Карл VII (Свещена Римска империя)
Вижте пояснителната страница за други личности с името Карл VII.
Карл VII Албрехт (на немски: Karl VII Albrecht von Bayern) е като Карл I курфюрст на Бавария от 1726 година до 1745 г. и от 12 февруари 1742 година до смъртта си на 20 януари 1745 г. император на Свещената Римска империя. [1] Той е третият император от фамилията Вителсбахи. През 1741–1743 г. той е (геген-)крал на Бохемия.
Карл VII | |
---|---|
император на Свещената Римска империя 4-ти курфюрст на Бавария |
|
|
|
Управление |
1726–1745 (Бавария) |
Коронация | 12 февруари 1742 |
Наследил |
Карл VI като император и Максимилиан II Емануел като крфюрст |
Наследник |
|
Лични данни | |
Роден | |
Починал | |
Погребан в | Театинска църква (Мюнхен) |
Пълно име | Карл Албрехт фон Байерн |
Семейство | |
Династия |
![]() |
Баща | Максимилиан II Емануел |
Майка | Тереза Кунегунда Собиеска |
Брак | Мария-Амалия Хабсбург-Австрийска |
Потомци | Мария Антония Валбургис Симфороза, Терезия Бенедикта Мария, Максимилиан III Йозеф |
Герб |
![]() |
Карл VII в Общомедия |
ПроизходРедактиране
Той е син на курфюрст Максимилиан II Емануел (1662–1726) и втората му съпруга принцеса Тереза Кунегунда Собиеска от Полша (1676–1730), дъщеря на полския крал Ян III Собески. През 1715 г. фамилията му се връща от Брюксел обратно в Мюнхен.
През 1717 и 1718 г. той участва с баварска войска в поход против турците.
БракРедактиране
На 5 октомври 1722 г. се жени във Виена за ерцхерцогиня Мария-Амалия Хабсбург-Австрийска (1701–1756), дъщеря на император Йозеф I и съпругата му Вилхелмина Амалия фон Брауншвайг-Люнебург. Празненствата при връщането им в Мюнхен на 17 октомври траят до 4 ноември 1722 г. и струват 4 милиона гулдена. Той построява от 1734 до 1739 г. за съпругата си двореца Амалиенбург в дворцовия парк Нимфенбург. На любовницата си Йозефа Топор фрайин фон Моравитцки той подарява палат Порция. Той си дава сам титлата ерцхерцог на Австрия.
Императорска коронаРедактиране
- През 1736 г. Карл VII участва с войска от 8000 души на страната на Карл VI срещу турците. [1]
- С договора от Нимфенбург от 28 май 1741 г. Бавария влиза във Войната за австрийското наследство в съюз с Франция, Испания, Савоя и Прусия. Карл Алберт, комуто е обещана имперската корона, напредва към Виена. Франция подтиква баварците да нападнат Бохемия, която е много по-незащитена от Виена. Бавария превзема Прага на 26 ноември 1741 г. и на 12 февруари 1742 г. Карл Алберт е коронясан за император на Свещената Римска империя под името Карл VII. Коронацията е извършена в църквата „Св. Вартоломей“ (Bartholomäuskirche) във Франкфурт на Майн от брат му Клеменс Август Баварски, архиепископ на Кьолн. [1]
Междувременно, на 19 декември 1741 г. Карл Алберт е коронован в Прага за крал на Бохемия.
Два дни след императорската коронация войските на Мария Терезия, дъщеря и наследничка на император Карл VI († 1740), нахлуват в Мюнхен. Император Карл VII трябва да се откаже от земите на Хабсбургите, но губи и своята страна. Така той живее в изгнание във Франкфурт. Мария Тереза предлага на Карл VII Ница и Сицилия в замяна за императорската титла и Бавария, но Англия поставя вето и Бавария остава в ръцете на Вителсбахите. [1] Спасява го само новият съюз (Франкфуртска уния), сключена на 5 юни 1744 година с Фридрих II, влиза в Чехия и започва Втората силезийска война.
Държавните задължения на курфюрството по време на неговото управление се увеличават на 35 милиона гулдена.
ДецаРедактиране
Император Карл VII и Мария-Амалия Хабсбург-Австрийска имат седем деца:
- Максмилиана Мария (*/† 1723)
- Мария Антония Валбургис Симфороза (1724 – 1780), ∞ 1747 курфюрст Фридрих Христиан от Саксония
- Терезия Бенедикта Мария (1725 – 1743)
- Максимилиан III Йозеф (1727 – 1777), курфюрст на Бавария, ∞ 1747 принцеса Мария Анна София от Саксония (1728 – 1797)
- Йозеф Лудвиг (1728 – 1733)
- Мария Анна Йозефа (1734 – 1776), ∞ 1755 маркграф Лудвиг Георг Симперт фон Баден-Баден (1702 – 1761)
- Мария Йозефа Антония Валбурга Фелицитас Регула (1739 – 1767), ∞ 1765 император Йозеф II (1741 – 1790)
От връзката му със София Каролина фон Ингелхайм той има един син:
- Франц Лудвиг граф фон Холнщайн (1723 – 1780), ∞ Анна Мария от Льовенфелд (1735 – 1783), дъщеря на Кьолнския архиепископ Клеменс Август Баварски
СмъртРедактиране
На 23 ноември 1744 г. Карл VII се връща в Мюнхен и умира на 20 януари 1745 г. [1] Причината за смъртта му е гихт. Той е погребан в Театинската църква в Мюнхен. Георг Филип Телеман пише траурната музика за погребението.
Външни препраткиРедактиране
ИзточнициРедактиране
- Peter Claus Hartmann: Karl Albrecht – Karl VII. Regensburg 1985, ISBN 3-7917-0957-7
- Karl Theodor von Heigel: Karl VII. Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 15, Duncker & Humblot, Leipzig 1882, S. 219 – 226
- Rudolf Reiser: Karl VII. München 2002, ISBN 3-934036-87-2
- Fritz Wagner: Kaiser Karl der VII. und die großen Mächte 1740-1745. Kohlhammer, Stuttgart 1938
- Fritz Wagner: Karl VII., Kaiser, Kurfürst von Bayern. Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 11, Duncker & Humblot, Berlin 1977, ISBN 3-428-00192-3, S. 218 f. (Digitalisat
- ↑ а б в г д Блед, Жан-Пол. История на Мюнхен. София, Рива, 2013. ISBN 9789543204236. с. 71-75.