Катрин Деньов
Катрин Деньов[2] (на френски: Catherine Deneuve, [katʁin dəˈnœv]) е френска актриса.[3]
Катрин Деньов Catherine Deneuve | |
френска актриса | |
![]() Катрин Деньов (1995) | |
Родена |
22 октомври 1943 г.
|
---|---|
Националност | ![]() |
Награди | Московски международен кинофестивал (1997) |
Актьорска кариера | |
Активност | от 1957 г. |
Семейство | |
Баща | Морис Дорлеак |
Майка | Рене Симоно |
Братя/сестри | Франсоаз Дорлеак |
Съпруг | Дейвид Бейли (1965 – 1972; развод) |
Партньор | Роже Вадим (1961 – 1964) Марчело Мастрояни (1971 – 1975) Хю Джонсън (1982 – 1983) Пиер Лескюр (1984 – 1991) |
Деца | Кристиан Вадим Киара Мастрояни |
Уебсайт | |
Катрин Деньов в Общомедия |
Смятана за един от най-видните символи не само на френското кино, но и на френските култура и маниери, Деньов придобива международна популярност през 60-те години на XX век с филмите „Шербурските чадъри“ и „Госпожиците от Рошфор“ на Жак Деми, и „Дневна красавица“ на Луис Бунюел.
Двукратна носителка на националната филмова награда на Франция „Сезар“ – за ролите си в „Последното метро“ на режисьора Франсоа Трюфо през 1981 г., и в „Индокитай“ на Режис Варние през 1993 г., за която е номинирана и за Оскар в категорията „най-добра актриса“.
Биография
редактиранеКатрин Дорлеак, както е истинското ѝ име, е родена на 22 октомври 1943 г. в Париж в семейството на актьорите Морис Дорлеак и Рене Симоно (родена Жана Рене Деньов). Дебютира едва на 13-годишна възраст във филма „Ученички“. По време на работата си в киното тя приема моминската фамилия на майка си за своя – Деньов (Deneuve), и я използва с цел да се разграничи от по-възрастната си сестра, Франсоаз Дорлеак, по-известната в онзи момент, която гради кариера с бащиното си име.
Кариера
редактиранеФилмът, който носи популярност на Катрин Деньов, е мюзикълът на Жак Деми от 1964 г. „Шербурските чадъри“, който я извежда до нови водещи роли, във филма на Роман Полански – „Отблъскване“, както и в класиката на Луис Бунюел „Дневна красавица“.
През 70-те години, паралелно с френското и американското, започва да се снима и в италианското кино, работейки с режисьори от ранга на Марко Ферери, Мауро Болонини и Марио Моничели и партнирайки си със звезди като Марчело Мастрояни и Джанкарло Джанини.
През 1981 г. се снима и в първия си филм с режисьора Андре Тешине, когото и до днес тя посочва като неин фаворит за снимки. Сътрудничеството между двамата продължава през годините, като до момента Катрин Денов изпълнява главната роля в 8 филма на Тешине.
През последните две десетилетия Деньов продължава да получава главни роли в значителни продукции и да създава продължителни сътрудничества с режисьори като Еманюел Берко, Франсоа Озон, Леа Доменак и др. Сред най-забележителните филми с нейно участие от този период са „Трофейна съпруга“ на Озон, „Съвсем нов завет“ на Жако Ван Дормаел, „Акушерката“ на Мартен Прово, „Жената на президента“ на Доменак.
Избрана филмография
редактиранегодина | филм | оригинално заглавие | роля | режисьор |
---|---|---|---|---|
1960 | Парижанките | Les parisiennes | Софи | Марк Алегре |
1964 | Шербурските чадъри | Les Parapluies de Cherbourg | Женевиев Емери | Жак Деми |
1965 | Отблъскване | Repulsion | Карол Льоду | Роман Полански |
1967 | Госпожиците от Рошфор | Les Demoiselles de Rochefort | Делфин Гарние | Жак Деми |
1967 | Дневна красавица | Belle de jour | Северин Серизи | Луис Бунюел |
1968 | Манон 70 | Manon 70 | Манон | Жан Аурел |
1968 | Майерлинг | Mayerling | Мария Вецера | Терънс Йънг |
1969 | Сирената от Мисисипи | La Sirène du Mississipi | Жули Русе / Марион Вергано (Бердамо) | Франсоа Трюфо |
1970 | Магарешка кожа | Peau d’ane | Принцеса / „Магарешка кожа“ | Жак Деми |
1971 | Това се случва само на другите | Ça n’arrive qu’aux autres | Катрин | Надин Трентинян |
1972 | Лиза | La cagna | Лиза | Марко Ферери |
1974 | Факти за почтените хора | Fatti di gente perbene | Линда Мури | Мауро Болонини |
1977 | Изгубена душа | Anima persa | Елиза Щолц | Дино Ризи |
1980 | Последното метро | Le Dernier Metro | Марион Щайнер | Франсоа Трюфо |
1980 | Обичам ви | Je vous aime | Алиса | Клод Бери |
1983 | Глад | The Hunger | Мириам Блейлок | Тони Скот |
1986 | Надяваме се че е момиче | Speriamo che sia femmina | Клаудия | Марио Моничели |
1992 | Индокитай | Indochine | Елиане | Режис Варние |
1993 | Моят любим сезон | Ma saison préférée | Емили | Андре Тешине |
1996 | Крадците | Les Voleurs | Мари Леблан | Андре Тешине |
1997 | Генеалогии на едно престъпление | Généalogies d’un crime | Жана / Соланж | Раул Руис |
1998 | Площад „Вандом“ | Place Vendôme | Мариана Маливер | Никол Гарсия |
1999 | Преоткрито време | Le Temps retrouvé | Одет дьо Креси | Раул Руис |
1999 | Изток - Запад | Est – Ouest | Габриел Девеле | Режис Верние |
2000 | Танцьорка в мрака | Dancer in the Dark | Кати | Ларс фон Триер |
2001 | Мускетарят | The Musketeer | Кралицата | Пи́тър Хайамс |
2002 | Осем жени | Huit femmes | Габи | Франсоа Озон |
2002 | Близо до рая | Au plus pres du paradis | Фанете | Тони Маршал |
2008 | Коледна приказка | Un conte de Noël | Жунон | Арно Деплешен |
2010 | Трофейна съпруга | Potiche | Сюзан Пюжол | Франсоа Озон |
2015 | Съвсем нов завет | Le tout nouveau testament' | Мартина | Жако Ван Дормаел |
2017 | Акушерката | Sage femme | Беатрис | Мартен Прово |
2018 | Клер Дарлинг | La dernière folie de Claire Darling | Клер Дарлинг | Жули Бертучели |
2023 | Жената на президента | Bernadette | Бернадет Ширак | Леа Доменак |
Източници
редактиране- ↑ Filmportal.de
- ↑ Според Енциклопедия „В света на киното“, т. 1, стр.405, 1983 г. – Дьонов.
- ↑ Catherine Deneuve, IMDb.com.
Външни препратки
редактиране- В Общомедия има медийни файлове относно Катрин Деньов
- Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за Катрин Деньов
- Катрин Деньов в Internet Movie Database
- Катрин Деньов в