Шарл II Анжуйски

Шарл II Анжуйски, наричан Куция, е крал на Неапол и Сицилия, титулуван крал на Йерусалим, княз на Салерно, граф на Прованс.

Шарл II Анжуйски Charles II
крал на Неапол и Сицилия, титулярен крал на Йерусалим
Роден	около 1254 г.
Починал	5 май 1309 г. Неапол, Неаполитанско кралство
Погребан	Неапол, Италия
Управление
Период	1285 – 1309
Предшественик	Карл I Анжуйски
Наследник	Робер I Анжуйски
Други титли	княз на Салерно граф на Прованс
Семейство
Род	Анжу-Сицилиански дом
Баща	Карл I Анжуйски
Майка	Беатрис Прованска
Братя/сестри	Филип Анжуйски Бланш Анжуйска Елизабет Анжуйска
Съпруга	Мария Арпад (1270)
Деца	Карл Мартел Анжуйски Луи Тулузки Робер Анжуйски Филип I Анжуйски Жан (Дурацо) Бланка Анжуйска Елеонора Анжуйска
Шарл II Анжуйски в Общомедия

Произход и младежки години

Син е на Карл I Анжуйски и Беатрис Прованска, най-малката дъщеря на графа на Прованс Раймон Беренгер IV и на Беатриса Савойска, дъщеря на граф Томас I Савойски.

През 1270 г. Шарл се жени за 12-годишната Мария Арпад (* 1257; † 5 март 1323), унгарска принцеса. Мария е дъщеря на унгарския крал Ищван V и на куманката Елизабет, дъщеря на хан Котян. Тя е сестра на унгарския крал Ласло IV (1272 – 1290), на сръбските кралици Елизабет и Каталина и на византийската императрица Анна.

Плен и управление

През 1284 г. е Шарл II попада в плен на Педро III, крал на Арагон, в морска битка при Неапол. Нито булите за отлъчване на Мартин IV, нито кампанията на французите могат да принудят Педро III да освободи Шарл. Едва през 1288 г. Хайме II, след смъртта на Педро III, наследява Сицилия и връща на Шарл свободата му, срещу заложници и 30 хил. сребърни марки. Шарл отива при новия папа Николай IV, който незабавно го освобождава от всички клетви към Хайме, коронясва го за крал на Сицилия през 1289 г. и отлъчва крал Алфонсо III Арагонски.

Новият папа Бонифаций VIII, избран през 1294 г. в Неапол под егидата на крал Шарл II, става посредник между него и Хайме, в резултат на което в Анани е подписано споразумение. Според него Хайме трябва да се ожени за дъщерята на Шарл, Бланка, и получава правото да инвестира в Сардиния и Корсика, като се ангажира да даде на Анжу свобода на действие в Сицилия. Хайме II също едновременно с това призовава по-малкия си брат Федериго II да управлява Сицилия. В резултат войната продължава. Шарл помага на папата, но синът му Филип I Тарантски е пленен в битката при Ла Фалконара през 1299 година. През 1302 г. в Калтабелота е сключен мирен договор. Шарл се отказва от правата си на Сицилия и се съгласява на брака на дъщеря си Елеонора и крал Федериго II. Договорът е ратифициран от папата през 1303 година.

Шарл прекара последните си години тихо в Неапол, разкрасявайки и укрепвайки града. Умира през май 1309 г. и е наследен от сина му Робер Мъдри.

Потомство

Мария Арпад ражда на Шарл II 14 деца:

• Карл Мартел Анжуйски (* 8 септември 1271, Неапол, † 19 август 1295, пак там), принц на Салерно и титулярен крал на Унгария
• Маргарита Анжуйска (* 1273, † 31 декември1299); ∞ 1290 за Шарл, принц на Франция и граф на Валоа, от 1290 г. графиня на Анжу и Мен. Родоначалничка на кралската династия Валоа, която царува във Франция от 1328 до 1589 г.
• Св. Луи Тулузки (* 9 февруари 1274, Ночера де Пагани, † 18 август 1298, замък Бриньол), епископ на Тулуза, светец от 1317 г.
• Робер I Анжуйски Мъдрия (* 1276, Торе Сант Еразмо, † 20 януари 1343, Неапол), крал на Неапол, Херцог на Калабрия, принц на Салерно и Капуа, граф на Прованс и Форкалкие, титулярен крал на Йерусалим и Сицилия
• Филип I от Таранто (* 10 ноември 1278, † 23 декември 1331, Неапол), принц на Таранто; чрез втори брак княз на Ахея, деспот на Епир и титулярен император на Латинската Константинополска империя. Един от неговите синове – Луи от Таранто (1308 – 1362) е втори съпруг и съуправител на Джована I Анжуйска.
• Раймон Беренгер (* 1280 † октомври 1307), граф на Андрия, граф на Прованс и господар на Пиемонт от 1304 г.
• Елеонора Анжуйска (* август 1289, †  9 август 1341, Манастир „Сан Николò л'Арена“ в Николози), кралица на Сицилия, ∞ 13 август 1302 за Федериго II Сицилиански, крал на Тринакрия
• Бланка Анжуйска (* ок. 1284, † 14 октомври 1310, Барселона), кралица на Арагон, ∞ 29 октомври 1295 във Виларбертран за Хайме II, крал на Арагон
• Тристан (* ок. 1284, † 1288)
• Галеацо (* ок. 1286, † сл. 1308), свещеник
• Мария Анжуйска (* ок. 1290, † 1346/47), кралица на Майорка, ∞ 1. 9 февруари 1304 с представител за Санчо I Арагонски, крал на Майорка 2. 1326 Джакомо II Арагонски, барон на Ксерица
• Пиетро Анжу (Темпеста) (* 1291, † 1315), граф на Гравина
• Жан (* 1294, † 1336), херцог на Дуръс, основаната от него линия на Анжуйската династия (линия Анжу-Дуръс) управлява Неапол в периода 1382 – 1435 г. в лицето на кралете Шарл III Анжуйски Малкия, Ладислав Анжуйски и Джована II.
• Беатрис Анжуйска (* 1295, † 1321, Андрия), ∞ 1. 1305 за Ацо VIII д'Есте, господар на Ферара 2. 1309 за Бертран III дьо Бо, господар на Бер, граф на Монтескальозо и Скуилаче, давайки му като зестра Графство Андрия.

Шарл II има двама извънбрачни сина:

• Галеацо († 1300)
• Тристан († 1304)

• Изображения на децата на Карл в изкуството
• 

  Карл Мартел Анжуйски, худ. Антони Бойс

• 

  Св. Луи Тулузски, худ. Пиеро дела Франческа

• 

  Луи Тулузки коронова брат си Робер за крал на Неапол, худ. Симоне Мартини

• 

  крал Робер Анжуйски
  /детайл/

• 

  детайл от миниатюра с Филип Тарантски

• 

  Надгробие на Бланка Анжуйска, кралица на Арагон

• 

  Елеонора Анжуйска

Източници

• Salvatore Fodale: Karl II. von Anjou. In: Lexikon des Mittelalters (LexMA). Band 5, Artemis & Winkler, München/Zürich 1991, ISBN 3-7608-8905-0, Sp. 985.
• Andreas Kiesewetter: Die Anfänge der Regierung König Karls II. von Anjou (1278 – 1295). Das Königreich Neapel, die Grafschaft Provence und der Mittelmeerraum zu Ausgang des 13. Jahrhunderts. Matthiesen, Husum 1999, ISBN 3-7868-1451-1. (Dissertation Würzburg 1993)
• August Nitschke: Carlo II d'Angiò. In: Alberto M. Ghisalberti (Hrsg.): Dizionario Biografico degli Italiani (DBI). Band 20 (Carducci–Carusi), Istituto della Enciclopedia Italiana, Rom 1977, S. 227 – 235 (italienisch).