Карл VI
Карл VI (на немски: Karl VI.; * 1 октомври 1685, † 20 октомври 1740) е император на Свещената Римска империя, крал на Бохемия (като Карел II), Унгария и Хърватия от 1711 до 1740 г. От 1703 до 1711 той е активен претендент за трона на Испания.
| Карл VI Karl VI. | |
| император на Свещената Римска империя, крал на Бохемия, Унгария и Хърватия | |
_-_Portr%C3%A4t_Kaiser_Karl_VI.jpg) | |
| Роден | Карл Франц Йозеф Венцеслау Балтазар Йохан Антон Игнатиус
1 октомври 1685 г.
|
|---|---|
| Починал | 20 октомври 1740 г.
|
| Погребан | Императорска крипта, Виена, Австрия |
| Религия | Католическа църква |
| Управление | |
| Период | 1711 – 1740 |
| Предшественик | Йозеф I |
| Наследник | Карл VII |
| Герб | |
 | |
| Семейство | |
| Род | Хабсбурги |
| Баща | Леополд I |
| Майка | Елеонора Магдалена фон Пфалц-Нойбург |
| Братя/сестри | Мария Антония Австрийска Мария Магдалена Австрийска Мария Елизабет Австрийска Мария-Анна Австрийска Йозеф I |
| Съпруга | Елизабет Христина фон Брауншвайг-Волфенбютел (1 август 1708) |
| Деца | Мария Терезия Мария Анна Австрийска |
| Подпис |  |
| Карл VI в Общомедия | |
Произход редактиране
Карл е роден във Виена като втори син на император Леополд I и неговата трета съпруга, принцеса Елеонора Магдалена фон Пфалц-Нойбург. Той е кръстен със следното пълно име Карл Франц Йозеф Венцеслау Балтазар Йохан Антон Игнатиус. Неговият титул е принц Антон Флориан от Лихтенщайн.
Управление редактиране
Карл е уговореният австрийски наследник на испанските Хабсбурги. Когато Карлос II от Испания прави завещание в полза на френския кандидат – бъдещият Филип V – това противоречи на два договора за подялба на наследството, сключени между Франция и Англия. Спорът за короната на Испания води до Война за испанското наследство (1702 -1714), в която Австрия, Англия и Съединените провинции се противопоставят на Франция и нейните съюзници. В хода на войната Карл нахлува в Испания с австрийски и английски сили през 1705 г. в опит да се укрепи и остава там шест години. След като по-големият му брат Йозеф I умира изненадващо през 1711 г., Карл се връща във Виена. Той наследява веднага титлата крал на Унгария, Хърватия и Бохемия. По-късно същата година във Франкфурт е избран и за свещен римски император.
Въпреки че Карл изглежда неумел относно политически въпроси, австрийската монархия достига своето най-голямо териториално разширение при неговото управление. След договора от Ращат Австрия получава територии в Италия, а след настъпването на мира Карл води успешна война с Османската империя (1716 – 18), в резултат на което печели територии в Унгария и Сърбия. Неговата върховна армия обаче е победена от босненци през 1737 в битката при Баня Лука.
Империята получава икономически тласък с основаването на печелившата търговска компания Остенде (1722 – 31) и с разширяването на пристанище Триест.[1]
През своя живот Карл има множество музикални амбиции. Ученик като момче на Йохан Йозеф Фукс, той композира, свири на клавесин и понякога дирижира оркестъра на съда.
Брак и деца редактиране
Карл се жени за Елизабет Христина фон Брауншвайг-Волфенбютел, най-възрастната дъщеря на Лудвиг Рудолф (Брауншвайг-Волфенбютел) и принцеса Кристина Луиза фон Йотинген-Йотинген (* 30 март 1671, † 12 ноември 1747). Техни деца достигнали до зряла възраст са:
- Мария Терезия (1717 – 1780), императрица на Свещената Римска империя (1745 – 1765);
- Мария Анна Баварска (1734 – 1776), маркграфиня на Баден-Баден.
-
Портрет на Елизабет Христина -
Мария Терезия,
дъщеря -
Мария Анна Баварска,
дъщеря
_im_Jagdrock.jpg)
Смърт и наследство редактиране
Когато Карл VI умира, той няма мъжки наследници – ситуация, която Карл е предвидил в Прагматическата санкция от 1713 година, където се определя, че владенията на Карл не могат да се делят и се позволява на дъщерите му също да наследят трона на бащите си.
След смъртта му започва Войната за австрийско наследство, но на края дъщеря му Мария Терезия става кралица на Унгария и Бохемия и главна херцогиня на Австрия. Но въпреки това, понеже е жена, тя не бива избрана да управлява Свещената Римска империя. Вместо това е избран баварският курфюрст Карл VII.[2] След края на управлението на Карл VII съпругът на Мария Терезия – Франц III Щефан – е избран за свещен римски император, което подсигурява Империята в ръцете на Хабсбургите.
Източници редактиране
- León Sanz, Virginia. Carlos VI: el emperador que no pudo ser rey de España. Madrid: Aguilar, 2003. ISBN 84-03-09409-4.
- Rill, Bernd. Karl VI.: Habsburg als barocke Grossmacht. Graz: Verlag Styria, 1992. ISBN 3-222-12148-6.
Бележки редактиране
- ↑ Charles VI // Енциклопедия Британика, 16 октомври 2018. Посетен на 12 декември 2018. (на английски)
- ↑ Блед, Жан-Пол. История на Мюнхен. София, Рива, 2013. ISBN 9789543204236. с. 72.