Катарина Шарлота фон Пфалц-Цвайбрюкен
Катарина Елизабет Шарлота фон Пфалц-Цвайбрюкен (на немски: Katharina Elisabeth Charlotte von Pfalz-Zweibrücken; * 11 януари 1615, Цвайбрюкен; † 21 март 1651, Дюселдорф) от по-младата линия Цвайбрюкен на род Вителсбахи, е пфалцграфиня от Пфалц-Цвайбрюкен и чрез женитба херцогиня на Юлих-Берг и пфалцграфиня на Пфалц-Нойбург.[1]
| Катарина Шарлота фон Пфалц-Цвайбрюкен | |
| херцогиня на Юлих-Берг и пфалцграфиня на Пфалц-Нойбург | |
 Катарина Шарлота фон Пфалц-Цвайбрюкен, картина от Йоханес Шпилберг, 1648, Градски музей Дюселдорф | |
| Родена | |
|---|---|
| Починала | |
| Погребана | Дюселдорф, Федерална република Германия |
| Управление | |
| Други титли | пфалцграфиня на Пфалц-Цвайбрюкен |
| Герб | |
.png) | |
| Семейство | |
| Род | Вителсбахи |
| Баща | Йохан II |
| Майка | Луиза Юлиана фон Пфалц |
| Братя/сестри | Фридрих Магдалена Катарина фон Пфалц-Цвайбрюкен |
| Съпруг | Волфганг Вилхелм (Пфалц-Нойбург) (11 ноември 1631 – 21 март 1651) |
| Катарина Шарлота фон Пфалц-Цвайбрюкен в Общомедия | |
Биография редактиране
Тя е втората дъщеря на херцог и пфалцграф Йохан II фон Пфалц-Цвайбрюкен (1578 – 1653) и втората му съпруга Луиза Юлиана фон Пфалц (1594 – 1640), дъщеря на курфюрст Фридрих IV фон Пфалц.
Катарина Шарлота се сгодява на 11 януари 1631 г. в Цвайбрюкен и се омъжва на 11 ноември 1631 в Близкастел за херцог Волфганг Вилхелм фон Пфалц-Нойбург (* 4 ноември 1578; † 20 март 1653) от род Вителсбахи (Линия Пфалц-Нойбург). Тя е втората му съпруга.[2]
Катарина Шарлота умира на 21 март 1651 г. в Дюселдорф. Тя е погребана на 4 април в княжеската гробница на „Св. Ламбертус“ в Дюселдорф, понеже йезуитите и кьолнския архиепископ не разрешават на калвинистката да е погребана в църквата „Св. Андреас“. Херцогинята завещава годишно дарение на бедните в Цвайбрюкен, Лихтенберг, Нойкастел и Майзенхайм.[3]
Деца редактиране
Катарина Шарлота и Волфганг Вилхелм имат две деца, които умират като бебета:
- Фердинанд Филип (* 7 май 1633, † 21 септември 1633)
- Елеонора Франциска (* 9 април 1634, † 23 ноември 1634)
Волфганг Вилхелм фон Пфалц-Нойбург се жени трети път 1651 г. за Мария Франциска фон Фюрстенберг-Хайлигенберг (1633 – 1702).
Литература редактиране
- Der Grund Der Seligkeit/ Sampt Entwurff/ Wie ein Christ sich am füglichsten auß allem Religions-Streit wicklen/ unnd bey dem uhralten Apostolisch Catholischem Christenthumb/ so von zeiten der Aposteln an/ von allen Altgläubigen angenommen/ finden/ leben und bleiben sol: Zu welchem uralten Catholischen Glaubens-grund sich ... bekennet; Die Weylandt; Durchleuchtigste Fürstinne und Fraw/ Fraw Catharina Charlotta/ geborne und vermählte Pfaltzgräffinne bey Rhein in Bayern/ zu Gülich/ Cleve und Berg/ Hertzoginne/ Grävinne zu Veldenz/ der Marck/ und Ravensberg/ Frauw zu Ravenstein etc. christseligst: Angedenckens: Unsere gewesene gnädigste Fürstin und Frauw: In welchem auch/ Dero Fürstl: Durchl: bestendiglich biß ans End beharret/ und den 11/21 Martii des Jahrs 1651. durch einen sanfftseeligen todt auß dieser Welt geschieden. Und Hernachmals den 25. Martii/4. Aprilis ... zu Dusseldorff ... beygesetzt worden / In volckreicher versamblung ... vorgetragen und erkläret Durch Johannem Hundium
- Christoph Friedrich von Ammon: Die gemischten Ehen, namentlich der Katholiken und Protestanten, nach den Ansichten des Christenthums, der Geschichte, des Rechtes und der Sittlichkeit, mit besonderer Rücksicht auf das religiöse Zeitbedürfniss dargestellt, Arnold, 1839, S. 163 ff.
- Gustav Marseille: Studien zur kirchlichen Politik des Pfalzgrafen Wolfgang Wilhelm von Neuburg, Düsseldorf 1898 (als Separatdruck 135 S.); Beiträge zur Geschichte des Niederrheins. Jahrbuch des Düsseldorfer Geschichtsvereins 13(1898), S. 1 – 111.
Източници редактиране
- ↑ Katharina Elisabeth Charlotte, Pfalzgräfin bei Rhein zu Zweibrücken, geneall.net
- ↑ Wittelsbach 4, genealogy.euweb.cz
- ↑ Johann Michael von Söltl: Die frommen und milden Stiftungen der Wittelsbacher über einen großen Theil von Deutschland, Krüll, 1858, S. 125
Външни препратки редактиране
- Stadtmuseum Архив на оригинала от 2016-04-04 в Wayback Machine., duesseldorf.de