Каролинска плоча
Каролинската плоча е тектонска плоча, застъпваща екватора в източното полукълбо северно от остров Нова Гвинея. Образува зона на субдукция по границата си с плочите Птича глава и Удларк на юг. На север има трансформна граница с Тихоокеанската плоча. По границата с Филипинската плоча се наблюдава конвергентна граница, която преминава в рифт.
| Каролинска плоча | |
 | |
| Вид | малка |
|---|---|
| Площ | ~1 700 000 km2 |
| Движение(1) | северозапад |
| Скорост(1) | 8,7 cm/годишно |
| Характеристики | Тихи океан |
| (1)Спрямо Африканската плоча | |
Съществуването на плочата е предложено за пръв път през 1978 г.[1]
Граници редактиране
Бидейки отделен терейн със своя собствена тектонска история, Каролинската плоча в миналото се е смятала за част от Тихоокеанската плоча, поради рядката ѝ сеизмичност и малките скорости около границите ѝ. Тя включва Западнокаролинския и Източнокаролинския басейни и неактивното възвишение Орипик, което ги отделя, но не включва нито Каролинските острови, нито Каролинския хребет. Подпъхва се под плочите Птича глава и Удларк по дължина на Новогвинейската падина на юг.[2]
Границата с Филипинската плоча на запад има два сегмента: южен, по падината Аю, който се раздалечава със скорост от 8 mm на година преди около 25 млн. години, и северен, по падините Палау и Яп, който е неактивна зона на субдукция, което е засвидетелствано от липсата на активни вулкани. Границата между Каролинската и Тихоокеанската плочи е сложна, еволюираща система, която частично се развива в зона на субдукция. Югоизточната граница, по падината Манус, е конвергентна, но при липсата на активни вулкани и земетресения, не се счита за зона на субдукция към днешно време.[2]
Тектонска история редактиране
Каролинската плоча се движи със скорост, която е много близка до тази на Тихоокеанската плоча. Възрастта ѝ на образуване и текущият ѝ статут като независима плоча все още са несигурни. Има много малка скорост на раздалечаване между Каролинската и Филипинската плочи, но Каролинската изглежда, че се е движила заедно с Филипинската и Новогвинейската плочи през неоген.[3]
Каролинският хребет на север се среща с Каролинската плоча при падината Сорол, при която са намерени доказателства за косо разширение. Каролинският хребет, обаче, е с неясен произход, съставен от океанска кора и вероятно резултат от гореща точка. Наличието на падина и следите от субдукция под Тихоокеанската плоча са показателни, но отсъствието на островни дъги, които се очаква да са се образували от значителна субдукция в миналото, прави развитието по тази граница неясно.[3]
Каролинската плоча по всяка вероятност е била отделна плоча в миналото. Границата по източната ѝ страна, падината Мусау, би трябвало да е била важна граница, тъй като магнитните аномалии на Каролинската плоча са от олигоцен, а тези на Тихоокеанската плоча – от креда. Има индикации за разширяване на Каролинско море преди 34 – 27 млн. години. Ако Каролинската плоча се движи заедно с Тихоокеанската, трябва да има ясни доказателства относно съответстващата им субдукция под Нова Гвинея, каквито към момента не са изнамерени. Падината Аю е бавна зона на разширение, която се е отворила преди 15 млн. години.[3]
Източници редактиране
- ↑ Weissel, J. K. и др. Is there a Caroline plate? (PDF) // Earth and Planetary Science Letters 41 (2). 1978. DOI:10.1016/0012-821X(78)90004-3. с. 143 – 158. Посетен на 18 декември 2016.
- ↑ а б Bird, P. An updated digital model of plate boundaries // Geochemistry, Geophysics, Geosystems 4 (3). 2003. DOI:10.1029/2001GC000252. с. 18 – 20. Посетен на 18 декември 2016.
- ↑ а б в Hall, R. Cenozoic geological and plate tectonic evolution of SE Asia and the SW Pacific: computer-based reconstructions, model and animations // Journal of Asian Earth Sciences 20 (4). 2002. DOI:10.1016/S1367-9120(01)00069-4. с. 353 – 431. Посетен на 18 декември 2016.