Катедра по славянска филология (Пловдивски университет)
Катедрата по славянска филология към Филологическия факултет на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ е създадена през 2000 г.
Основните академични отговорности на катедрата са свързани с единствените две изцяло магистърски програми във Филологическия факултет – Славянска филология и Балканистика (в сектора по сръбски и хърватски език), както и с обучението по славистичните дисциплини Славянски литератури и Сравнителна граматика на славянските езици, включени в учебния план на бакалавърската специалност Българска филология.[1]
История
редактиранеНачалото: профил Чешки език и литература
редактиранеНачалото на славистиката в Пловдивския университет датира от 1978 г., когато е открита специалността Славянска филология с профил Чешки език и литература. Тогава за пръв път извън Софийския университет, но с неговата подкрепа в лицето на преподавателите по чешки език (доц. Янко Бъчваров) и чешка литература (доц. д-р Величко Тодоров), се оформя академичен славистичен център. През 1986 г. приемът по специалността е преустановен за пет години.[2]
Първите преподаватели по чешки език наред с доц. Янко Бъчваров (тогава главен асистент) са гл. ас. Людмил Янев, гл. ас. Гинка Карабелова и ст. ас. Васил Самоковлиев (и тримата от дълги години живеят в чужбина). Първите випуски са обучавани както по практически чешки език, така и по старобългарски език от преподавателя от Софийския университет проф. дфн Светомир Иванчев. През годините членове на катедрата са били гл. ас. Илка Девлетян (Старобългарски език), гл. ас. д-р Е. Любенова (Сравнителна граматика на славянските езици), ст. ас. Анна Цветкова (Практически чешки език).
Преди обособяването на Катедрата по славянска филология основният хабилитиран състав, който осигурява обучението по специалността, е от СУ „Св. Климент Охридски“: наред с проф. дфн Светомир Иванчев, доц. Янко Бъчваров и доц. д-р Величко Тодоров още проф. дфн Иван Павлов, проф. дфн Елка Константинова, проф. дфн Вяра Малджиева. Ползотворните професионални контакти със специалисти от други университети продължават и до днес. През различни периоди от време лекции по основни славистични дисциплини изнасят доц. д-р Лили Лашкова (СУ), проф. дфн Николай Даскалов (ВТУ), доц. д-р Маргарита Младенова (СУ), ст.н.с. ІІ ст. Ничка Бечева (БАН), гл. ас. д-р Емилия Македонска (СУ), гл.ас. Стилян Стойчев (СУ), а понастоящем – доц. д-р Калина Бахнева (СУ), ст.н.с. ІІ ст. Владимир Пенчев (БАН), гл. ас. д-р Цветанка Аврамова (СУ).
Откриване на профил Полонистика (1991)
редактиранеПрез 1991 г. е открит прием и в профил Полонистика. Към този момент по-голямата част от преподавателите са членове на Катедрата по общо и славянско езикознание и история на българския език[3]. Първите преподаватели по полски език са гл. ас. Мария Ковалска-Иванова, ст. ас. Данута Найденова (която първоначално води и Полска литература), фил. специалист Иван Вълев. През 1995 г. към същата катедра е открит и трети славистичен профил – сърбохърватистика (днес Сърбистика и хърватистика), с подкрепата на проф. Божо Чорич от Белградския университет.
След обособяването на Катедрата (след 1999)
редактиранеС обособяването си през 1999 г. Катедрата по славянска филология поема ангажиментите по извеждането на трите славистични профила: полски, чешки и сръбски и хърватски. За пръв ръководител на катедрата е избран доц. д-р Иван Чобанов (1999 – 2003), следващите ръководители на катедрата са доц. д-р Жоржета Чолакова (2003 – 2008), доц. д-р Дарина Дончева (2008 – 2010), а от 2010 г. – отново доц. д-р Жоржета Чолакова, която понастоящем съвместява и длъжността заместник-ректор по учебната и издателската дейност на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“.
Гост преподаватели
редактиранеЧуждестранни гост-преподаватели към катедрата са били:
- от Чехия: Владимир Кршиванек, Владимир Кршиш, Павел Яноушек, Лубомир Махала, Хана Гладкова, Марие Кръчмова, Павел Крейчи, Елена Крейчова, Михаела Хашеми, Ирена Богочова, Ярослав Давид, Ивана Боздехова,
- от Полша: Йежи Русек, Гражина Швант-Гълъбова, Анна Венгжинович,
- от Канада: Едвард Можейко,
- от Сърбия: Михайло Пантич, Божо Чорич, Велко Бърборич, Весна Половина, Милорад Дешич, Никола Рамич, Йелена Петкович, Владимир Поломац, Саня Джурович, Милка Николич, Никола Бубаня,
- от Хърватия: Виекослава Юрдана, Ана Васунг
- от Република Сръбска: Младенко Саджак, Саша Шмуля, Биляна Бабич,
- и мн.др.
В резултат на подписани договори с университетите в Познан и Баня Лука (Република Сръбска в Босна и Херцеговина) в учебния процес участват и чуждестранни преподаватели. Лектори по полски език са били Марек Майевски, д-р Ришард Михалик, Александра Михалска, Лилиянна Яворска, Агнешка Жемба, д-р Йоанна. Лектор по сръбски език са били Даниела Йелич, Сладжана Гостич, Дарка Хербез.
Актуални програми
редактиранеКатедрата по славянска филология осигурява лекционни и семинарни занятия по следните дисциплини: Практически славянски езици (полски, чешки, сръбски и хърватски, а като факултативни дисциплини се предлагат горнолужишки, словенски и беларуски език), Сравнителна граматика на славянските езици, История на славянските литератури, Културна антропология на славяните, Теоретичен курс (съответно по съвременен полски, чешки, сръбски и хърватски език), Историческа граматика и история на книжовния език (полски, чешки, сръбски и хърватски), Теория на превода за слависти, Културни реалии на славянските страни, История на съответната славянска литература, а също избираеми и факултативни дисциплини. Българистичните дисциплини, които осигуряват равностойност в професионалното направление „учител по български език и литература“ [4], се поемат от другите катедри във факултета.
Паралелно с обучението по славистичните дисциплини студентите получават и фундаментална българистична подготовка. Теоретичната подготовка по българистика и по методика на преподаването на български език и литература и успешно проведените педагогическа практика и държавен преддипломен стаж осигуряват на завършилите право да работят като преподаватели по български език и литература.
Към катедрата периодично се обявяват редица докторантури по всички направления, застъпени в специалността Славянска филология. Към настоящия момент към катедрата са зачислени петима редовни докторанти и един в свободна форма на докторантура.
Научни форуми, организирани от Катедрата
редактиранеУсловията за научна изява на членовете на Катедрата включват и международните славистични конференции, организирани във Филологическия факултет, като инициативата за тяхното провеждане и периодичност е на доц. д-р Жоржета Чолакова. Организирани са три такива конференции – през 2003, 2006 (посветена на 10-годишнината от откриването на сръбски и хърватски профил) и през 2008 година (посветена на 30-годишния юбилей на пловдивската бохемистика, в рамките на която се проведе и Втората национална среща на бохемистите в България, студентска научна конференция и бал на бохемистите, събрал няколко поколения възпитаници на Пловдивския университет – учители и ученици). През 2010 година се провежда Полско-български колоквиум, посветен на 20-годишнината от основаването на полонистиката в Пловдив. Той е единадесетият поред научен славистичен форум, основаващ се върху дълготрайните контакти между Пловдивския университет и Университета „Адам Мицкевич“ в Познан, Полша.
Академично сътрудничество
редактиранеКатедрата по славянска филология е основният инициатор за подписването и поддържането на редица двустранни междууниверситетски договори за академично сътрудничество (с университетите в Познан, Белско Бяла, Торун, Влоцлавек – от Полша; Бърно, Прага, Пардубице, Острава – Чехия; Баня Лука – Босна и Херцеговина; Крагуевац – Сърбия). Стипендии за обучението на студентите (семестриално обучение и летни езикови курсове) и от трите профила на специалността Славянска филология се отпускат по програмите „Еразъм“ и „CEEPUS“, от Министерството на образованието, младежта и науката на България, Министерството на образованието на Полша, Международния славистичен център в Белград, Министерството на науката, образованието и спорта на Хърватска, Университетите в Баня Лука и Крагуевац. Така по време на следването си всеки студент има възможността поне веднъж да посети страната, чийто език изучава. Други възможности за изграждане и изява на професионални умения младите хора имат в организираните от катедрата традиционни конкурси за превод, чиито резултати се представят в тържествената обстановка на ежегодното празнуване на 24 май от Филологическия факултет с домакин Катедрата по славянска филология. Преподавателите съдействат за издаване на добрите постижения на студентите в литературната периодика и чрез факултетски издателски проекти. Организират се научни изяви за студентите бохемисти.
Списание „Славянски диалози“
редактиранеПо инициатива на доц. д-р Ж. Чолакова от 2004 година се издава сп. „Славянски диалози“[5] – списание за славянски езици, литератури и култури, в създаването на което участват членове на катедрата в сътрудничество с колеги от други катедри към Филологическия факултет. Списанието има международна редакционна колегия, в която членуват видни слависти от университетите, с които катедрата има тясно сътрудничество.
Партньорства
редактиранеКакто за преподавателската, така и за научноизследователската си дейност Катедрата по славянска филология разчита на сътрудничеството и помощта на институции и сдружения като Полския културен институт, Бохемия клуб, катедрите със славистичен профил от български и чуждестранни университети.
Академичен състав на Катедрата[6]
редактиране- Доц. д-р Жоржета Петрова Чолакова – заместник-ректор и ръководител на катедрата
- Проф. дфн Иванка Гугуланова
- Проф. дфн Светлозар Игов
- Доц. д-р Дарина Дончева Дончева
- Гл. ас. д-р Борислав Славов Борисов
- Гл. ас. д-р Вяра Александрова Найденова
- Гл. ас. д-р Гинка Александрова Бакърджиева
- Гл. ас. д-р Катерина Иванова Томова
- Гл. ас. д-р Лилия Драгомирова Иванова
- Гл. ас. д-р Таня Янкова Маджарова
- Ас. д-р Димитрина Георгиева Хамзе
- Ас. Гергана Тодорова Иванова
- Ас. Мария Колевова Мустаковова
- – лектор по полски език
- Дарка Хербез – лектор по сръбски език
Учебният отдел, който обслужва специалността, е организационно структуриран в рамките на централната университетска администрация: Весела Говедарова – Ректорат, етаж 2, стая 217, тел. 261 – 354, veselag@uni-plovdiv.bg.
Източници
редактиране- ↑ История на Катедрата по славянска филология в Пловдивския университет
- ↑ История на Катедрата по славянска филология в Пловдивския университет, сайт на ПУ.
- ↑ Страница на Катедрата по общо и славянско езикознание и история на българския език Архив на оригинала от 2013-02-27 в Wayback Machine., сайт на ПУ.
- ↑ Инструкция № 2 от 29.07.1994 г. за изискванията за заемане на длъжността „учител“ или „възпитател“ съобразно придобитото образование, професионална квалификация и правоспособност Архив на оригинала от 2015-01-07 в Wayback Machine., kadedaucha.com.
- ↑ Страница на сп. „Славянски диалози“ Архив на оригинала от 2015-01-07 в Wayback Machine., сайт на ПУ.
- ↑ Академичен състав на Катедрата по славянска филология”, сайт на ПУ.
Външни препратки
редактиране- Катедрата по славянска филология в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“
- Специалността „Славянска филология“ (видео), YouTube, качен на 25.02.2011 г. от Живко Иванов