Катя Ланге-Мюлер
Катя Ланге-Мюлер (на немски: Katja Lange-Müller) е германска писателка, автор на романи, разкази и книги за деца.
Катя Ланге-Мюлер Katja Lange-Müller | |
Катя Ланге-Мюлер през 2016 г. | |
Родена | 13 февруари 1951 г. |
---|---|
Професия | писател |
Националност | Германия |
Жанр | роман, разказ, книги за деца |
Подпис | |
Уебсайт | |
Катя Ланге-Мюлер в Общомедия |
Живот и творчество
редактиранеКатя Ланге-Мюлер е родена на 13 февруари 1951 г. в Източен Берлин. Дъщеря е на водеща политичка в ГДР.
На 16-годишна възраст е изключена от училище заради „несоциалистическо поведение“ и започва обучение за словослагател. После работи като билд-редактор в Берлинер цайтунг. След едногодишна дейност като реквизитор в телевизията на ГДР няколко години е помощник-сестра в психиатричната клиника на болницата Шарите в Берлин.
От 1979 г. следва в Литературния институт „Йоханес Р. Бехер“ в Лайпциг. Формулярите за кандидатстване са подадени от съпруга ѝ без нейна намеса. През 1982 г. като студентка пребивава една година в Монголия и работи във фабриката за килими „Вилхелм Пик“ в Улан Батор.
След като се завръща в ГДР Катя Ланге-Мюлер става редактор в Алтберлинер ферлаг. През 1984 г. се преселва в Западен Берлин.
Творчеството на писателката се състои от разкази и романи, в които често се описват преживявания от размирния ѝ живот. Макар и нерядко да са включени истории за социални аутсайдери и неудачници, постоянно се изтъква комичната и гротескната страна на събитията. Също в разсъжденията за разделението на Германия и живота в ГДР се долавя сатирична нотка.
От 2000 г. Ланге-Мюлер е член на Немската академия за език и литература в Дармщат, а от 2002 г. и на Академията на изкуствата в Берлин.
Библиография
редактиране- Wehleid – wie im Leben, 1986
- Kasper Mauser – die Feigheit vorm Freund, 1988
- Verfrühte Tierliebe, 1995
- Die Letzten: Aufzeichnungen aus Udo Posbichs Druckerei, Roman, 2000
- Biotopische Zustände, 2001
- Preußens letzte Pioniere, 2001
- Stille Post (mit Hans Scheib), 2001
- Der süße Käfer und der saure Käfer (mit Ingrid Jörg), 2002
- Was weiß die Katze vom Sonntag? (mit Jonas Maron und Monika Maron]], 2002
- Die Enten, die Frauen und die Wahrheit, 2003, 2006
- Der nicaraguanische Hund, 2003
- Böse Schafe, Roman, 2007, 2009
- Lost Words – Lost Worlds: eine europäische Sprachreise (mit Kateryna Stetsevych, Hrsg.), 2013
- Drehtür, Roman, 2016
Награди и отличия
редактиране- 1986: „Награда Ингеборг Бахман“
- 1989/1990: Stadtschreiberin von Bergen-Enkheim
- 1995: „Награда Алфред Дьоблин“
- 1996: „Берлинска литературна награда“
- 1997: Stadtschreiber-Stipendium in Minden
- 2001: „Награда на Югозападното радио“
- 2001: Stadtschreiberin zu Rheinsberg
- 2002: Mainzer Stadtschreiber
- 2002: „Награда Розвита“
- 2005: „Каселска литературна награда“
- 2007: „Немска награда за книга“ финалист
- 2007: Kunstpreis Literatur der Land Brandenburg Lotto GmbH[1]
- 2008: „Награда на ЛитераТур Норд“
- 2008: „Награда Герти Шпис“
- 2008: „Награда Вилхелм Раабе (2000)“
- 2009: Calwer Hermann-Hesse-Stipendium
- 2012: Villa Massimo-Stipendium in Rom
- 2013: „Награда Клайст“[2]
- 2016: Frankfurter Poetik-Dozentur
- 2017: Günter-Grass-Preis
Източници
редактиране- ↑ Kunstpreis Literatur Fotografie der Land Brandenburg Lotto GmbH
- ↑ Auszeichnung: Katja Lange-Müller erhält Kleist-Preis, Kölnische Rundschau Kultur, 17. Mai 2013 // Архивиран от оригинала на 2016-01-24. Посетен на 2018-07-26.
Външни препратки
редактиране- ((de)) Биографични данни за Катя Ланге-Мюлер в Каталога на Немската национална библиотека
- ((de)) Литература от и за Катя Ланге-Мюлер в Каталога на Немската национална библиотека
- ((de)) Литература от и за Катя Ланге-Мюлер в Немската дигитална библиотека[неработеща препратка]
- ((de)) Катя Ланге-Мюлер в Die LYRIKwelt
- ((de)) Катя Ланге-Мюлер в Personensuche
- ((en)) Катя Ланге-Мюлер в Internet Movie Database