Кахи Асатиани (на грузински: კახი ასათიანი; на руски: Кахи Асатиани) е съветски футболист и треньор. Майстор на спорта на СССР (1967). Почетен треньор на Грузинска ССР (1978).

Кахи Асатиани
Лична информация
Роден
Кахи Шалвович Асатиани
1 януари 1947 г.
Починал20 ноември 2002 г. (55 г.)
Ръст186 см
Постполузащитник
Юношески отбори
1962–1964 Динамо Тбилиси
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1965–1975 Динамо Тбилиси218(27)
Национален отбор
1968–1972 СССР16[1](5)
Треньор
1978–1982
1987
Динамо Тбилиси (директор)
Динамо Тбилиси
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .

Кариера редактиране

Асатиани е юноша на Динамо Тбилиси, в който прекарва цялата си кариера. В продължение на много години е един от водещите играчи на отбора. Между 1968 и 1972 г. играе в националния отбор на СССР. Прекратява кариерата си на 28 години - не успява да се възстанови след сериозна контузия, получена в мач с Арарат Ереван през 1973 г.

През 1973 г. завършва Грузинския селскостопански институт. Между 1978 и 1982 г. работи в Динамо Тбилиси, а през 1987 г. (до август) е старши треньор. През 1990 г. е председател на Съюза на футболните ветерани от Грузия. От декември 1990 до септември 2000 г. е председател на департамента по спорт в Грузия.

На 20 ноември 2002 г. Кахи Асатиани е застрелян в колата си пред входа на къщата си в Тбилиси.[2] Разследването разкрива, че убийството е направено по поръчка и е добре планирано.[3]

Източници редактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Асатиани, Кахи Шалвович“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​