Воловотска крепост
Воловотската крепост (на гръцки: Κάστρο Νέας Σάντας) е археологически обект край кукушкото село Воловот (Неа Санда), Гърция.[1][2] В 2000 година селището е обявено за защитен археологически паметник.[1]
| Воловотска крепост | |
| Местоположение | |
|---|---|
 | |
| Страна |  Гърция |
| дем | Кукуш |
| село | Воловот |
| Археология | |
| Вид | селище |
| Епоха | Ранно средновековие |
Местоположение редактиране
Воловотската крепост е разположена край Воловот, северно от възвишението Средец (Камила). Представлява нисък (209,90 m), дълъг, тесен и плосък хълм, ориентиран североизток – югозапад.[1][2] Под хълма е коритото на реката Куру (Ксиропотамос), който се влива в река Галик, на 8 километра по-назапад.[2]
История редактиране
Крепостта не е идентифицирана с никое място, споменато от историческите източници.[2] Крепостта е била укрепено селище с отбранителен характер, охраняващо един от проходите към Солунското поле на юг.[1] Смята се, че е създадена през ранновизантийския период, между IV и VI век. Тази датировка се основава на повърхностни находки от разпръсната керамика. Изглежда, че селището е съществувало в началото на византийския период и след това е изоставено, вероятно поради идването на славяните към края на VI век. Възможно е да е бил изоставен по-рано поради предишно варварско нашествие. За разлика от съседната крепост Кале (Аетос) над Ени махала (Петрото), крепостта не е възстановена и не е използвана отново по-късно, през средновизантийския или късновизантийския период.[2]
Описание редактиране
Очевидно е, че по времето, когато крепостта е използвана, е имало селище и укрепление, което се е простирало под хълма. Мястото никога не е било системно проучвано, а е само идентифицирано от археологическата служба.[2]
В северната част на хълма са запазени крепостни стени на височина 1 m. Открити са останки от сгради от дялани камъни, както и остатъци от късноантична керамика (IV – VI век).[2]
Голяма част от стената по периметъра е ерозирала в склоновете и е покрита с гъста растителност. На места обаче се виждат останки от зид и дават доста добра представа за следите от укрепеното ограждение. Периметърът на стената е дълъг около 500 m. Зидарията му се състои от необработени камъни с различна големина. Свързващият материал е варова мазилка. Във фугите има фрагменти от плочки и други. Най-добре запазените части от стената са от западната и южната страна на крепостта. Дебелината на стената е около 2 m. Южната страна на стената изглежда е била най-подсилена, тъй като е била и най-уязвима. Всъщност южната страна е била и най-високата точка на замъка с надморска височина от 220 m. На това място вътре в стената има останки от правоъгълни сгради, покрити с растителност. Вероятно са руините на кула и цистерна, както е обичайно в най-високите точки на византийските крепости.[2]
Бележки редактиране
- ↑ а б в г ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ34/ΚΗΡ/21925/614/28-7-2000 – ΦΕΚ 1042/Β/23-8-2000 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2022-12-02. Посетен на 25 юни 2018.
- ↑ а б в г д е ж з Κάστρο Νέας Σάντας // Ελληνικά Κάστρα. Посетен на 11 декември 2022 г. (на гръцки)