Каролина Жибер дьо Ламе

принцеса на Монако през 19. век

Мари-Луиз Шарлот Габриел Жибер (на френски: Marie-Louise Charlotte Gabrielle Gibert), известна като Каролин Жибер дьо Ламе (Caroline Gibert de Lametz; * 18 юли 1793 в Куломие, Първа френска република, † 23 ноември 1879 в Монако). Тя е принцеса на Монако като съпруга на принц Флорестан I

Каролина Жибер дьо Ламе
принцеса на Монако
Caroline gibert cl lg.JPG
Управление2 октомври 1841 – 20 юни 1856 г.
НаследилаМария-Катерина Бриньол-Сал
Наследена отАнтоанета Жислен дьо Мерод
Лични данни
Родена
Починала
25 ноември 1879 г. (86 г.)
Семейство
ДинастияЖибер дьо Ламе по произход
Грималди по брак
БащаШарл-Тома Жибер
МайкаФрансоаз-Анриет Льогра дьо Воберси
БракФлорестан I
ПотомциШарл III
Флорестин
ГербCoat of Arms of Maria Caroline, Princess of Monaco.svg
Каролина Жибер дьо Ламе в Общомедия

ПроизходРедактиране

Родена във висшата класа на Шампан, тя е дъщеря на Шарл-Тома Жибер, адвокат, и Франсоаз-Анриет Льогра дьо Воберси (1766-1842), вдовица на Луи-Огюстан Муние дьо Мороа [1]

Има по-голям брат, роден като нея от втория брак на майка им, на име Анри-Адриен-Шарл-Пиер (1792-1880), който става полковник от 16-ти пехотен полк и офицер от Ордена на Почетния легион[2]. Той умира без брак или потомство.

БиографияРедактиране

Бъдещата принцеса прекарва детството си в замъка на Ламе, в който нейният втори баща (третият съпруг на майка ѝ от 1798 г.) Антоан Роайе (нар. Роайе дьо Ламе, * 1762, † 1836), училищен администратор на военната школа „Сен Сир“ при Империята, е закупил през 1803 г.[1] Тя избира да се нарича Каролин и приема фамилията Жибер дьо Ламе.

През май 1814 г. Амели д'Омон, незаконна дъщеря на принцеса Луиза Мазарини д'Омон, следователно полусестра на принц Флорестан от Монако, се омъжва в Замъка на Ламе за Луи Пиер Мюние дьо Мороа (направен барон от Луи XVIII през 1817 г.)[3], полубрат на Каролин Жибер дьо Ламе. По този повод Флорестан среща Каролин. Той е на 29 г., а тя – на 21 г.[4] Тъмна, с донякъде силни черти, тя е интелигентна и добра млада жена. На 27 ноември 1816 г. двамата сключват брак.[5] [6] Той се празнува в тесен кръг, защото семейството на Монако се противопоставя на това. От този съюз се раждат две деца: принц Шарл III през 1818 г. и принцеса Флорестин през 1833 г.[5]

През 1841 г. управляващият принц Оноре V от Монако (брат на Флорестан) умира без законно потомство. Така Флорестан се възкачва на трона като Флорестан I.

Тогава новата принцеса на Монако е съпруга на мъж, затънал в дългове и суверен на подобна държава. Добър мениджър, тя позволява на принца да възстанови финансите си благодарение на таланта си в икономиката. По-конкретно, Каролина поема и довежда до успешен край многобройните съдебни дела, които обременяват състоянието на нейната свекърва, принцеса Луиза. Освен това тя управлява княжеството с желязна ръка, защото съпругът ѝ, нерешителен и не много политически настроен, оставя всички държавни дела на нея. Така тя възстановява финансите на семейството, но тези на княжеството вървят към разруха. Благодарение на зестрата на нейната снаха, принцеса Антоанета дьо Мерод, тя има идеята да създаде казино в Монако. Късметът е незабавен и през многото следващи години хазартът е първият източник на доходи за княжеството.[7] Синът на Каролин, принц Шарл III, наследява просперираща държава.

Каролин умира на 86 г., цели 23 години след съпруга си.[5]

Титли и названияРедактиране

  • Г-ца Мари-Луиз Шарлот Габриел Жибер (известна като Каролин Жибер дьо Ламе)
  • Графиня Флорестан Грималди от Монако
  • Нейно светейше височество принцесата на Монако (при смъртта на принц Оноре V)
  • Нейно светейше височество вдовстващата принцеса ма Монако (след смъртта на нейния съпруг Флорестан I)

Вижте същоРедактиране

БележкиРедактиране

  1. а б Lametz. // Gentilhommières et maisons fortes en Champagne. Paris, éditions de la Morande, 1997. ISBN 2-902091-30-3. p. 320. (на френски)
  2. Sur la base Leonore (Légion d'honneur) : GIBERT DE LAMETZ - Henry Adrien Charles Pierre, né le 29 juin 1792. Nommé Chevalier le 25 septembre 1815 - Nommé Officier le 5 mai 1833. 25 rue Marrier à Fontainebleau, décédé le 6 août 1880.
  3. Louis Pierre Musnier de Mauroy (né à Coulommiers le 31/3/1788, décédé à Paris le 31/3/1851) est le seul enfant du mariage d'Augustin Musnier de Mauroy et de Marie Françoise Legras de Vaubercey. Il est fait baron en 1817, chef de bataillon en 1834, lieutenant colonel en 1836, colonel en 1840 et officier de la Légion d'honneur.
  4. Princes of Monaco : The Remarkable History of the Grimaldi Family. A. Barker, 1961. p. 201. (на английски)
  5. а б в The Grimaldis of Monaco. Rowman & Littlefield, 2017. p. 348. (на английски)
  6. La saga Monaco. Flammarion, 2002. p. 370. (на френски)
  7. Martine Rousseau-Chatelain. Caroline Gibert de Lametz (1793-1879). Princesse de Monaco : un élan vers la modernité. // Annales monégasques (24). 2000.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Caroline Gibert“ в Уикипедия на френски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​