Рудолф Карнап
Рудолф Карнап (на немски: Rudolf Carnap) е германски философ, съосновател и водещ представител на логическия емпиризъм (направление в ранната аналитична философия).
Рудолф Карнап Rudolf Carnap | |
германски философ | |
Роден | |
---|---|
Починал | 14 септември 1970 г.
|
Религия | атеизъм |
Националност | Германия, САЩ |
Учил в | Йенски университет Хумболтов университет на Берлин Фрайбургски университет Виенски университет |
Философия | |
Регион | Западна философия |
Епоха | Философия на 20 век |
Школа | Аналитична философия |
Интереси | Логика, епистемология, философия на науката |
Идеи | Физикализъм;феноменализъм; разграничение аналитично-синтетично; модална логика; конструиран език; категориалност; концептуални схеми; логически позитивизъм |
Повлиян | |
Повлиял | |
Научна дейност | |
Област | Семантика |
Работил в | Виенски университет (1926) Карлов университет (1931) Чикагски университет (1936 – 1952) Калифорнийски университет – Лос Анджелис (1954) |
Рудолф Карнап в Общомедия |
Ученик е на Готлоб Фреге в Университета в Йена, където през периода 1911 – 1914 г. посещава неговите семинари по формална логика и философия на математиката. През 20-те години Карнап е повлиян силно от логическите и теоретико-познавателните схващания на Бъртранд Ръсел и от „Логико-философския трактат“ на Лудвиг Витгенщайн. От края на 20-те години редом с Мориц Шлик („душата“ и идейния вдъхновител на Виенския кръг) той се превръща в основния теоретик и реализатор на програмата на Виенския кръг за логическо проясняване на познанието на естествените науки, за отхвърлянето на старата метафизика (чийто съвременен представител е според него напр. Мартин Хайдегер) и за схващането на философията не като теория (система от признати за истинни изречения, описващи част от действителността), а като метод (дейност по изясняване на нашето отнасяне към действителността, а именно чрез логически анализ на езика). През 1936 г. Карнап емигрира в САЩ, където по-нататък през 40-те и 50-те години задава до голяма степен профила на тамошната философия. Негов ученик е Уилард ван Орман Куайн, един от най-влиятелните философи от втората половина на 20 век.
Биография
редактиранеРоден е на 18 май 1891 година в Ронсдорф, в днешната провинция Северен Рейн-Вестфалия, Германия. Карнап е на 7 години, когато баща му умира и семейството се премества в Бармен, където учи в гимназия. През 1910 г. започва са изучава философия, физика и математика в университетите в Йена и Фрайбург (в Йена негов преподавател е Готлоб Фреге). Академичната му кариера (която той си представя в областта на физиката) е прекъсната от Първата световна война. Прекарва три години в армията, след това се премества в Берлин, където учи физика и пише дисертация върху тема, която го вълнува от самото начало на следването му – пространството и времето. Казват му обаче, че съчинението му се отнася по-скоро към философията и той решава да насочи дисертацията си в тази посока и я защитава в Йена под научното ръководство на философа неокантианец Бруно Баух (Bruno Bauch). Тя е публикувана през 1922 г. под заглавие „Пространството“ (Der Raum).
От 1923 г. нататък Карнап започва да опознава членовете на Виенския кръг и през 1926 г. се премества във Виена, приемайки асистентски пост в тамошния университет. Скоро става един от водещите членове на кръга, а през 1929 г. и един от тримата автори на неговия манифест. Година преди това той вече е публикувал първото си значимо съчинение, „Логическият строеж на света“ – в него представя т.нар. логически атомизъм, според който всяко понятие, от най-абстрактното до най-конкретното, трябва да позволява да бъде сведено до феноменалните данни от непосредствените ни сетивни възприятия и следва да се разглежда като логическа конструкция от тях (всички други понятия – напр. като тези на метафизиката – той определя като безсмислени).
През 1931 г. Карнап е назначен за професор по естествена философия в Немския университет в Прага, където пише следващото си основно съчинение – „Логически синтаксис на езика“ (1934). В Прага го посещава Уилард Ван Орман Куайн, който е дълбоко повлиян от трудовете му и който, заедно с Чарлз Морис, му помага да се премести в Съединените щати през 1935 г., за да избяга от нацизма.
Карнап прекарва следващите шестнадесет години като професор в различни американски университети, а през 1941 г. става американски гражданин. През 40-те години интересът му се насочва към семантиката и той написва редица значими книги, сред които „Въведение в семантиката“ (1942), „Формализиране на логиката“ (1943) и „Значение и необходимост: Изследване по семантика и модална логика“ (1947). Интересува се от основите на физиката, а последният му голям труд е „Основи на вероятността" (1950). В него представя прецизно разработена теория как научните теории се потвърждават (а не определят, както твърди в по-ранните си съчинения) от опита. Продължава да се интересува от индуктивната логика и именно върху нея работи до смъртта си през 1970 г.
Библиография
редактиране- 1922. Der Raum: Ein Beitrag zur Wissenschaftslehre, Kant-Studien, Ergänzungshefte, no. 56. Докторската му дисертация.
- 1926. Physikalische Begriffsbildung. Karlsruhe: Braun.
- 1928. Scheinprobleme in der Philosophie (Фалшивите проблеми на философията). Berlin: Weltkreis-Verlag.
- 1928. Der Logische Aufbau der Welt. Leipzig: Felix Meiner Verlag.
- 1929. Abriss der Logistik, mit besonderer Berücksichtigung der Relationstheorie und ihrer Anwendungen. Springer.
- 1934. Logische Syntax der Sprache.
- 1996 (1935). Philosophy and Logical Syntax. Bristol UK: Thoemmes.
- 1939, Foundations of Logic and Mathematics в International Encyclopedia of Unified Science, Vol. I, no. 3. University of Chicago Press.
- 1942. Introduction to Semantics. Harvard University Press.
- 1943. Formalization of Logic. Harvard University Press.
- 1945. On Inductive Logic Архив на оригинала от 2014-04-07 в Wayback Machine. във Philosophy of Science, Vol.12, p. 72 – 97.
- 1945. The Two Concepts of Probability Архив на оригинала от 2006-09-20 в Wayback Machine. във Philosophy and Phenomenological Research, Vol.5, No.4 (Jun), p. 513 – 532.
- 1947. On the Application of Inductive Logic Архив на оригинала от 2006-09-20 в Wayback Machine. във Philosophy and Phenomenological Research, Vol. 8, p. 133 – 148.
- 1956 (1947). Meaning and Necessity: a Study in Semantics and Modal Logic. University of Chicago Press.
- 1950. Logical Foundations of Probability. University of Chicago Press. Pp. 3 – 15 online Архив на оригинала от 2006-01-11 в Wayback Machine..
- 1950. „Empiricism, Semantics, Ontology“, Revue Internationale de Philosophie 4: 20 – 40.
- 1952. The Continuum of Inductive Methods. University of Chicago Press.
- 1958. Introduction to Symbolic Logic and its Applications. Dover publications, New York. ISBN 978-0-486-60453-4
- 1963, „Intellectual Autobiography“ в Schilpp (1963: 1 – 84).
- 1966. Philosophical Foundations of Physics. Martin Gardner, ed. Basic Books. Online откъс.
- 1971. Studies in inductive logic and probability, Vol. 1. University of California Press.
- 1977. Two essays on entropy. Shimony, Abner, ed. University of California Press.
- 1980. Studies in inductive logic and probability, Vol. 2. Jeffrey, R. C., ed. University of California Press.
- 2000. Untersuchungen zur Allgemeinen Axiomatik.
За него
редактиране- Steve Awodey (Hrsg.), Carnap Brought Home: The View from Jena. Open Court, La Salle, Ill. 2004. ISBN 0-8126-9550-X
- Creath Friedman (Hrsg.), The Cambridge Companion to Carnap. Cambridge University Press, Cambridge 2008. ISBN 0-521-54945-0
- Rudolf Haller, Neopositivismus. Eine historische Einführung in die Philosophie des Wiener Kreises. Wissenschaftliche Buchgesellschaft, Darmstadt 1993.
- Lothar Krauth, Die Philosophie Carnaps. Springer, Wien 1970.
- Thomas Mormann, Rudolf Carnap. C.H. Beck, München 2000.
- Paul Arthur Schilpp (Hrsg.), The Philosophy of Rudolf Carnap. Open Court, La Salle (Illinois) 1963.
- Jan Sebestik, Antonia Soulez, Le Cercle de Vienne: Doctrines et Controverses. L’Harmattan, Paris 2001.
- Wolfgang Spohn (Hrsg.), Erkenntnis Orientated. A Centennial Volume for Rudolf Carnap and Hans Reichenbach. Kluwer Academic Publishers, Dordrecht unter anderem 1991.
- Pierre Wagner (Hrsg.), Carnap’s Logical Syntax of Language. Palgrave Macmillan, Basingstoke 2009.
- Pierre Wagner (Hrsg.), Carnap’s Ideal of Explication and Naturalism. Palgrave Macmillan, Basingstoke 2012.
Източници
редактиране- ((en)) Mauro Murzi, Rudolf Carnap, Internet Encyclopedia of Philosophy
- ((de)) Günter Konrad, Klaus-Günther Conrads, Rudolf Carnap. In: ronsdorfer-buergerverein.de. Abgerufen am 1. Februar 2016 (PDF).
Външни препратки
редактиране- ((en)) Carnap.org
- ((en)) The Philosophy of Rudolf Carnap