Карл (Хоенцолерн-Хайгерлох)

Вижте пояснителната страница за други личности с името Карл.

Карл фон Хоенцолерн-Хайгерлох (на немски: Karl von Hohenzollern-Haigerloch; * 1588 в Хайгерлох; † 7 март 1634 в Юберлинген) от швабския клон на Хоенцолерните е от 1620 до 1634 г. третият граф на Хоенцолерн-Хайгерлох.

Карл
херцог на Мекленбург-Щрелиц
Роден
1588 г.
Починал
9 март 1634 г. (46 г.)
Религиякатолицизъм
Семейство
БащаКристоф (Хоенцолерн-Хайгерлох)
Братя/сестриЙохан Кристоф (Хоенцолерн-Хайгерлох)

Той е вторият син на граф Кристоф фон Хоенцолерн-Хайгерлох (1552 – 1592) и съпругата му Катарина фон Велшперг († сл. 1608), дъщеря на фрайхер Кристоф IV Зигмунд фон Велшперг-Лангенщайн-Примьор († 1580) и Ева Доротея Луция фон Фирмиан († 1585). По-големият му брат е Йохан Кристоф (1586 – 1620), граф на Хоенцолерн-Хайгерлох.

При смъртта на баща му той е малолетен и е под опекунството на чичовците си Айтел Фридрих IV фон Хоенцолерн и Карл II фон Хоенцолерн-Зигмаринген.

Карл започва военна кариера. На 25 март 1618 г. Карл се жени в Хайгерлох за графиня Розамунда Саламанка фон Ортенбург († 1636), дъщеря на Бернхард Саламанкца, граф на Ортенбург († 1614), и съпругата му Урсула фон Цимерн. Бракът е бездетен. Преди това съпругата му е омъжена за Йохан Плайкхард, фрайхер фон Фрайберг.[1][2]

Карл наследява през 1620 г. брат си Йохан Кристоф като граф на Хоенцолерн-Зигмаринген цу Хайгерлох. През януари 1633 г. Карл бяга от двореца си в Хайгерлох от неспокойствията на Тридесетгодишната война със свита от 21 души в замък Хоенцолерн, който скоро след това е окупиран от шведите. Граф Карл получава ратрешение да се оттегли и тръгва в императорския лагер в Юберлинген, за да търси помощ за замъка. Той умира на 9 март 1634 г. в тамошния хотел цур Кроне и е погребан в Юберлинген.

Понеже умира без наследници, с него свършва линията Хоенцолерн-Хайгерлох. Според наследствения договор от 1575 г. страната му попада на княз Йохан фон Хоенцолерн-Зигмаринген. Вдовицата му Розамунда фон Ортенбург се омъжва трети път за Адам Хайнрих Келер фон Шлайтхайм († 1653).

Литература

редактиране
  • Nachrichten über die Königliche Stammburg Hohenzollern: Mit 1 lithogr. Plan u. 8 Holzschnitten, Duncker, 1863, S. 64 ff. (Online)
  • Gustav Schilling: Geschichte des Hauses Hohenzollern, in genealogisch fortlaufenden Biographien aller seiner Regenten von den ältesten bis auf die neuesten Zeiten, nach Urkunden und andern authentischen Quellen, F. Fleischer, Leipzig 1843, S. 312 ff.
  • Detlev Schwennicke, Europaïsche Stammtafeln, Neue Folge, Band I.1 Tafel 119A, Frankfurt am Main, 199

Източници

редактиране

Външни препратки

редактиране