Алберт Саксонски, син на полския крал Август III, през 1822 г. Родоначалник на тешенския клон на Хабсбургската династия.[1]
| Карл Австрийски | |
|---|---|
| Херцог на Тешен | |
| Управление | 1822 – 1847 |
| Наследил | Алберт Саксонски |
| Наследник | Албрехт Австрийски |
| Лични данни | |
| Роден | 5 септември 1771 г.
|
| Починал | |
| Други титли | Щатхалтер на Австрийска Нидерландия Велик магистър на Тевтонския орден |
| Подпис |  |
| Семейство | |
| Династия | Хабсбург-Лотарингия |
| Баща | Леополд ІІ |
| Майка | Мария-Луиза Испанска |
| Брак | Хенриета фон Насау-Вайлбург |
| Герб |  |
| Карл Австрийски в Общомедия | |
| Карл Австрийски | |
|---|---|
| ерцхерцог на Австрия | |
 Ерцхерцог Карл в битката при Асперн | |
| Звание | 1809 Генерал на армиите |
| Години на служба | 1792 – 1822 |
| Служи на |  |
| Род войски | |
| Битки/войни | Войни на Първата, Втората и Петата коалиция • Алденховен • Неервинден • Жемап • Фльорюс • Амберг • Вюрцбург • Острах • Щоках • Цюрих • Хоенлинден • Калдиеро • Ландсхут • Абенсберг • Екмюл • Асперн • Ваграм • |
| Награди |  •  •  •  •  |
| Дата и място на раждане | 5 септември 1771 г.
|
| Дата и място на смърт | |
| Погребан | Императорска крипта, Виена, Австрия |
| Родства | Леополд II (баща) Мария-Лудовика Бурбон-Испанска (майка) |
| Подпис | |
| Карл Австрийски в Общомедия | |
Военна кариераРедактиране
Своите бойни умения Карл показва още в началото на революционните войни, през 1792 г. и през 1796 г. командва Рейнската армия и действа успешно срещу французите. След загубите на австрийската армия в Италия той оглавява остатъка от тамошната армия, без да успее да овладее положението и скоро походът завършва с Леобенското примирие. Във войната от 1799 г. предвожда австрийците по поречието на река Лех и след победата при Щоках принуждава маршал Журдан да остъпи по Рейн. По-късните му успехи му осигуряват място в Придворния военен съвет.
През 1800 г., след австрийските поражения при Маренго и Хоенлинден, Карл се съгласява да командва разбитата армия. Той провежда успешно отстъпление и подписва примирие с французите, на което се основава Люневилския договор. През 1801 г. вече е председател на Придворния Хофкригсрат, но неговите реформи в австрийската военна система не успяват да изкоренят старите обичаи и духът на съсловността в армията. През 1805 г., командвайки войските в Италия, се сражава при Калдиеро. През 1809 г., в началото на новата война с Наполеон, Карл е предводител на всички австрийски войски, но се смята, че неговият успех винаги е бил възпрепятстван от недостатъчните му твърдост и решителност. Винаги опитващ да постави братята си като предводители на отделните войскови, докато всички те са под негово командване Карл си навлича неодобрение в дворцовите среди. Победата му при Асперн все пак доказва способността му да надделее над наполеоновата войска, а след загубата при Ваграм водените от него австрийци отстъпили бързо и изкусно.
СемействоРедактиране
През 1815 г. се жени за Хенриета фон Насау-Вайлбург (1797 – 1829), дъщеря на дъщеря на княз Фридрих Вилхелм фон Насау-Вайлбург. С нея имат шест деца:[2]
- Мария-Тереза Австрийска, кралица на Двете Сицилии (1816 – 1867)
- Албрехт Австрийски (1817 – 1895)
- Карл Фердинанд Австрийски (1818 – 1874)
- Фридрих Фердинанд Леополд Австрийски (1821 – 1847)
- Вилхелм Франц Австрийски (1827 – 1894)
СъчиненияРедактиране
Историческите съчинения на Карл са много ценни за военната литература. Недостатъкът на дидактическите му книги на военна тема е натрапчивата им едностранчивост. От неговите съчинения най-важни са:
- „Grunds ä tze der Strategie“ (описание на похода от 1796 г.);
- „Geschichte des Feldzuges v. 1799 in Deutschland u. in der Schweiz“.
По-голямата част от монографиите му са отпечатани в австрийския военен вестник под буква С.
ИзточнициРедактиране
- ↑ Karl Ludwig von Österreich, Herzog von Teschen, geneall.net
- ↑ Habsburg 5, genealogy.euweb.cz
| Алберт фон Саксен-Тешен | → |  (1793 – 1794) |
→ | Фридрих Август фон Харах |
| Франц фон Хабсбург | → |  (1801 – 1804) |
→ | Антон фон Хабсбург |