Уикипедия

Карл Емануил I Савойски

Карл Емануил I Савойски, наречен „Велики“ (на италиански: Carlo Emanuele I di Savoia, detto il Grande; * 12 януари 1562, Риволи, Савойско херцогство; † 26 юни 1630, Савиляно, пак там) е 11-и херцог на Савоя от 1580 г. до смъртта си, маркграф на Салуцо (1588 до смъртта си), принц на Пиемонт, граф на Аоста, на Мориен, на Ница, крал на Кипър, на Йерусалим и на Арменско кралство Киликия, хранител на Пресветата плащеница.

Карл Емануил I Савойски
Carlo Emanuele I di Savoia
I. Херцог на Савоя
II: Маркиз на Салуцо
Роден
Починал
26 юли 1630 г. (68 г.)
ПогребанСветилище на Викофорте
РелигияКатолицизъм
Управление
ПериодI. 30 август 1580 – 26 юли 1630
II. 1588 – 26 юли 1630
ПредшественикI. Емануил Филиберт Савойски
II. Кралство Франция
НаследникI. Виктор Емануил I Савойски
II. Титла вкл. в короната
Други титлиПринц на Пиемонт
Граф на Аоста
Граф на Мориен
Граф на Ница
Крал на Кипър
Крал на Йерусалим
Крал на Арменско кралство Киликия
Хранител на Пресветата плащеница
Семейство
РодСавойска династия
БащаЕмануил Филиберт Савойски
МайкаМаргарита Френска (1523-1574)
Братя/сестриПриродени:
Амадей
Ото
Беатрис
Матилда
Мария
Франциска
Филип (Филипино)
Маргарита
СъпругаКаталина-Микаела Испанска
Мария Маргарита дьо Русийон
ПартньорЛуиза дьо Дюин
Арджентина Прована
Вирджиния Палавичини
Анна Фелицита Кузани
ДецаФилип Емануил Савойски
Виктор Амадей I
Емануил Филиберт
Маргарита
Изабела
Маврикий
Мария Аполониа
Франциска Катерина
Томас Франциск
Йоанна
Маврикий
Габриел
Антонио
Маргарита
Извънбр.:
Емануил
Феликс
Карл Хумберт
Силвио
Витихинд
Лудовико Кузани
Анна Катерина Меравиля
Подпис
Карл Емануил I Савойски в Общомедия

Наречен от своите поданици „Огнената глава“ (на италиански: Testa di fuoco) поради изявените си военни способности, той е един от най-способните и културни принцове в историята на Савойската династия.

Амбициозен и самоуверен, благодарение на отличното състояние на херцогството, предадено му от баща му, Карл Емануил I се опитва да разшири териториално властта си. Способства за въвличането на Савойското херцогство в много войни. Дълги години се бори с Кралство Франция за Маркграфство Салуцо (1588 – 1601) и през 1601 г. се добива до признанието на Анри IV за своята власт над тези владения за сметка на преотстъпване на редица свои територии между Бургундия и Дофине (Брес, Бюже, Жекс).

Произход редактиране

Роден е през 1562 г. в Замъка в Риволи като единствено дете на Емануил Филиберт Савойски „Желязната глава“ (* 1528, † 1580), херцог на Савоя, и на съпругата му Маргарита дьо Валоа, херцогиня дьо Бери, сестра на френския крал Анри II. Негови дядо и баба по бащина линия са Карл III Савойски „Добрият“, херцог на Савоя, принц на Пиемонт, граф на Аоста, на Мориен, на Ница и на Асти, титулярен крал на Йерусалим, Кипър и Армения, и инфанта доня Мария Беатрис Португалска, а по майчина – френският крал Франсоа I и Клод Френска.

Има трима природени братя и четири природени сестри от извънбрачни връзки на баща си.

Биография редактиране

Начални години редактиране

Карл Емануил е с крехко телосложение, с леко извити рамене, деликатни черти и блед тен. От дете обаче баща му го привиква към всякакви физически упражнения и спортове, което го прави изкусен рицар и непобедим майстор на меча.

Брак редактиране

През 1585 г. се жени за инфанта Катерина-Микаела Хабсбург-Испанска, дъщеря на краля на Испания Филип II и на френската принцеса Елизабет дьо Валоа. Булката е дребничко, безкръвно, болнаво, с белязано от шарка лице момиче. За нея той построява резиденцията на замъка Мирафиори между днешните торински паркове Сангоне и Мирафлорес. Тя му ражда десет деца.

Война за завладяване на Маркграфство Салуцо редактиране

През есента на 1588 г., възползвайки се от религиозните войни във Франция, чийто крал е първият му братовчед Анри III, Виктор Емануил I окупира Маркграфство Салуцо, която е под закрилата на Франция. Новият крал на Франция Анри IV му нарежда да върне територията на френската корона, но Карл Емануил I отказва: това е началото на война.

По-голямата част от боевете се водят в Горна Вал ди Суза и във Вал Кизоне: французите са командвани от Франсоа дьо Бон дьо Лесдигиер, известен като „Лисицата от Дофине“. Войната се развива с възходи и падения, докато приключва с Вервенския мир на 2 май 1598 г., който отлага спора за маркграфството до последващо споразумение.

Карл Емануил I възобновява контактите си с Испания, а Aнри IV побеснява и заплашва да поднови военните действия. Папа Климент VIII също се намесва като арбитър, но през юли 1600 г. избухва Френско-савойската война. Тя завършва, благодарение и на папското посредничество на кардинал Пиетро Алдобрандини, с Договора от Лион от 17 януари 1601 г. Териториалното завладяване е признато от Анри IV на Карл Емануил I в замяна на Брес и на други териториални отстъпки отвъд Алпите. Бартерът препотвърждава италианското призвание на Савойците и свързва съдбите на семейството с тези на полуострова. Карл Емануил I отбелязва в мемоарите си: „Много по-добре е да имаме една единствена държава, обединена, както е тази от тази страна на планината, отколкото две, и двете несигурни“.[1]

Отношения между Франция и Испания редактиране

В Савойското херцогство са възобновени преследванията на протестантите. Разтревожен от възможно сближаване между Кралство Франция и Кралство Испания, Карл Емануил I се сближава с французите. Испания също се опитва да върне Савойското херцогство в своята орбита. След дълги преговори между Карл Емануил I и посланиците на крал Анри IV на 25 април 1610 г. е сключен Договорът от Брудзоло. Той е подписан в замъка Брудзоло във Вал ди Суза, по средата между Торино и древната граница между Дофине и Пиемонт, и предвижда тесен съюза между Савойското херцогство и Кралство Франция с антииспанска насоченост: една победа в евентуална война срещу Испания би донесла Миланското херцогство на Савойците; предвиден е и бракът на наследника на Карл Емануил I, Виктор Амадей, с Елизабета, дъщеря на Анри IV. Но убийството на Анри IV на 14 май 1610 г. отново поставя всичко под въпрос. Вдовицата му Мария де Медичи, която е регент от името на непълнолетния Дофин (бъдещият Луи XIII), отказва да признае Договора от Брудзоло. Така Карл Емануил I се оказва изолиран и на милостта на Испания. Тогава кралят на Испания Фелипе III поисква публично извинение от херцога по време на унизителна церемония: синът на Савойския херцог, Емануил Филиберт, трябва да отиде в Мадрид, където на 10 ноември 1610 г. коленичи пред испанския крал и прочита молбата за прошка.[2]

Война за Мантуанското наследство редактиране

  Основна статия: Война за Мантуанското наследство

Внезапната смърт на зетя на Карл Емануил I, Франческо IV Гондзага, в края на 1612 г. отново разстройва ситуацията: Франческо има дъщеря Мария и син Лудовико от Маргарита Савойска, който обаче умира малко преди него. Франческо е наследен от брат си Фердинандо, който се отказва от кардиналския пост заради херцогството. Карл Емануил I не приема това, твърдейки, че иска да защити правата на своята племенница Мария и прилагането на брачните споразумения на дъщеря си, уговорени по време на брака, с Винченцо Гондзага, бащата на Франческо и Фердинандо Гондзага. Той вдига оръжие, окупирайки през април 1613 г. Трино, Монкалво и Алба.[3] Другите сили също се надигат, има различни обрати на фронта (крал Луи XIII също изпраща армия през 1617 г. под командването на Лесдигиер, за да помогне на херцогството за успешното повторно завладяване на Алба, окупирана от испанците). Въпреки Мирния договор от Павия от 1617 г., който предвижда Монферат да остане в ръцете на херцозите на Мантуа, докато загубените по време на войната местности да бъдат върнати на Карл Емануил I[4], битката се проточва до 1618 г., без да се направи нищо.[5]

Война за Монфератското наследство редактиране

  Основна статия: Война за Монфератското наследство

Войната за Мантуанското наследството поставя под въпрос отношенията между Испания и Франция и войната се подновява. Френският крал Луи XIII идва на власт и възобновява политиката на баща си. Сестра му Мария -Кристина Бурбон-Френска се омъжва за бъдещия херцог на Савоя Виктор Амадей през 1619 г. След смъртта през декември 1627 г. на Винченцо II Гондзага, последен херцог на Мантуа по права линия, Франция подкрепя правото на Карл I Гонзага-Невер и Ретел, потомък на клон на Гондзага, установил се в Невер, Франция от известно време, на суверенитет над Херцогство Мантуа. Франция окупира Мантуа и укрепва отбраната на град Казале, който е обсаден от испанците. Тогава Карл Еманул I се съюзява с Испаня, а кардинал Ришельо се опитва безуспешно да го върне обратно във Франция. През пролетта на 1629 г. френската армия слиза в Пиемонт, атакува и завладява Суза. С Договора от Суза на 11 март 1629 г. Карл Емануил I напуска съюза с Испания и отново става съюзник на Франция, която поддържа военен гарнизон в Суза и се задължава да защитават Савойското херцогство от испанските ответни действия. Савойското херцогство ще получи Алба и Монкалво за сметка на испанците.

Испания е принудена да вдигне обсадата на Казале. Филип IV от Испания не приема ситуацията: испанската армия под командването на Амброджо Спинола акостира в Генуа, докато друга се спуска в Комо под командването на Графа на Колалто. Тези исторически събития са разказани от Алесандро Манцони в романа му „Годениците“ (гл. XII и XVIII). Карл Емануил I се обявява за неутрален, като по този начин не се харесва на французите. В началото на 1630 г. френската армия отново пресича Алпите, за да принуди херцога да спази Договора от Суза. Французите окупират Пинероло и атакуват Авиляна. Малко след това друга френска армия пресича Алпите и се присъединява към предишната. В Долна Вал ди Суза херцогската армия, в която се бие и Виктор Амадей I, е победена.

Втори брак редактиране

Вдовецът Карл Емануил I се жени повторно и тайно в Рива пресо Киери на 28 ноември 1629 г. за официалната си дългогодишна метреса Мария Маргарита дьо Русийон, маркиза на Рива пресо Киери, дъщеря на Габриел дьо Русийон, господар на Шатлар, и на и Лаура ди Салуцо от господарите на Монтеросо, от която вече има четири деца, легитимирани след брака, но без право на унаследяване.

Смърт редактиране

На 26 юли 1630 г. 68-годишният Карл Емануил I, обхванат от жестока треска, умира в Палацо Кравета в Савиляно. Наследен е от сина си Виктор Амадей, който става херцог на Савоя с името Виктор Амадей I.

Първоначално е погребан в църквата „Сан Доменико“ в Савиляно, след което тялото му е прехвърлено в светилището на Викофорте близо до Мондови, което той иска и финансира. Сегашната гробница е създадена от мрамор от братята скулптори Иняцио и Филипо Колино през 1792 г. и се намира в параклиса на Свети Бернардин в светилището.

Карл Емануил I има дълбоко приятелство със Челсо Адорно, варнавитски отец, който е негов изповедник и духовен баща.

Брак и потомство редактиране

 
Каталина-Микаела Хабсбург-Испанска

∞ 1. 11 март 1585 в Сарагосa за инфанта доня Каталина-Микаела Хабсбург-Испанска (* 10 октомври 1567, Мадрид; † 6 ноември 1597, Торино), дъщеря на испанския крал Филип II, от която има пет сина и пет дъщери:

  1. Филип Емануил Савойски (* 3 април 1586, † 9 февруари 1605)
  2. Виктор Амадей I Савойски (* 8 май 1587, Торино; † 7 октомври 1637, Верчели), 12-и херцог на Савоя; ∞ 10 февруари 1619 г. в Лувъра в Париж за принцеса Мария-Кристина Бурбон-Френска (* 10 февруари 1606 в Париж; † 27 декември 1663 в Торино), трета дъщеря на френския крал Анри IV и на втората му съпруга Мария де Медичи, от която има трима сина и четири дъщери
  3. Емануил Филиберт Савойски (* 16 април 1588, Торино; † 4 август 1624, Палермо), абат на Сакра ди Сан Микеле, велик приор на Кастилия и Леон, испански адмирал, вицекрал на Сицилия (1622 – 1624), неженен и бездетен
  4. Маргарита Савойска (* 28 април 1589, Торино; † 26 юни 1655, Миранда де Ебро); ∞ 22 февруари 1608 в Торино за Франческо IV Гондзага, бъдещ херцог на Мантуа и на Монферат, от когото има един син и две дъщери
  5. Изабела Савойска (* 2 март 1591, Торино; † 22 август 1626, Модена), ∞ 22 февруари 1608 в Торино за Алфонсо III д’Есте, бъдещ херцог на Модена и Реджо, от когото има девет сина и пет дъщери
  6. Маврикий Савойски (* 10 януари 1593, Торино; † 4 октомври 1627, пак там), кардинал (1607 – 1642), принц на Онеля; ∞ 21 септември 1642 в Ница за племенницата си Лудовика Кристина Савойска, от която няма деца
  7. Мария Аполония Савойска (* 8 февруари 1594, Торино; † 13 юли 1656, Рим), 4 октомври 1629 влиза в Третия францискански орден, после монахиня в Рим
  8. Франциска Катерина Савойска (* 5 октомври 1595, Торино; † 20 октомври 1640, Биела), 4 октомври 1629 влиза в Третия францискански орден, после монахиня в Биела
  9. Томас Франциск Савойски (* 21 декември 1596, Торино; † 22 януари 1656, пак там), главнокомандващ, принц на Кариняно, маркиз на Салусола, маркиз на Боск и Шатлар, маркиз на Ракониджи и на Вилафранка, граф на Соасон (1641 – 1656), велик магистър на Франция; ∞ 14 април 1625 в Париж за Мария Бурбон-Соасон, дъщеря на Шарл Бурбон, граф на Соасон, от която има петима сина и две дъщери
  10. Йоанна Савойска (* / † 6 ноември 1597), майка ѝ умира след раждането ѝ
  •  

    херцог Виктор Амадей I

  •  

    вицекрал Емануил Филиберт

  •  

    херцогиня Маргарита

  •  

    принцеса Изабела

  •  

    принц кардинал Маврикий

  •  

    принцеса Мария Аполония

  •  

    принцеса Франциска Катерина

  •  

    принц Томас Франциск

Има единадесет извънбрачни деца:[6][7]

От Луиза дьо Дюин, дъщеря на Жан-Мари дьо Дюин, нар. Марешал, барон на Вал д'Изер, и на Гаспард дьо Кюин, има един син:[8]

  • Емануил Савойски (* ок. 1600, † 9 октомври 1652), маркиз на Андорно и Вале 1621, губернатор на Асти и на Биела, рицар на Ордена на Св. св. Маврикий и Лазар

От Арджентина Прована, дъщеря на Джовани Франческо Прована, граф на Бусолено и на Коленьо, и на Анна Мария Грималди, има един син:[9]

От Мария Маргарита дьо Русийон (* 24 декември 1599 (кръстена), † 10 ноември 1640), маркиза на Рива ди Киери, дъщеря на Габриел дьо Русийон, господар на Шатлар, и на Лаура от Салуцо от господарите на Монтеросо, има трима сина и една дъщеря:[10]  

На 28 ноември 1629 г. херцогът се жени тайно за Мария Маргарита, като децата му от нея са легитимирани след брака, но без право на унаследяване.

От Вирджиния Палавичини има трима сина:  

  • Карл Хумберт Савойски (* 1601, † 15 януари 1663, Биела), маркиз на Мулацано с Гонцоле; ∞ 1645 за Клаудия Фереро-Фиески, дъщеря на Франческо Филиберто Фереро-Фиески, маркиз от окт. 1584 и принц от август 1598 на Масерано и Кревакуоре, и на съпругата му Франсоаз дьо Грийе
  • Силвио Савойски († 1645), абат-комендатор на Санта Мария на Антремон (1631), Сан Лоренцо фуори ле Мура на Ивреа (1642), губернатор на Ивреа (1641)
  • Витихинд Савойски († 4 април 1668), свещеник

От Анна Фелицита Кузани има един син:    

  • Лудовико Кузани († 23 април 1684, Лион), рицар на Ордена на Св. св. Маврикий и Лазар, има три извънбрачни деца

От неизвестна жена има една дъщеря:

  • Анна Катерина Меравиля († 1660)

Източници редактиране

Библиография редактиране

  • ((en)) Chisholm, Hugh, ed. (1911). "Charles Emmanuel I.". Encyclopædia Britannica. Vol. 5 (11th ed.). Cambridge University Press.
  • ((en)) Emiliana Pasca Noether (1969). Seeds of Italian Nationalism, 1700–1815. AMS Press
  • ((en)) Storrs, Christopher (1999). War, Diplomacy and the Rise of Savoy 1690-1720. Cambridge University Press
  • ((en)) Vester, Matthew, ed. (2013). Sabaudian Studies: Political Culture, Dynasty, & Territory, 1400-1700. Truman State University Press
  • ((it)) Merlini, Carlo (1938). Ambienti e Figure di Torino Vecchia. Tоrinо.
  • ((it)) Francesco Cognasso, I Savoia, MIlano, 1999, с. 369–394
  • ((it)) Pier Paolo Merlin, Tra guerre e tornei. La corte sabauda nell'età di Carlo Emanuele I, Torino, SEI, 1991
  • ((it)) Le collezioni di Carlo Emanuele I di Savoia, a cura di G. Romano, Torino, CRT, 1995
  • ((it)) Politica e cultura nell'età di Carlo Emanuele I. Torino, Parigi, Madrid, a cura di A. Masoero, S. Mamino et C. Rosso, Firenze, Olschki, 1999
  • ((it)) L'infanta Caterina d'Austria, duchessa di Savoia (1567-1597), a cura di B.A. Raviola et F. Varallo, Roma, Carocci, 2013
  • ((it)) Valerio Castronovo, CARLO EMANUELE I, duca di Savoia, в Dizionario biografico degli italiani, vol. 20, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1977
  • ((it)) Rosario Russo, CARLO EMANUELE I duca di Savoia, в Enciclopedia Italiana, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1931
  • ((fr)) Stéphane Gal, Charles-Emmanuel de Savoie. La politique du précipice, Payot, collection „Biographie Payot“, 2012
  • ((fr)) Louis Charles Dezobry et Théodore Bachelet, Dictionnaire de Biographie et d’Histoire, Paris,‎ 1863 

Други редактиране

Бележки редактиране

  1. ↑ Storia della monarchia piemontese, vol. III. Firenze.
  2. ↑ По този случай Карл Емануил I пише това четиристишие:
    „ No no, semo morti et si volemo
    avanti far altri prima morir
    tutto zo che si po' tutto faremo
    prima che lo spagnol ziogo sofrir.     		“

    citato in:Francesco Cognasso, I Savoia, с. 382
  3. ↑ архивно копие // Архивиран от оригинала на 2017-01-13. Посетен на 2023-09-04.
  4. ↑
  5. ↑ La Prima Guerra di Successione del Monferrato (1613-1617)
  6. ↑ Michele Ruggiero, Storia della valle di Susa, с. 199
  7. ↑ CHARLES EMMANUEL de Savoie // Посетен на 2023-9-4.
  8. ↑ Louise dit Maréchal de Duyn // Посетен на 2023-9-4.
  9. ↑ Argentina di Saluzzo (Provana) // Посетен на 2023-9-4.
  10. ↑ Marguerite de Roussillon, marchesa di Riva // Geni.com. Посетен на 2023-9-4.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Carlo Emanuele I di Savoia в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Карл_Емануил_I_Савойски&oldid=12048896“.