Карл Микел
Карл Микел (на немски: Karl Mickel) е немски поет, белетрист, драматург, есеист и преводач.
Карл Микел Karl Mickel | |
Статуя на Карл Микел в Берлин | |
Роден | 12 август 1935 г. |
---|---|
Починал | 20 юни 2000 г. Берлин, Германия |
Професия | поет, белетрист, драматург, есеист и преводач |
Националност | Германия |
Карл Микел в Общомедия |
Биография и творчество
редактиранеКарл Микел е роден в Дрезден в работническо семейство.
Микел следва икономически науки в Източен Берлин, става научен сътрудник, редактор на сп. „Юнге Кунст“, а по-късно асистент в Берлинския икономически институт. Участва в ръководството на Брехтовия театър „Берлинер ансамбъл“ и впоследствие става професор в берлинския Висш институт за театрално изкуство „Ернст Буш“.
Карл Микел публикува стихотворения, школувани от образци на античната и старата немска поезия, но с ярка социална и политическа насоченост – стихосбирката „Хвалебни стихове и обругавания“ (1963). Формалната чистота и изразеният интелектуализъм на поезията му стават причина за остри дискусии в културната преса на ГДР. Микел публикува (по примера на Данте) и стихосбирката „Vita nova mea“ [Моят нов живот] (1966), която се разполага в границите между интимната любовна лирика и историческия портрет, между дребнавото всекидневие и диалектическото напрежение между съвременния човек и природата. Заедно с Адолф Ендлер издава оспорваната поетическа антология „В тази по-добра страна“ (1966). Следват стихосбирките „Ледников период“ (1975), „Желязна ера“ (1975), „Одисей в Итака. Стихове 1957-74“ (1976), „Мотек казва“ (1990), „Палимпсест“ (1990), романът „Приятелите на Лахмунд“ (1991), сборникът с разкази „Из другия свят“ (1998), стихосбирката „Часът на духовете“ [1] (1999), „Съчинения в шест тома“ (2000) и посмъртно издадената поетическа книга „Посещението“ (2003).
Библиография
редактиране- Die Einverstandenen, Revue, 1958
- Lobverse und Beschimpfungen, Gedichte, 1963
- Requiem für Patrice Lumumba, Kantate, 1964
- Vita nova mea, Gedichte und zwei Aufsätze, 1966
- Nausikaa, Drama, 1968
- Einstein, Oper, 1974
- Eiszeit, Gedichte, 1975
- Eisenzeit, Gedichte, 1975
- Gelehrtenrepublik, Aufsätze und Studien, 1976
- Odysseus in Ithaka. Gedichte 1957-74, 1976
- Volks Entscheid, Stücke, 1987
- Mottek sagt, Gedichte, 1990
- Palimpsest, 1990
- Lachmunds Freunde, 1991
- Halsgericht, 1994
- KANTS AFFE, Künstlerbuch, 1994
- Gefährliche Liebschaften oder Der Kalte Krieg, Oper, 1997
- Aus der Anderwelt, Erzählungen, 1998
- Geisterstunde, 1999
- Gelehrtenrepublik, 2000
- Schriften in sechs Bänden, 2000
- Посмъртни публикации
- Der Besuch, Lyrik und Texte aus dem Nachlaß, 2003
- Geisterstunde, Gedichte, 2004
- Lachmunds Freunde, Roman (unvollendet), 2006
Награди и отличия
редактиране- 1978: „Награда Хайнрих Ман“ на Берлинската академия на изкуствата
- 1997: Wilhelm-Müller-Preis des Landes Sachsen-Anhalt
- 1998: „Награда Кристиан Вагнер“
Бележки
редактиранеИзточници
редактиране- Тази статия се основава на материал Архив на оригинала от 2016-03-05 в Wayback Machine., използван с разрешение.
Външни препратки
редактиране- В Общомедия има медийни файлове относно Карл Микел
- Поезия и проза от Карл Микел Архив на оригинала от 2016-03-05 в Wayback Machine., в превод на Венцеслав Константинов
- ((de)) Мемориален сайт в памет на Карл Микел
- ((de)) От и за Карл Микел в Deutsche Digitale Bibliothek Архив на оригинала от 2017-08-11 в Wayback Machine.
- ((de)) Карл Микел в Die LYRIKwelt