Карпинският манастир „Въведение на Пресвета Богородица“ (на македонска литературна норма: Карпински манастир „Воведение на Пресвета Богородица“) е православен манастир в Северна Македония, част от Кумановско-Осоговската епархия на Македонската православна църква – Охридска архиепископия.[1]

Карпински манастир
Карпински манастир
Манастирската църква
Манастирската църква
Карта
Местоположение в Орах
Вид на храмаправослава църква
Страна Северна Македония
Населено мястоОрах
Посветен наБогородица
РелигияМакедонска православна църква – Охридска архиепископия
ЕпархияКумановско-Осоговска
ИзгражданеXIV век
Карпински манастир в Общомедия

Местоположение редактиране

Манастирският комплекс е разположен в близост до село Орах, Кумановско.

История редактиране

 
„Събор на апостолите“, Йосиф Мажовски, 1898 г. Петър, Павел, Йоан Богослов и Матей държат модела на църквата. Отгоре Христос благославя с две ръце
 
Икона на Богородица и Христос от Карпинския манастир, края на XVI – началото на XVII век

Основан е в XIV век от севастократор Деян, зет на цар Стефан Душан. Днешният изглед на манастира датира от XVI–XVII век. Манастирът е обновен в XIX век. Манастирската църква е от XVI–XVII век и е посветена на Въведение Богородично.

Църквата е изградена от обработен камък във формата на триконхос.[1]

В църквата има два слоя фрески. Първият слой е изписан по времето на изграждането ѝ. От този период са изписаните Богородица с Исус Христос и Теодор Тирон и Теодор Стратилат. По-новият слой фрески датира от края на XIX век.[1]

На дървения иконостас са поставени майсторски изработени икони, между които са осем празнични икони от края на XVI и началото на XVII век.[1] Ценни са царските двери от XVI–XVII век. Отличават се с ажурна техника, с пробиване на дървото и използване на многообразни флорални и геометрични елементи, както и фигури на животни.[2] Сходни са с дверите в църквите „Свети Георги“ в Петралица, „Света Богородица“ в Ранковце, „Свети Никола“ в Кратово и дверите от „Свети Никола“ в „Успение Богородично“ в Кюстендил.[3]

Карпинският манастир в миналото е духовно и културно средище за региона. Оригиналните ръкописи, които се намират в Москва, София и Белград, свидетелстват за преписвателна школа и наличие на килийно училище. За едно от най-значителното книжовно дело се смята Карпинското евангелие, което сега се намира в Москва.[4]

Бележки редактиране

  1. а б в г Манастир Карпино // Macedonium. Посетен на 7 април 2014 г.
  2. Машниќ, Мирјана М. Три примероци на царски двери од кратовско-кумановски – от крај. (Уметничка вредност, конзерваторска презен – тација, постконзерваторски статус) // Патримониум.мк 2 (3-4, 5-6). 2008 – 2009. с. 156.
  3. Машниќ, Мирјана М. Три примероци на царски двери од кратовско-кумановски – от крај. (Уметничка вредност, конзерваторска презен – тација, постконзерваторски статус) // Патримониум.мк 2 (3-4, 5-6). 2008 – 2009. с. 155.
  4. Ръкописни книги до XIV век // Крале Марко. Посетен на 7 април 2014 г.