Отваря главното меню

Д-р Карл Маус (на немски: Karl Mauss) (1898 – 1959) е един от най-известните командири на танкови дивизи от Вермахта през Втората световна война. Той е генерал-лейтенант както и командир на 7-ма танкова дивизия и един от само 27-те получатели на Рицарски кръст с дъбови листа, мечове и диаманти.

Д-р Карл Маус
Bundesarchiv Bild 183-2006-0822-500, Gotenhafen, Generalleutnant Karl Mauss.jpg
Информация
Звание Генерал от танковите войски
Служба 1914 – 1922, 1938 – 1945 г.
Служил на Flag of the German Empire.svg Германска империя
Flag of Germany (3-2 aspect ratio).svg Ваймарска република
Flag of Germany (1935–1945).svg Нацистка Германия
Род войски Balkenkreuz.svg Вермахт
Командвания 33-ти танкова-гренадирски полк
10-та танкова дивизия
7-ма танкова дивизия
Войни

Първа световна война

Втората световна война

Отличия

Живял 17 май 1898 – 9 февруари 1959 (60 г.)
Роден
Починал
9 февруари 1959 г. (60 г.)
Друга работа Дентална медицина
Д-р Карл Маус в Общомедия

Съдържание

Ранни години и Първа световна войнаРедактиране

Маус е роден в град Пльон, Шлезвиг-Холщайн, Германия на 17 май 1898. През 1914 г. той е само на шестнадесет години, когато доброволно се записва да служи в армията по време на Първата световна война.[1] Благодарение на неговата упоритост и с подкрепата на баща си той е приет и се присъединява към 162-ра лека пехота служеща по време на войната в Арас, Басе, Фландрия, Сома и Изонцо. През 1915 г. едва на седемнадесет години като най-младият човек в разделянето той е награден с Железен кръст II-ра степен и е отличен като най-добрия разузнавач в региона по време на Битката при Сома.[2] Година след това той е повишен до 2-ри лейтенант и за кратко време след прехвърляне на разделянето му на изток в Карпатите той получил и Железен кръст I-ва степен.

Д-р Маус остава в армията до 1922 г., когато се премества в Хамбург да учи стоматология и достига доктората си като Д-р по Дентална медицина. Очевидно, е че цивилния живот не му допада много затова той отново се връща на служба в армията като Хаупман, след което е зачислен в 69-ти пехотен полк през 34 г. От 1 април 1938 г. той е издигнат до чин майор.

Втората световна войнаРедактиране

В началото на войната д-р Маус е бил командир на 20-та моторизирана пехотна дивизия, с която участва в Полската кампания от 1 септември 1939 г. На следващата година през май той командва ѝ 10-та танкова дивизия движеща се на запад и активно вземаща участие в Битката за Франция заедно с Хайнц Гудериан и неговият 19-ти армейски корпус.

Досега в тези първи задължения Маус успешно използва опита си от наученото през войната в периода на 1914/18 г. и неговата енергия и ентусиазъм са прехвърляни на хората му. След това във втората фаза на Френската кампания той взима участие ѝ в боевете срещу Френската 7-ма армия.

От 1 април 1941 г. Маус вече е повишен в чин подполковник и е преместен да воюва в Съветската кампания, Операция Барбароса от нейното начало. Малко по-късно през ноември на същата година, когато неговият батальон успешно защитава позициите си на предмостието при река Угра, въпреки тежките съветски атаки прииждащи „като гръм от ясно небе“ и лошите метеорологични условия, той е награден с Рицарски кръст за упоритостта му.

 
Карл Маус на 27 март 1945 г.

Две години по късно той е бил повишен в полковник и след като води частите си с малки загуби от Битката при Курск получава дъбовите листа към Рицарския кръст през ноември на същата година. През 1944 г. той поема командването на прочутата 7-ма танкова дивизия и през април на същата година е повишен до чин Генерал-майор. Година по-късно на 23 октомври преди да бъде ранен сериозно от метална част на артилерийски корпус през февруари 1945 г. в Готенхафен (при което му предстоеше ампутация на крака) той получава наградата Мечовете към Рицарския кръст с дъбовите листа. На 15 април 1945 г. той е възпроизведен в звание Генерал-лейтенант с което получава като последен командир на 7-ма танкова дивизия ѝ Диамантите към Рицарския кръст с дъбови листа и мечове.

След капитулирането на британски войници Маус научава, че жена му Мина майка на трите му деца е починала. Искането от него да отидете в Любек за погребението на жена си е било отхвърлено от върховното командване. През 1949 г. той се жени повторно, и само година по-късно им се ражда син.[3]

След войнатаРедактиране

След края на войната д-р Карл Маус е работил като зъболекар. Неговото искане за повторно постъпване в армията е било отхвърлено от Бундесвера поради здравословни причини. Карл Маус умира на 60-годишна възраст от сърдечен удар след продължителна болест на 9 февруари 1959 г. в Хамбург.

НаградиРедактиране

  • Споменат три пъти в ежедневния доклад на „Вермахтберихт“

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране

Цитати
  1. Fraschka 1994, p. 325.
  2. Fraschka 1994, p. 326.
  3. Fraschka 1994, p. 337.
  4. Patzwall and Scherzer 2001, p. 299.
  5. а б в г Scherzer 2007, p. 531.
Библиография
  • Berger, Florian (1999). Mit Eichenlaub und Schwertern. Die höchstdekorierten Soldaten des Zweiten Weltkrieges. Selbstverlag Florian Berger. ISBN 3-9501307-0-5.
  • Fellgiebel, Walther-Peer (2000). Die Träger des Ritterkreuzes des Eisernen Kreuzes 1939 – 1945. Friedburg, Germany: Podzun-Pallas. ISBN 3-7909-0284-5.
  • Fraschka, Günther (1994). Knight's of the Reich, Atgen, PA: Schiffer Military. ISBN 0-88740-580-0.
  • Huß, Jürgen & Viohl, Armin (2003). Die Ritterkreuzträger des Eisernen Kreuzes der preußischen Provinz Schleswig-Holstein und der Freien und Hansestadt Lübeck 1939 – 1945 (in German). VDM Heinz Nickel. ISBN 3-925480-79-X.
  • Patzwall, Klaus D. and Scherzer, Veit (2001). Das Deutsche Kreuz 1941 – 1945 Geschichte und Inhaber Band II. Norderstedt, Germany: Verlag Klaus D. Patzwall. ISBN 3-931533-45-X.
  • Scherzer, Veit (2007). Ritterkreuzträger 1939 – 1945 Die Inhaber des Ritterkreuzes des Eisernen Kreuzes 1939 von Heer, Luftwaffe, Kriegsmarine, Waffen-SS, Volkssturm sowie mit Deutschland verbündeter Streitkräfte nach den Unterlagen des Bundesarchives (in German). Jena, Germany: Scherzers Miltaer-Verlag. ISBN 978-3-938845-17-2.
  • Williamson, Gordon (2006). Knight's Cross with Diamonds Recipients 1941 – 45. Osprey Publishing Ltd. ISBN 1-84176-644-5.
  • Helden der Wehrmacht – Unsterbliche deutsche Soldaten (in German). München, Germany: FZ-Verlag GmbH, 2004. ISBN 3-924309-53-1.

Външни препраткиРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Karl Mauss“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.  
Полковник
Волфганг Глесемер
Главнокомандващ на 7-ма танкова дивизия
(30 януари 1944  – 2 май 1944)
Генерал-майор
Герхард Шмидхубер
Генерал-майор
Герхард Шмидхубер
Главнокомандващ на 7-ма танкова дивизия
(9 септември 1944  – 31 октомври 1944)
Генерал-майор
Хелмут Медер
Генерал-майор
Хелмут Медер
Главнокомандващ на 7-ма танкова дивизия
(30 ноември 1944  – 5 януари 1945)
Генерал-майор
Макс Лемке
Генерал-майор
Макс Лемке
Главнокомандващ на 7-ма танкова дивизия
(23 януари 1945  – 23 март 1945)
Полковник
Ханс Христерн