Отваря главното меню
Пуническите кораби плавали под знак на Танит
Римляните нямали флот, но започвайки пуническите войни се принудили да се научат на морско дело, за да успеят да разрушат Картаген - макет на римска трирема.

Картагенският флот е най-мощния флот в античността.[1]

Той е пряк наследник на финикийския, който властва над Средиземноморието още от 1200 г. пр.н.е. Още от 3 хил. пр.н.е. древните египтяни използват кедрово дърво от Древна Сирия за строеж на своите фараонски кораби наричани Кнбт по египетското име Кбн на Бибъл. От същото дърво бил изграден и легендарния Соломонов храм. Библоските кораби се наричали махони, а тирските на града-майка на Картаген - тарсис.

Флотът на Картаген наследява този на Тир след обсадата и превземането му от Александър Македонски. Картагенските моряци не познавали компаса и се ръководели в корабоплаването изключително от звездите на Голямата мечка.

Корабите на Картаген били изключително частна или корпоративна собственост, но в случай на война пуните били принудени да ги реквизират заедно с екипажите им за транспорт на войски и снаряжения, тъй като официалния военен флот на града не бил голям. В мирно време картагенския флот служел за охрана на морските пътища от пирати, а по време на война в по-голямата си част предимно за конвоиране.

Официалната статистика сочи, че картагенския флот наброявал 120 кораба. По отношение на картагенския флот съществува абсолютен консенсус сред древните и античните източници и автори, за това че същият, заедно с този на Тир (град), са били най-могъщите в Средиземноморието, а с това и в света.[2]

ИзточнициРедактиране

  1. Урс-Миедан, Мадлен. Картаген, Глава VI: Институции и външни отношения, IV: Флотът, стр. 70-71. Одри, ISBN 954-9904-11-3, 2000, първо издание.
  2. Урс-Миедан, Мадлен. Картаген, Глава VI: Институции и външни отношения, IV: Флотът, стр. 68. Одри, ISBN 954-9904-11-3, 2000, първо издание.

Вижте същоРедактиране