Катерина Венедикова

българска историчка и епиграф

Катерина Иванова Венедикова е българска историчка и епиграф.

Катерина Венедикова
българска историчка и епиграф
Родена
Катерина Иванова Венедикова
20 ноември 1942 г. (81 г.)
Учила вСофийски университет
Научна дейност
Областепиграфика, история
Работила вСофийски университет
Институт за исторически изследвания
Семейство
БащаИван Венедиков
МайкаВера Венедикова

Биография

редактиране

Родена е на 20 ноември 1942 година в Скопие в семейството на Иван Венедиков и Вера Венедикова. През 1966 година става магистър по турска филология в Софийския университет. Между 1966 – 1972 година е хоноруван асистент там, а между 1971 – 2001 година е проучвател в Института по история на БАН.[1] От 2001 година е старши научен сътрудник и доцент в Института по история на БАН, приета с хабилитационния труд „Българите в Мала Азия от древността до наши дни“.[1]

Преподавателската дейност на Катерина Венедикова протича в Софийския, Шуменския и Пловдивския университет. От 1983 година преподава дисциплините „Османотурска текстология“, „Османотурска епиграфика“ и „Балкански писмени паметници на турски език“ в специалността „Тюркология“ към Центъра за източни езици и култури на Софийския университет. От учебната 1999/2000 година започва да преподава и в Шуменския университет: „История на турския език“, „Историческа граматика“, „Османски език“, „История на Турция“, „Съвременен турски език“ и др. в специалността „Турска филология“. В Пловдивския университет преподава периода 2011 – 2013 година в специалността „Български език и турски език“.[2]

Библиография

редактиране
  • Българите в Мала Азия от древността до наши дни. Стара Загора/София, 1998 г., 490 с. + ХVІ с. ил.
  • Българи, арменци и караманци в Средновековна Мала Азия. София, ИК „Огледало“, 2003, 124 с.
  • Демир Баба Теке. Българският Ерусалим. (в съавт. с Д. Гергова), София, Агато Publishers, 2007, 114 стр.
  • Надписи на алианското население в района на град Кърджали. София, ИК „Огледало“, 2010.
  • Епиграфски паметници от османско време. София, ИК „Огледало“, 2017. 334 стр.

Родословие

редактиране
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Раде Бояджията
(1750 – 1800)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Стойко Бояджиев
(1770 – ?)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Йован Венедиков
(1815 – 1871)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Христо Венедиков
(1834 – 1916)
 
 
 
 
 
Тимотей Венедиков
(1836 – 1919)
 
 
 
 
 
 
 
Георги Венедиков
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Иван Венедиков
(1871 – 1943)
 
Константин Венедиков
(1866 – 1933)
 
Йордан Венедиков
(1871 – 1957)
 
Екатерина Генадиева
 
Димитър Венедиков
(1866 – 1939)
 
Никола Венедиков
(1859 – 1917)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Михаил Венедиков
(1905 – 1973)
 
Петко Венедиков
(1905 – 1995)
 
Вера Венедикова
(1916 – 1994)
 
Иван Венедиков
(1916 – 1997)
 
 
 
 
 
Георги Венедиков
(1892 – 1968)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Йордан Венедиков
(1933 – 2012)
 
Ангел Венедиков
(1936 – 2007)
 
Катерина Венедикова
(р. 1942)
 
 
  1. а б КАТЕРИНА ИВАНОВА ВЕНЕДИКОВА Архив на оригинала от 2018-09-01 в Wayback Machine., www.ihist.bas.bg
  2. Салим, Мийрям. С признателност към Катерина Венедикова – лъч на османистичната наука в България // Туркологични изследвания 2018 Катерина Венедикова – лъч на османистичната наука в България. Сборник студии в чест на Екатерина Венедикова. Шумен, Шуменски унивeрситет „Епископ Константин Преславски“. Университетско издателство „Епископ Константин Преславски“, 2018. с. 5.