Картуш (изкуство)

Картушът е декоративна рамка в орнаментиката.[1] Картушите могат да обрамчват гербове, портрети, картини или плочи с гравюри. Картушите се използват главно от ренесанса до рококото и по-късно отново в историцизма. Картушите са се използвали и се използват в широки области от изкуствата и занаятите, включително архитектурата.

Картуш рокайл в църква в стил рококо (Францисканска църква в гр. Юберлинген, край Тюбинген)

ЕтимологияРедактиране

Терминът картуш етимологически произлиза от гръцки: χάρτης или chártēs и латински: charta и означава нещо в смисъл на „папирусен храст", „папирусна ролка“ (свитък), „папирусен лист“, „хартия“, „лист хартия“ (думата хартия също произлиза от гръцки: χάρτης или chártēs и латински: charta, а англосаксонското дума за хартия paper от папирус). Думата е заимствана от на френски: cartouche, което се основава на италианското cartoccio и означава „картонена ролка“. На тази етимология съответстват често подвиващите се ъгли и ръбове на картушите.

Картуши в архитектуратаРедактиране

Картушите са били популярни форми в архитектурата на ренесанса и барока и често са служили сами като декорация, без да са били изпълнени с каквото и да било съдържание (въпреки че по принцип играят ролята на вид рамка за други обекти). Според дефиницията в архитектурата те се различават от рамките за картини по това, че не са подвижни, а по-скоро вид скулптурен компонент на околната архитектура.

Нидерландският картуш с вид на свитък или хрущялоподобни форми (крила на прилепи, кучешки уши) влиза в употреба във френската класика по време управлението на Луи ХІІІ и типичния за него стил. Пример за това е дворец Чеверни. Във френския вариант картушите са удължени, както например в Париж, Сен Жерве и Фонтенбло.

Други определенияРедактиране

Определението на творческия термин картуш в архитектурата се различава от други определения, които не се основават непременно на принципа на неподвижност, като например, в изкуството на японската цветна дърворезба[2], в дърворезбата при обработка на печати или в египтологията, в сферата на печатарството и обикновено в живописта (изключение: стенна живопис). Като чист термин на изкуството, картушът се дефинира обикновено без значение от неговата подвижност и материал.[3]

Виж същоРедактиране

Бележки под линияРедактиране

  1. д-р арх. Валентина Върбанова, ВСУ „Любен Каравелов“, София, Архитектурен факултет, Катедра „Градоустройство, история и теория на архитектурата“. Терминологичен речник на архитектурните елементи и понятия. Ниво „Въведение в архитектурата“. // Посетен на 16.02.2021.
  2. Ekyōdai е японският термин за картина обрамчена от картуш, използван в японската дърворезба на цветна дървесина.
  3. виж напр. Diccionario de la Academia española, edición abreviada, por D. Vicente González Arnao, París, en la Librería de Parmentier, 1826
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Kartusche (Kunst)“ в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​