Карл Александер (Саксония-Ваймар-Айзенах)

Карл Александер Август Йохан фон Саксония-Ваймар-Айзенах (на немски: Karl (Carl) Alexander August Johann von Sachsen-Weimar-Eisenach; * 24 юни 1818, Ваймар; † 5 януари 1901, Ваймар) е велик херцог на Саксония-Ваймар-Айзенах (1853 – 1901).

Карл Александер
велик херцог на Саксония-Ваймар-Айзенах
Роден
Починал
5 януари 1901 г. (82 г.)
ПогребанВаймар, Федерална република Германия
Религиялутеранство
Управление
Период18531901
Семейство
БащаКарл Фридрих (Саксония-Ваймар-Айзенах)
МайкаМария Павловна
Братя/сестриАвгуста Сакс-Ваймарска
Мария фон Саксония-Ваймар-Айзенах
СъпругаСофия Нидерландска (8 октомври 1842 – неизв.)
ДецаКарл Август фон Саксония-Ваймар-Айзенах
Мария Александрина фон Саксония-Ваймар-Айзенах
Елизабет Сибила фон Саксония-Ваймар-Айзенах
Карл Александер в Общомедия

Син е на велик херцог на Карл Фридрих фон Саксония-Ваймар-Айзенах (1783 – 1853) и съпругата му руската велика княгиня Мария Павловна, дъщеря на цар Павел I и София Доротея Вюртембергска. Майка му е сестра на цар Александър I. Брат е на Августа (1811 – 1890), омъжена от 1829 г. за крал Вилхелм I от Прусия (1797 – 1888).

На Карл Александер се отдават езици. От 1835 г. той следва право, история и природни науки в университетите в Лайпциг и Йена и получава също военно убучение. През 1841 г. завършва като доктор по право в Йена.

Карл Александер се жени на 8 октомври 1842 г. в Хага за братовчедката си принцеса София Нидерландска (* 8 април 1824; † 23 март 1897), дъщеря на крал Вилхелм II Нидерландски (1792 – 1849) и руската велика княгиня Анна Павловна (1795 – 1865), сестра на майка му. От 8 юли 1853 г. Карл Александер е велик херцог на Саксония-Ваймар-Айзенах.

Той умира на 5 януари 1901 г. на 82 години във Ваймар.


Карл Александер и София Нидерландска имат децата:[1][2]

Кореспонденция

редактиране
  • Briefwechsel zwischen Joseph Viktor von Scheffel und Carl Alexander, Großherzog von Sachsen-Weimar-Eisenach, Karlsruhe 1928.
  • Carl Alexander und die Wartburg in Briefen an Hugo von Ritgen, Moritz von Schwind und Hans Lucas von Cranach. Letsch, Hannover 1925.
  • Großherzog Carl Alexander und Fanny Lewald-Stahr in ihren Briefen 1848 – 1889. 2 Bde., eingeleitet und hrsg. v. Rudolf Göhler, Mittler, Berlin 1932.
  • Mein edler, theurer Großherzog! Briefwechsel zwischen Hans Christian Andersen und Großherzog Carl Alexander von Sachsen-Weimar-Eisenach. v. Ivy York Möller-Christensen und Ernst Möller-Christensen, Wallstein, Göttingen 1992.
  • Mein gnädigster Herr! Meine gütige Korrespondentin! Fanny Lewalds Briefwechsel mit Carl Alexander von Sachsen-Weimar 1848 – 1889. Mit einer Einführung von Eckart Kleßmann, Böhlau, Weimar 2000.

Литература

редактиране
  • Friedrich Facius: Karl Alexander. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 11, Duncker & Humblot, Berlin 1977, ISBN 3-428-00192-3, S. 264 f.
  • Kuno Fischer: Großherzog Karl Alexander von Sachsen. Gedächtnisrede in der Trauerversammlung am 31. Mai 1901 im Theater zu Weimar gehalten, Winter, Heidelberg 1901.
  • Karl Muthesius: Goethe und Karl Alexander, Böhlau, Weimar 1910.
  • Angelika Pöthe: Carl Alexander. Mäzen in Weimars ›Silberner Zeit‹. Böhlau, Köln 1998.
  • Karl Helmrich: Geschichte des Grossherzogthums Sachsen-Weimar-Eisenach, S. 132 ff.
  • C. Arnold McNaughton, The Book of Kings: A Royal Genealogy, in 3 volumes (London, U.K.: Garnstone Press, 1973), volume 1, page 252. Hereinafter cited as The Book of Kings.
  • Jutta Krauß: Carl-Alexander von Sachsen-Weimar-Eisenach zum 175. Geburtstag. Sein Verhältnis zu Politik und Kunst. Wartburg-Jahrbuch. Leipzig 1994. S. 11 – 39. ISBN 3-930040-07-7.
  • Reinhold Brunner: Zur Geschichte der Eisenacher Carl-Alexander-Bibliothek. Eisenach-Jahrbuch 1992. Marburg 1992. S. 62 – 63. ISBN 3-89398-114-4.

Източници

редактиране