Отваря главното меню

Качамак (на турски език – Kaçamak, на румънски език – mamaliga) е традиционно балканско ястие, важна част от българската национална кухня, разпространено както на Балканите, така и в Мизия, Гърция, Северна Македония, Албания, Черна гора, Румъния, Сърбия, Молдова, Беларус, Украйна, Чечня, Грузия, Армения, Афганистан, Пакистан, Индия, Турция. Приготвя се от царевичен грис или едро смляно царевично брашно.

Качамак
Kachamak (polenta).jpg
Традиционен български качамак със сирене и свински пръжки, залят с разтопено масло.
гарнитура, или вместо хляб
Произход Балкански полуостров
Детайли
Сервиране топло
Основни
съставки
царевично брашно, сол
Качамак в Общомедия
Качамак, нарязан като хляб

Сместа се вари във вода с щипка сол на тих огън при непрекъснато бъркане с т.нар. бъркалка „качамилка“, до получаване на каша с желаната гъстота. Процесът на варене трае около 40 минути. Съдът се дърпа от огъня, добавя се масло, сместа се разбърква бързо и се захлупва за около 15 – 30 мин., в зависимост от количеството. Така, продуктът набъбва още повече, и поема водата.

Използван като заместител на хляб в ежедневното хранене, качамакът може да се нареже на парчета и да се сервира по различни начини – сладък или солен.

В някои краища на България се полива със запържена с червен пипер свинска мас, сирене, каймак или свински пръжки (известни и като джумерки). За десерт качамакът може да се залее с изваряван сок от захарна тръстика или захарно цвекло, наричан адъ, петмез или маджун. В Североизточна България се приготвя и шупла (сладкиш от царевично брашно). Известен е по света под различни имена, но съставът му е един и същ, запазен през вековете до днес.

ИсторияРедактиране

В България качамакът се налага през XVIII век с навлизане отглеждането на царевица като земеделска култура и по-лесното и продължително съхранение на царевицата като земеделски продукт. Бързото приготвяне като храна на този вид хляб е особено примамливо за българката, поради нейната голяма натовареност – тежък селски труд и отглеждане на многобройна челяд.

Преди да се появи царевицата в България (а и след това), по технологията за „пареното“ (варено и задушено) тесто от просо се е приготвял просеник – с вода се забърква каша от просено брашно, изсипва се в тава и се пече.

В миналото всички зърнени култури са се мелели на мелници-караджейки (между два камъка, без пресяване на трици и люспи), при което в брашната остават всички съставки на зърното.

Производство на царевицаРедактиране

Производството на царевица е най-добрия показател за ползването ѝ като храна. В Ориенталския отдел на Народната библиотека в София е запазен турски данъчен регистър от 1871 г. от който се вижда, че са произведени и са обложени с данък десятък в Оряховската каза (гр. Оряхово) както следва:[1]

За справка – едно тогавашно берковско килѐ е с тегло 70 kg, а едно цариградско килѐ – 40 kg.

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Илчев Захари, Цветан Петров, Разказ за Михайлово, Издателство ПИК, Велико Търново, 2006, с. 59, ISBN-10: 954-736-139-2, ISBN-13: 978-954-736-139-3

Външни препраткиРедактиране