Качулат корморан

вид птица

Качулатият корморан, наричан още среден корморан (Phalacrocorax aristotelis) е птица от семейство Корморанови. Среща се и в България.[2]

Качулат корморан
Shag Phalacrocorax aristotelis.jpg
Червена книга на България
VU
Уязвим[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Хордови (Chordata)
клас:Птици (Aves)
разред:Рибоядоподобни (Suliformes)
семейство:Корморанови (Phalacrocoracidae)
род:Корморани (Phalacrocorax)
вид:Качулат корморан (P. aristotelis)
Научно наименование
(Linnaeus, 1761 г.)
Качулат корморан в Общомедия
редактиране

Физически характеристикиРедактиране

Дължината на тялото на качулатия корморан е в границите 65 – 80 сантиметра, а размахът на крилата – от 90 до 105 cm.[3] През размножителния период птицата е с черно оперение със зеленикав метален отблясък. Кожата край очите е жълта, а в основата на клюна – жълта с черни петна. В предната част на главата има сноп черни пера, завити в края си назад, откъдето идва и името му. През останалото време „качулката“ липсва.[2] Краката са кафяво-черни при възрастните и тъмночервеникави при младите. Очите са яркозелени.[3] През есенно-зимния период са трудно различими от обикновения корморан.[4]

Младите екземпляри са тъмнокафяви, с по-слаб метален блясък за горната част на тялото и бял цвят за долната.[3] Шията и бузите са белезникави, а клюнът е кафяв. Наблюдава се възрастов диморфизъм с малки сезонни различия.[4]

РазпространениеРедактиране

Качулатият корморан е разпространен по морските крайбрежия на Европа от Мурманск и Скандинавския полуостров до Средиземноморието, Черно море и полуостров Крим и част от атлантическото крайбрежие на Западна Африка.[2]

За първи път в България е установен от орнитолога Николай Боев край с. Тюленово през 1946 г.[5] В България през размножителния период обитава единствено нос Калиакра и крайбрежието до село Тюленово. През есента и зимата тук долитат птици от северните крайбрежни райони, като образуват ята и посещават блатата по Черноморското крайбрежие.

Начин на живот и храненеРедактиране

Качулатият корморан гнезди поединично или на малки колонии, като прави гнездото си по недостъпни скални корнизи, малки пещери и кухини по скалите непосредствено до брега. Изгражда го от клони и го застила със суха трева.[2] Понякога се среща и в крайморските блатни зони. Извън размножителния период скита по крайбрежната ивица и не навлиза навътре в сушата.[4]

Често почива на малки групи по скалите в зоната на прибоя. Издава звуци, наподобяващи ниско гъргорене.[4]

РазмножаванеРедактиране

През май женската снася от 3 до 5 светлогълъбови яйца, които мъжката и женската мътят на смени в продължение на 30 – 32 дни. Малките напускат гнездото и стават самостоятелни на двумесечна възраст.[2]

Допълнителни сведенияРедактиране

В България видът е с твърде ограничено разпространение и като застрашен вид е включен в националната ни червена книга още в първото ѝ издание [6]

ИзточнициРедактиране

  1. Червена книга на Република България. Качулат корморан. Посетен на 25 март 2012
  2. а б в г д Цоло Пешев, Симеон Симеонов, „Атлас по зоология. Гръбначни животни“, ДИ „Народна просвета“, 1982 г.ISBN 954-01-0204-9, стр.137
  3. а б в Гръбначните животни на България/Качулат корморан
  4. а б в г Птиците в България/Качулат корморан/Phalacrocorax aristotelis
  5. Боев Н. 1951. Нов вид птица за нашата фауна, средна дяволица (Phalacrocorax aristotelis desmaresti Payr.). – Изв. на ЗИМ-БАН, 1: 329 – 334.
  6. Боев, Н., 1985. Среден корморан, средна дяволица Phalacrocorax aristotelis (L., 1761). – В: Ботев, Пешев (отг. ред). Червена книга на Н Р България, Т. 2. Животни. С., БАН, 47 – 48.
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка.
Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.