Картагенският флот е най-мощния флот в античността.[1]

Пуническите кораби плавали под знак на Танит
Римляните нямали флот, но започвайки пуническите войни се принудили да се научат на морско дело, за да успеят да разрушат Картаген - макет на римска трирема.

Той е пряк наследник на финикийския, който властва над Средиземноморието още от 1200 г. пр.н.е. Още от 3 хил. пр.н.е. древните египтяни използват кедрово дърво от Древна Сирия за строеж на своите фараонски кораби наричани Кнбт по египетското име Кбн на Бибъл. От същото дърво бил изграден и легендарния Соломонов храм. Библоските кораби се наричали махони, а тирските на града-майка на Картаген - тарсис.

Флотът на Картаген наследява този на Тир след обсадата и превземането му от Александър Македонски. Картагенските моряци не познавали компаса и се ръководели в корабоплаването изключително от звездите на Голямата мечка.

Корабите на Картаген били изключително частна или корпоративна собственост, но в случай на война пуните били принудени да ги реквизират заедно с екипажите им за транспорт на войски и снаряжения, тъй като официалния военен флот на града не бил голям. В мирно време картагенския флот служел за охрана на морските пътища от пирати, а по време на война в по-голямата си част предимно за конвоиране.

Официалната статистика сочи, че картагенския флот наброявал 120 кораба. По отношение на картагенския флот съществува абсолютен консенсус сред древните и античните източници и автори, за това че същият, заедно с този на Тир (град), са били най-могъщите в Средиземноморието, а с това и в света.[2]

Източници

редактиране
  1. Урс-Миедан, Мадлен. Картаген, Глава VI: Институции и външни отношения, IV: Флотът, стр. 70-71. Одри, ISBN 954-9904-11-3, 2000, първо издание.
  2. Урс-Миедан, Мадлен. Картаген, Глава VI: Институции и външни отношения, IV: Флотът, стр. 68. Одри, ISBN 954-9904-11-3, 2000, първо издание.

Вижте също

редактиране