Отваря главното меню

Качулатият корморан, наричан още среден корморан (Phalacrocorax aristotelis) е птица от семейство Корморанови. Среща се и в България.[6]

Качулат корморан
Shag Phalacrocorax aristotelis.jpg
Качулат корморан (Phalacrocorax aristotelis)
Phalacrocorax aristotelis.jpg
Природозащитен статут
Червена книга на България
Класификация
[1]
империя: Eukaryota Еукариоти
царство: Animalia Животни
подцарство: Eumetazoa Същински многоклетъчни
надтип: Deuterostomia Вторичноустни
тип: Chordata Хордови
подтип: Vertebrata Гръбначни
инфратип: Gnathostomata Челюстни
надклас: Tetrapoda Четирикраки
клас: Aves Птици
подклас: Carinatae
инфраклас: Neornithes Съвременни птици
разред: Suliformes
семейство: Phalacrocoracidae Корморанови
род: Phalacrocorax Корморани
вид: Phalacrocorax
aristotelis
Качулат корморан
Научно наименование
Уикивидове Phalacrocorax aristotelis
Linnaeus, 1761[3][4][5]
качулат корморан в Общомедия

Съдържание

Физически характеристикиРедактиране

Дължината на тялото на качулатия корморан е в границите 65 – 80 сантиметра, а размахът на крилата – от 90 до 105 cm.[7] През размножителния период птицата е с черно оперение със зеленикав метален отблясък. Кожата край очите е жълта, а в основата на клюна – жълта с черни петна. В предната част на главата има сноп черни пера, завити в края си назад, откъдето идва и името му. През останалото време „качулката“ липсва.[6] Краката са кафяво-черни при възрастните и тъмночервеникави при младите. Очите са яркозелени.[7] През есенно-зимния период са трудно различими от обикновения корморан.[8]

Младите екземпляри са тъмнокафяви, с по-слаб метален блясък за горната част на тялото и бял цвят за долната.[7] Шията и бузите са белезникави, а клюнът е кафяв. Наблюдава се възрастов диморфизъм с малки сезонни различия.[8]

РазпространениеРедактиране

Качулатият корморан е разпространен по морските крайбрежия на Европа от Мурманск и Скандинавския полуостров до Средиземноморието, Черно море и полуостров Крим и част от атлантическото крайбрежие на Западна Африка.[6]

За първи път в България е установен от орнитолога Николай Боев край с. Тюленово през 1946 г.[9] В България през размножителния период обитава единствено нос Калиакра и крайбрежието до село Тюленово. През есента и зимата тук долитат птици от северните крайбрежни райони, като образуват ята и посещават блатата по Черноморското крайбрежие.

Начин на живот и храненеРедактиране

Качулатият корморан гнезди поединично или на малки колонии, като прави гнездото си по недостъпни скални корнизи, малки пещери и кухини по скалите непосредствено до брега. Изгражда го от клони и го застила със суха трева.[6] Понякога се среща и в крайморските блатни зони. Извън размножителния период скита по крайбрежната ивица и не навлиза навътре в сушата.[8]

Често почива на малки групи по скалите в зоната на прибоя. Издава звуци, наподобяващи ниско гъргорене.[8]

РазмножаванеРедактиране

През май женската снася от 3 до 5 светлогълъбови яйца, които мъжката и женската мътят на смени в продължение на 30 – 32 дни. Малките напускат гнездото и стават самостоятелни на двумесечна възраст.[6]

Допълнителни сведенияРедактиране

В България видът е с твърде ограничено разпространение и като застрашен вид е включен в националната ни червена книга още в първото ѝ издание [10]

ИзточнициРедактиране

  1. BirdLife International. Phalacrocorax aristotelis. // IUCN Red List of Threatened Species. Version. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 27 Nov 2008. (на английски) Database entry includes justification for why this species is of least concern
  2. Червена книга на Република България. Качулат корморан. Посетен на 25 март 2012
  3. указано в: IOC World Bird List Version 9.1
  4. указано в: IOC World Bird List Version 8.2
  5. указано в: Clements Checklist of Birds of the World
  6. а б в г д Цоло Пешев, Симеон Симеонов, „Атлас по зоология. Гръбначни животни“, ДИ „Народна просвета“, 1982 г.ISBN 954-01-0204-9, стр.137
  7. а б в Гръбначните животни на България/Качулат корморан
  8. а б в г Птиците в България/Качулат корморан/Phalacrocorax aristotelis
  9. Боев Н. 1951. Нов вид птица за нашата фауна, средна дяволица (Phalacrocorax aristotelis desmaresti Payr.). – Изв. на ЗИМ-БАН, 1: 329 – 334.
  10. Боев, Н., 1985. Среден корморан, средна дяволица Phalacrocorax aristotelis (L., 1761). – В: Ботев, Пешев (отг. ред). Червена книга на Н Р България, Т. 2. Животни. С., БАН, 47 – 48.
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка.
Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.