Каспар Шлик (на немски: Kaspar I Schlick; * ок. 1396, Хеб, Чехия; † 4 юли 1449, Виена) е граф от „род Шлик“, канцлер на Свещената римска империя (31 май 1433 – 47/48). Той е издигнат на имперски фрайхер на 16 юли 1422 г, на палатин на 1 юни 1433 и на имперски граф на 30 октомври 1437 г. „на Пасаун (Басано дел Грапа, Италия)“ и Вайскирхен („Холич“ в Словакия) на 30 април 1438 г.

Каспар Шлик
граф на Басано/Пасаун-Вайскирхен, канцлер на Свещената римска империя
Роден
1396 г.
Починал
19 юли 1449 г. (53 г.)
Герб
Герб на графовете Шлик цу Пасаун (1605)
Герб на графовете Шлик цу Пасаун (1605)
Семейство
Братя/сестриМатеус Шлик
Каспар Шлик в Общомедия

Живот редактиране

 
Дворец Вайскирхен („Холич“)

Той е син на търговеца и съветник Хайнрих I Шлик († 1425) и съпругата му Констанция (* ок. 1365), вероятно фон Колалто, дъщеря на маркграф Роланд от Требицано. Брат е на Хайнрих II Шлик († ок. 1448) е княжески епископ на Фрайзинг (1443 – 1448), и Матеус Шлик († ок. 1448), граф на Шлик-Пасаун и Вайскирхен, бургграф на Локет и Хеб в Бохемия.

Каспар посещава университета в Лайпциг и след това започа служба при бохемския крал Сигизмунд Люксембургски. От декември 1414 до края на юли 1415 г. той участва в концила в Констанц. От 1415 до 1417 г. придружава краля в пътуванията му в Испания, Франция и Англия.

През 1416 г. Каспар става писец, 1426 г. кралски секретар, 1427 г. прото-нотар, 1429 г. кралски вице-канцлер и 1433 г. имперски канцлер на император Сигизмунд Люксембургски. След императорското короноване Каспер и брат му Матеус Шлик получават на 31 май 1433 г. на моста на Тибър в Рим званието рицар. През 1435 г. Каспар Шлик заедно с брат му Матеус получават от император Сигизмунд Люксембургски за подарък имението и господството Фалкенау.

Като влиятелен политик на императора Каспар участва в множество негови походи, преговаря от негово име с кралете на Прусия, Полша и Литва и ръководи преговорите с хуситите. Той придружава Сигизмунд Люксембургски при концила в Базел и преговаря с папата. Каспер остава в службата си при новия император Албрехт II и го поддържа в политката в Бохемия. Шлик става през 1442 г. кралски съветник на Фридрих III и през 1443 г. отново канцлер.

Каспар се застъпва за по-малкия си брат Хайнрих за избора му за епископ на Фрайзинг, въпреки че тамошният катедрален капител избира друг кандидат. През 1449 г. той се оттегля от службата си, но участва през 1447 г. в преговорите в Милано от името на новия крал Владислав Постум. Каспер се интересува също за изкуство и науките.

Пише се, че Каспар Шлик и братята му са фалшифицирали множество документи.

Фамилия редактиране

Каспар Шлик се жени 1437 г. за Агнес/Агниезка фон Олешница/Оелс († септември 1448), дъщеря на херцог Конрад V фон Оелс († 1439) и Маргарета († 1449/50).[1] Те имат децата:[2]

  • Зигмунд
  • Венцел
  • Матиас
  • Констанция (* сл. 1437; † 1490)

Литература редактиране

  • Heinrich Gradl: Zur Herkunft der Schlicke, (Mitteilungen des Vereins für Geschichte der Deutschen in Böhmen 20, 1882)
  • Constantin von Wurzbach: Schlik, die Reichsgrafen, Genealogie. In: Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. 30. Theil. Kaiserlich-königliche Hof-und Staatsdruckerei, Wien 1875, S. 102 – 106.
  • Max Dvořák: Die Fälschungen des Reichskanzlers Kaspar Schlick. (MIÖG 22, 1901)
  • Alfred Pennrich: Die Urkundenfälschungen des Reichskanzlers Kaspar Schlick nebst Beiträgen zu seinem Leben. 1901
  • Otto Hufnagel: Caspar Schlicks letztes Hervortreten in der Politik nebst einem kritischen Beitrag zu dem Fälschungsproblem. (Diss. Leipzig), 1910
  • Otto Hufnagel: Caspar Schlick als Kanzler Friedrichs III. (MIÖG Erg. Bd. 8, 1911)
  • Rudolf Schreiber: Die Elbogner Urbare der Grafen von Schlick. (Sudetendeutsches Historisches Archiv, 1934)
  • Artur Zechel: Studien über Kaspar Schlick Anfänge/Erstes Kanzleramt/Fälschungsfrage. Ein Beitrag zur Geschichte und Diplomatik des 15. Jahrhunderts. In: Quellen und Forschungen aus dem Gebiet der Geschichte 15. 1939
  • Paul-Joachim Heinig: War Kaspar Schlick ein Fälscher? In: Fälschungen im Mittelalter, Teil III: Diplomatische Fälschungen (I). 1988
  • Peter Schmid: Schlick, Kaspar. In: Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon (BBKL). Band 9, Bautz, Herzberg 1995, ISBN 3-88309-058-1, Sp. 277 – 280.

Външни препратки редактиране

Източници редактиране