Карл Йорданов
Карл Димов Йорданов е български художник-иконописец и реставратор.[1][2]
Карл Йорданов | |
български иконописец и реставратор | |
Роден | 15 декември 1905 г.
|
---|---|
Починал | |
Националност | България |
Академия | Национална художествена академия |
Учители | Цено Тодоров Васил Захариев |
Биография
редактиранеРоден е на 15 декември 1905 г. в София. През 1927 г. завършва живопис при проф. Цено Тодоров и графика при Васил Захариев в Художествената академия в София. През 1939 – 1940 г. специализира реставрация на фрески и картини в Германия, а през 1940 г. в Италия при проф. Листа и проф. М. Пелициоли в Милано.[2]
Творческа дейност
редактиранеОт 1939 до 1940 г. е реставратор към Археологическия музей в София. Участва в графични изложби в Югославия, Чехословакия, Швеция, Дания, Италия, Китай, Алжир.[2]
След 1949 г. Карл Йорданов участва в колектива на Николай Ростовцев при изписването на много църкви, сред тях са „Св. Богородица“ във Варна, „Св. Никола Големи“, „Св. Нколай Софийсски Нови“ и „Св. Неделя“ и др. в София, църкви в Бургас, Поморие, Русе, Чепеларе, Смолян, а също в реставрирането на Боянската църква, Казанлъшката гробница и други храмове и паметници.[2]
През 1977 г. в София е уредена негова посмъртна изложба – живопис и графика.[2]
Личният архив на Карл Йорданов е предаден на съхранение в Държавна агенция „Архиви“ във фонд 1784К. Той обхваща 542 архивни единици с документи, творчество и фотографии в периода 1906 – 1983 г.[1]
Източници
редактиране- ↑ а б Карл Йорданов // Информационна система на Държавните архиви. Посетен на 30 януари 2017 г.
- ↑ а б в г д е Карл Йорданов (1905 – 1976) // artprice.bg. Посетен на 30 януари 2017 г.