Карл VII (Свещена Римска империя)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Карл VII.
Карл VII Албрехт (на немски: Karl VII Albrecht von Bayern) е като Карл I курфюрст на Бавария от 1726 до 1745 г. и от 12 февруари 1742 до смъртта си на 20 януари 1745 г. император на Свещената Римска империя.[1] Той е третият император от фамилията Вителсбахи. През 1741 – 1743 г. той е (геген-)крал на Бохемия.
Карл VII Karl VII Albrecht | |
император на Свещената Римска империя, 4-ти курфюрст на Бавария | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Погребан | Театинска църква, Мюнхен, Федерална република Германия |
Религия | Католическа църква |
Управление | |
Период | 1726 – 1745 (Бавария) 1742 – 1745 (Свещена Римска империя) |
Предшественик | Карл VI (като император) Максимилиан II Емануел (като курфюрст) |
Наследник | Франц I (като император) Максимилиан III Йозеф (Бавария) (като курфюрст) |
Герб | |
![]() | |
Семейство | |
Род | Вителсбахи |
Баща | Максимилиан II Емануел |
Майка | Тереза Кунегунда Собиеска |
Братя/сестри | Клеменс Август Баварски Йозеф Фердинанд Баварски Емануел-Франсоа-Йозеф Баварски Филип Мориц Баварски Йохан Теодор от Бавария Фердинанд Мария Иноценц Баварски |
Съпруга | Мария-Амалия Хабсбург-Австрийска (5 октомври 1722) |
Партньор | Мария Каролина Шарлота фон Ингенхайм |
Деца | Мария Антония Баварска Максимилиан III Йозеф Мария Анна Баварска Мария-Йозефа Баварска Терезия Бенедикта Баварска Франц Лудвиг фон Холнщайн |
Подпис | ![]() |
Карл VII в Общомедия |
Произход и ранен живот
редактиранеРоден е на 6 август 1697 г. в Брюксел, Испанска Нидерландия. Син е на курфюрст Максимилиан II Емануел (1662 – 1726) и втората му съпруга принцеса Тереза Кунегунда Собиеска от Полша (1676 – 1730), дъщеря на полския крал Ян III Собески.
През 1715 г. фамилията му се връща от Брюксел обратно в Мюнхен. През 1717 и 1718 г. Карл участва с баварска войска в поход против турците.
Брак с Мария-Амалия
редактиранеНа 5 октомври 1722 г. се жени във Виена за ерцхерцогиня Мария-Амалия Хабсбург-Австрийска (1701 – 1756), дъщеря на император Йозеф I и съпругата му Вилхелмина Амалия фон Брауншвайг-Люнебург. Празненствата при връщането им в Мюнхен на 17 октомври траят до 4 ноември 1722 г. и струват 4 милиона гулдена.
Карл построява от 1734 до 1739 г. за съпругата си двореца Амалиенбург в дворцовия парк Нимфенбург. На любовницата си Йозефа Топор фрайин фон Моравитцки той подарява палат Порция. Той си дава сам титлата ерцхерцог на Австрия.
Императорска корона
редактиранеПрез 1736 г. Карл VII участва с войска от 8000 души на страната на Карл VI срещу турците.[1]
С договора от Нимфенбург от 28 май 1741 г. Бавария влиза във Войната за австрийското наследство в съюз с Франция, Испания, Савоя и Прусия. Карл Алберт, комуто е обещана имперската корона, напредва към Виена. Франция подтиква баварците да нападнат Бохемия, която е много по-незащитена от Виена. Бавария превзема Прага на 26 ноември 1741 и на 12 февруари 1742 г. Карл Алберт е коронясан за император на Свещената Римска империя под името Карл VII. Коронацията е извършена в църквата „Св. Вартоломей“ (Bartholomäuskirche) във Франкфурт на Майн от брат му Клеменс Август Баварски, архиепископ на Кьолн.[1] Междувременно, на 19 декември 1741 г., Карл Алберт е коронован в Прага за крал на Бохемия.
Два дни след императорската коронация войските на Мария Терезия, дъщеря и наследничка на император Карл VI († 1740), нахлуват в Мюнхен. Император Карл VII трябва да се откаже от земите на Хабсбургите, но губи и своята страна. Така той живее в изгнание във Франкфурт. Мария Тереза предлага на Карл VII Ница и Сицилия в замяна за императорската титла и Бавария, но Англия поставя вето и Бавария остава в ръцете на Вителсбахите.[1] Спасява го само новият съюз (Франкфуртска уния), сключена на 5 юни 1744 година с Фридрих II, влиза в Чехия и започва Втората силезийска война.
Държавните задължения на курфюрството по време на неговото управление се увеличават на 35 милиона гулдена.
На 23 ноември 1744 г. Карл VII се връща в Мюнхен и умира на 20 януари 1745 г.[1] Причината за смъртта му е гихт. Той е погребан в Театинската църква в Мюнхен. Георг Филип Телеман пише траурната музика за погребението.
Деца
редактиранеИмператор Карл VII и Мария-Амалия Хабсбург-Австрийска имат седем деца:
- Максмилиана Мария (*/† 1723)
- Мария Антония Баварска (1724 – 1780), ∞ 1747 курфюрст Фридрих Христиан от Саксония
- Терезия Бенедикта Баварска (1725 – 1743)
- Максимилиан III Йозеф (1727 – 1777), курфюрст на Бавария, ∞ 1747 принцеса Мария Анна София от Саксония (1728 – 1797)
- Йозеф Лудвиг (1728 – 1733)
- Мария Анна Баварска (1734 – 1776), ∞ 1755 маркграф Лудвиг Георг Симперт фон Баден-Баден (1702 – 1761)
- Мария-Йозефа Баварска (1739 – 1767), ∞ 1765 император Йозеф II (1741 – 1790)
От връзката му със София Каролина фон Ингелхайм той има един син:
- Франц Лудвиг фон Холнщайн (1723 – 1780), ∞ Анна Мария от Льовенфелд (1735 – 1783), дъщеря на Кьолнския архиепископ Клеменс Август Баварски
Външни препратки
редактиранеИзточници
редактиране- Peter Claus Hartmann: Karl Albrecht – Karl VII. Regensburg 1985, ISBN 3-7917-0957-7
- Karl Theodor von Heigel: Karl VII. Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 15, Duncker & Humblot, Leipzig 1882, S. 219 – 226
- Rudolf Reiser: Karl VII. München 2002, ISBN 3-934036-87-2
- Fritz Wagner: Kaiser Karl der VII. und die großen Mächte 1740 – 1745. Kohlhammer, Stuttgart 1938
- Fritz Wagner: Karl VII., Kaiser, Kurfürst von Bayern. Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 11, Duncker & Humblot, Berlin 1977, ISBN 3-428-00192-3, S. 218 f. (Digitalisat
- ↑ а б в г д Блед, Жан-Пол. История на Мюнхен. София, Рива, 2013. ISBN 9789543204236. с. 71 – 75.