Шарл II Анжуйски

(пренасочване от Карл II Анжуйски)

Шарл II Анжуйски, наричан Куция, е крал на Неапол и Сицилия, титулуван крал на Йерусалим, княз на Салерно, граф на Прованс.

Шарл II Анжуйски
Charles II
крал на Неапол и Сицилия,
титулярен крал на Йерусалим
Роден
около 1254 г.
Починал
5 май 1309 г. (55 г.)
ПогребанНеапол, Италия
Управление
Период1285 – 1309
ПредшественикКарл I Анжуйски
НаследникРобер I Анжуйски
Други титликняз на Салерно
граф на Прованс
Семейство
РодАнжу-Сицилиански дом
БащаКарл I Анжуйски
МайкаБеатрис Прованска
Братя/сестриФилип Анжуйски
Бланш Анжуйска
Елизабет Анжуйска
СъпругаМария Арпад (1270)
ДецаКарл Мартел Анжуйски
Луи Тулузки
Робер
Филип I Анжуйски
Жан (Дурацо)
Бланка Анжуйска
Елеонора Анжуйска
Шарл II Анжуйски в Общомедия

Произход и младежки годиниРедактиране

Син е на Карл I Анжуйски и Беатрис Прованска, най-малката дъщеря на графа на Прованс Раймон Беренгер IV и на Беатриса Савойска, дъщеря на граф Томас I Савойски.

През 1270 г. Шарл се жени за 12-годишната Мария Арпад (* 1257; † 5 март 1323), унгарска принцеса. Мария е дъщеря на унгарския крал Ищван V и на куманката Елизабет, дъщеря на хан Котян. Тя е сестра на унгарския крал Ласло IV (1272 – 1290), на сръбските кралици Елизабет и Каталина и на византийската императрица Анна.

Плен и управлениеРедактиране

През 1284 г. е Шарл II попада в плен на Педро III, крал на Арагон, в морска битка при Неапол. Нито булите за отлъчване на Мартин IV, нито кампанията на французите могат да принудят Педро III да освободи Шарл. Едва през 1288 г. Хайме II, след смъртта на Педро III, наследява Сицилия и връща на Шарл свободата му, срещу заложници и 30 хил. сребърни марки. Шарл отива при новия папа Николай IV, който незабавно го освобождава от всички клетви към Хайме, коронясва го за крал на Сицилия през 1289 г. и отлъчва крал Алфонсо III Арагонски.

Новият папа Бонифаций VIII, избран през 1294 г. в Неапол под егидата на крал Шарл II, става посредник между него и Хайме, в резултат на което в Анани е подписано споразумение. Според него Хайме трябва да се ожени за дъщерята на Шарл, Бланка, и получава правото да инвестира в Сардиния и Корсика, като се ангажира да даде на Анжу свобода на действие в Сицилия. Хайме II също едновременно с това призовава по-малкия си брат Федериго II да управлява Сицилия. В резултат войната продължава. Шарл помага на папата, но синът му Филип I Тарантски е пленен в битката при Ла Фалконара през 1299 година. През 1302 г. в Калтабелота е сключен мирен договор. Шарл се отказва от правата си на Сицилия и се съгласява на брака на дъщеря си Елеонора и крал Федериго II. Договорът е ратифициран от папата през 1303 година.

Шарл прекара последните си години тихо в Неапол, разкрасявайки и укрепвайки града. Умира през май 1309 г. и е наследен от сина му Робер Мъдри.

ДецаРедактиране

Мария Арпад ражда на Шарл II 14 деца:


ИзточнициРедактиране

  • Salvatore Fodale: Karl II. von Anjou. In: Lexikon des Mittelalters (LexMA). Band 5, Artemis & Winkler, München/Zürich 1991, ISBN 3-7608-8905-0, Sp. 985.
  • Andreas Kiesewetter: Die Anfänge der Regierung König Karls II. von Anjou (1278 – 1295). Das Königreich Neapel, die Grafschaft Provence und der Mittelmeerraum zu Ausgang des 13. Jahrhunderts. Matthiesen, Husum 1999, ISBN 3-7868-1451-1. (Dissertation Würzburg 1993)
  • August Nitschke: Carlo II d'Angiò. In: Alberto M. Ghisalberti (Hrsg.): Dizionario Biografico degli Italiani (DBI). Band 20 (Carducci–Carusi), Istituto della Enciclopedia Italiana, Rom 1977, S. 227 – 235 (italienisch).
Карл I Крал на Неапол (7 януари 1285 – 5 май 1309) Робер I