Кафява крастава жаба

	Кафява крастава жаба
	Природозащитен статут
	; Незастрашен
	Класификация
царство:	Животни (Animalia)
(без ранг):	Двустранно симетрични (Bilateria)
(без ранг):	Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:	Хордови (Chordata)
(без ранг):	Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):	Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
клас:	Земноводни (Amphibia)
разред:	Безопашати земноводни (Anura)
семейство:	Крастави жаби (Bufonidae)
род:	Същински крастави жаби (Bufo)
вид:	Кафява крастава жаба (B. bufo)
	Научно наименование
	Bufo bufo (Linnaeus, 1758)
	Разпространение
	Синоними
	Rana bufo Linnaeus, 1758; Rana rubeta Linnaeus, 1758; Rana ventricosa Linnaeus, 1758;
	Кафява крастава жаба в Общомедия
	[ редактиране ]

Кафявата крастава жаба (Bufo bufo), наричана също голяма крастава жаба, е едро земноводно, срещащо се и в България. На дължина достига 18 cm, като женските са много по-едри от мъжките. Оцветена е в тъмнокафяво до тъмнозелено и е покрита с характерните за рода Същински крастави жаби (Bufo) „брадавици“.

Разпространение редактиране

Кафявата крастава жаба се среща в Европа (с изключение на Ирландия и северните части на Скандинавския полуостров), Северозападна Африка и в Азия, достигайки на изток почти до езерото Байкал. Обитава най-разнообразен тип влажни, но не мочурливи, местности.

В България кафявата крастава жаба се среща в цялата страна до надморска височина от 1300 m, но е намирана в Пирин на височина от 1960 m. В някои равнинни райони с интензивно земеделие не е регистрирана. В по-голямата част от страната се среща подвидът B. b. bufo, а в Странджа и по Южното Черноморие – B. b. spinosus. Той е по-едър, с по-суха кожа и заострени брадавици в предната част.

Начин на живот и хранене редактиране

Кафявата крастава жаба се храни с дребни насекоми, червеи, паякообразни, охлюви. По-едрите екземпляри могат да изядат и някои видове дребни змии, гущери и гризачи, които поглъщат живи. Обикновено ловува през нощта и е най-активна при влажно време.

Живее на сушата, но в близост до водоемите, които използва за размножаване. Денят прекарва закопана в рохка земя, скрита сред влажна шума или на някое друго подходящо място, а нощем излиза да ловува. Когато е нападната от хищник или обезпокоена, отделя от кожата си отровния и неприятен на вкус секрет буфагин, който е достатъчно силен за да спре повечето неприятели, макар че някои хищници, например таралежите, са устойчиви към него.

Размножаване редактиране

В популациите на кафявата крастава жаба мъжките са 3 – 4 пъти по-многобройни. Размножителният период настъпва между март и май. Тогава женските снасят хайвера си в различни плитки водни басейни (вирове, блата, речни разливи). Те се стремят да направят това във водоема, в който са родени. Яйцата са разположени в прозрачни шнурове, достигащи дължина до 7 m, които копулиращата двойка прикрепва към подводната растителност. Малките метаморфозират от юни до октомври. Поповите лъжички на краставите жаби са с по-голяма и закръглена глава и по-къса опашка от тези на водните жаби.

Допълнителни сведения редактиране

На територията на България е рядък вид, защитен от закона. Среща се в усойни места, където само броени часове дневно прониква слънце. Ловуват предимно нощем, но забравят лова, ако наблизо гори огън. Привлича ги светлината и най-вече топлината.

Източници редактиране

↑ Bufo bufo (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)

Бешков, Владимир и др. Земноводни и влечуги в България. Пенсофт, 2002. ISBN 978-954-642-147-0.

Външни препратки редактиране

((en)) BBC nature за кафявата крастава жаба
((en)) Жаби и вещерство Архив на оригинала от 2007-09-27 в Wayback Machine.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Common Toad в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[1] Bufo bufo (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)

[1]