Каскада „Белмекен-Сестримо-Чаира“

водноелектрическа каскада в България

Каскадата „Белмекен-Сестримо-Чаира“ е водноелектрическа каскада в България, която е най-голямото и сложно хидротехническо съоръжение в страната.[1] Разположена е в източната част на Рила, главно на територията на област Пазарджик.

Каскада „Белмекен-Сестримо-Чаира“
Язовир „Белмекен“
42.1678° с. ш. 23.87° и. д.
Каскада „Белмекен-Сестримо-Чаира“
Местоположение в България
Видводноелектрическа каскада
Местоположение България
Изграждане1964 – 1999 г.
СобственикНационална електрическа компания

Изградена на етапи между 1964 и 1999 година, тя събира води от най-горните части на водосборните басейни на реките Марица, Струма и Места с обща водосборна площ от 458 квадратни километра. Водите се отвеждат към система от язовири, за да бъдат използвани за производство на електроенергия, напояване и водоснабдяване. Системата включва два пояса от събирателни деривации, три язовира и два изравнителя, две помпено-акумулиращи водноелектрически централи (ПАВЕЦ) и две други водноелектрически централи (ВЕЦ).[2]

Производство на електроенергия

редактиране

Каскадата „Белмекен-Сестримо-Чаира“ има общ пад 1475 метра и инсталирана мощност от 1599 MW,[2] като по този показател е третото по големина съоръжение в България след АЕЦ „Козлодуй“ (2000 MW) и ТЕЦ „Марица Изток 2“ (1630 MW). В същото време производството на каскадата е значително по-малко поради ограничените водни количества и използването ѝ за балансиране на краткосрочни промени в потреблението. Важна роля за тази функция играе и помпения капацитет на двете ПАВЕЦ от 892 MW.

Средногодишното производство на електроенергия на каскадата в периода 1976 – 1995 година (до започването на работа на ПАВЕЦ „Чаира“) е 607 GWh, а през 1995 – 2009 година – 1002 GWh. Производството е значително намалено в периода 1983 – 2004 година, заради прехвърлянето на води за водоснабдяване на София, като в няколко години пропуснатото производство надхвърля 350 GWh, а общият му размер е 4055 GWh.[3]

Структура

редактиране

Хидровъзел „Белмекен“

редактиране
Събирателни деривации на кота 1900

Най-високата част от каскадата е горният пояс от събирателни деривации, които улавят води от част от водосборните басейни на реките Марица (45%), Места (32%) и Струма (23%) с обща площ 219 квадратни километра. Тя включва:[4]

  • Събирателна деривация „Грънчар“ – събира води от горните водосбори на десните притоци на Места – Черна Места, Бела Места и Белишка река, както и води от притоци на Струма, прехвърлени чрез допълнителните канали „Благоевградска Бистрица“, „Илийна“ и „Манастирски“
  • Събирателна деривация „Джаферица“ – събира води от леви притоци на Места и от Чаирска река
  • Събирателна деривация „Марица 1900“ – събира води от водосбора на Марица

Деривация „Грънчар“ е свързана с Каскада „Искър“ чрез дългия 2,8 километра реверсивен тунел „Бели Искър“. Между 1983 и 2000 година той е използван за прехвърляне на допълнителни води за водоснабдяване на София.[5]

Язовир „Белмекен“
 
Язовир „Белмекен“ в края на май 2006 г.

Системата от деривации на кота 1900 захранва язовир „Белмекен“, разположен на 1923 метра надморска височина на горното течение на Крива река. Той има с общ завирен обем 144,1 млн. m³ и залята площ 4,6 km² и представлява главното акумулиращо и регулиращо оттока съоръжение на Каскадата „Белмекен-Сестримо-Чаира“. Той служи за горен изравнител на двете основни помпено-акумулиращи водноелектрически централи в България – ПАВЕЦ „Белмекен“ и ПАВЕЦ „Чаира“ и има голямо значение за електропроизводството, като енергийният му обем е 480 GWh.[6]

ПАВЕЦ „Белмекен“

ПАВЕЦ „Белмекен“ има капацитет за производство на електричество 375 MW и за изпомпване на вода 104 MW. Неин горен изравнител е язовир „Белмекен“, с който я свързва напорна деривация с дължина 5,2 километра. Има максимален пад от 737 метра и среден пад от 690 метра и е оборудвана с 5 пелтонови турбини, две от които могат да работят и в помпен режим.[7]

ПАВЕЦ „Чаира“

ПАВЕЦ „Чаира“ има капацитет за производство на електричество 864 MW и за изпомпване на вода 788 MW, което го прави най-голямата помпено-акумулираща централа в Югоизточна Европа. Горен изравнител на централата е язовир „Белмекен“, който се свързва с нея с два напорни тръбопровода с дължина по 1,7 километра, като геодезичният пад до долния изравнител язовир „Чаира“ е 689 m. Машинната и трансформаторната зала се намират на 350 метра под земята в специално изградени каверни. Централата има четири обратими агрегата с френсисови турбини с мощност по 216 MW.[8]

Хидровъзел „Чаира-Станкови бараки“

редактиране
Събирателни деривации на кота 1200

На надморска височина около 1200 метра е развит втори пояс от събирателни деривации, които се вливат гравитачно в язовир „Станкови бараки“. Част от събираните от тях води се изпомпват от ПАВЕЦ към язовир „Белмекен“, а останалите се подават към по-ниско разположените централи от каскадата.[9]

Поясът включва три деривации:[9]

  • Събирателна деривация „Марица 1200“ – събира води от водосбора на Марица под уловените от „Марица 1900“
  • Събирателна деривация „Чаирска“ – събира води от водосбора на Чаирска река
  • Събирателна деривация „Яденица“ – събира води от водосбора на Яденица, като се влива в главния канал на „Чаирска“

Освен тях поясът включва и водохващания на Крива река и река Хаджидедеица, като общата му водосборна площ е 238 квадратни километра.[9]

Язовир „Станкови бараки“

„Станкови бараки“ е малък язовир с обем 0,42 милиона кубични метра. Построен през 1965 – 1974 година, той се използва за регулиране на водите от втория пояс събирателни деривации и за долен изравнител на ПАВЕЦ „Белмекен“. След изграждането на язовир „Чаира“ е свързан с него, за да могат да се прехвърлят води между двата клона на каскадата. Язовирната му стена е каменнонасипна с глинено ядро и пресича най-тясната част от долината на Крива река.[9]

Язовир „Чаира“
 
Язовир „Чаира“

Язовир „Чаира“ е разположен на около 5 km източно от язовир „Белмекен“, по течението на Чаирска река, и е построен в периода 1975 – 1989 година. Заедно с язовир „Станкови бараки“, с който са свързани със съединителна деривация, той служи за долен изравнител на ПАВЕЦ „Чаира“ и ПАВЕЦ „Белмекен“. Язовирът има ограничен собствен водосбор и се захранва главно с води от язовир „Белмекен“, обработвани от двете централи. Язовирната стена е бетонна гравитачна с височина 86,2 метра, а водоемът е с обем 5,6 милиона кубични метра и площ 0,2 квадратни километра.[10]

Язовир „Яденица“ – планиран

Язовир „Яденица“ е планиран язовир, който трябва да се свърже с язовир „Чаира“ и вече свързания с него язовир „Станкови бараки“, като по този начин се увеличи обема на долните изравнители и акумулативния капацитет на ПАВЕЦ „Чаира“ и ПАВЕЦ „Белмекен“. Язовир „Яденица“ има ограничен собствен водосбор и първоначално трябва да се захранва главно с води от язовир „Белмекен“, а при изграждане на планирания язовир „Черна Места“ – с прехвърляни от него води. Язовирната стена е каменнонасипна със стоманобетонен екран, височина 109,15 метра и дължина на короната 315 метра, а водоемът е с обем 14,2 милиона кубични метра (9 милиона кубични метра полезен обем). Връзката с язовир „Чаира“ трябва да се осъществи с реверсивен тунел с дължина 6,8 километра и диаметър 7 метра.[11]

ВЕЦ „Сестримо“

ВЕЦ „Сестримо“ е разположена при село Сестримо. Централата е деривационна, свързана с язовир „Станкови бараки“ чрез напорна деривация с дължина 4,9 километра и среден пад 534 метра. Тя има две пелтонови турбини с общ капацитет 240 MW и средногодишно производство около 233 GWh. Пусната е в експлоатация през 1975 година. Водите ѝ изтичат по открит канал, в който е заустено и второ водохващане на Крива река, разположено на кота 680 m.[12]

Хидровъзел „Момина клисура“

редактиране
 
Главната деривация на ВЕЦ „Момина клисура“

Последният хидровъзел на каскадата включва ВЕЦ „Момина клисура“ и свързаните с него съоръжения. Централата е пусната в експлоатация през 1975 година. Тя има две френсисови турбини с общ капацитет за производство на електричество 120 MW и застроено водно количество 56,6 m³/s.[13]

ВЕЦ „Момина клисура“ се захранва от води, преработени от ВЕЦ „Сестримо“. Те достигат до нея по открит канал с дължина 4,3 километра, в който се зауства и второ водохващане на Крива река, разположено на кота 680 m. Каналът достига до горния изравнител на централата – язовир със стоманобетонова стена и полезен обем 200 хиляди кубични метра. От него до централата водата преминава по напорен тръбопровод с дължина 1236 метра и диаметър, изменящ се от 4,0 до 3,1 метра. Преработените води отиват в малък долен изравнител, след което се отвеждат по дълга 75 километра безнапорна деривация до язовир „Пясъчник“ за използване за напояване.[13]

  1. Набатов 2011, с. 19.
  2. а б Набатов 2011, с. 19 – 20.
  3. Набатов 2011, с. 38 – 40.
  4. Набатов 2011, с. 21 – 22.
  5. Набатов 2011, с. 22.
  6. Набатов 2011, с. 20 – 21.
  7. Набатов 2011, с. 23 – 24.
  8. Набатов 2011, с. 24 – 30.
  9. а б в г Набатов 2011, с. 35.
  10. Набатов 2011, с. 31 – 32.
  11. Набатов 2011, с. 32 – 34.
  12. Набатов 2011, с. 35 – 36.
  13. а б Набатов 2011, с. 36 – 37.
Цитирани източници
  • Набатов, Никита и др. Електроенергетиката на България. София, Тангра ТанНакРа, 2011. ISBN 978-954-378-081-5.