Кеазим Исинов
Кеазим Исинов е български художник живописец.
| Кеазим Исинов | |
| български художник | |
 Кеазим Исинов в ателието си в София в 2020 година | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 17 февруари 2023 г.
|
| Учил в | Национална художествена академия |
Биография редактиране
Роден е на 16 април 1940 година в Садовец, област Плевен, България. През 1968 година завършва специалност „Живопис“ във Висшия институт за изобразително изкуство „Николай Павлович“, в класа на проф. Ненко Балкански. Освен с живопис се занимава и с малка пластика, скулптура и миниатюри.[1][2]
Първата му самостоятелна изложба е през 1971 година. През 1977 години получава първа награда на Международната изложба в Габрово, а през 1981 година – трета награда на живописната изложба по случай 1300 години България.
Има над 30 самостоятелни изложби в България и над десет по света. През 2005 г. е обявен за художник на хилядолетието, след като печели конкурса „Милениум“ в Холандия на тема „1001 причини да обичам Земята“.[1]
Носител на ордена „Св. св. Кирил и Методий“ I степен за големи заслуги в областта на културата.[3]
Умира на 17 февруари 2023 година.[4]
Източници редактиране
- ↑ а б Юбилей на художника Кеазим Исинов // bnt.bg. 18 април 2020. Посетен на 23 октомври 2022.
- ↑ Тодорова, Надя. Кеазим Исинов облъчва метрото с красота // standartnews.com. 22 юли 2001. Посетен на 23 октомври 2022.
- ↑ Президентът връчи ордени на дейци на науката, културата и образованието, president.bg, 23 май 2006.
- ↑ Почина художникът Кеазим Исинов // Нова телевизия, 17 февруари 2023 г. Посетен на 17 февруари 2023 г.
Външни препратки редактиране
- Личен сайт на Кеазим Исинов Архив на оригинала от 2007-09-28 в Wayback Machine.
- Интервюта
- „Кеазим Исинов: Не съм пророк, но сънищата ми са пророчески“, интервю на Тодор Коруев, в-к „Дума“, 10 юни 2005
- „Кеазим Исинов: Художникът трябва да избяга от натурата и да намери себе си“[неработеща препратка], интервю на Иван Кръстев, в-к „Посредник“, 27 юли 2010
- „Кеазим Исинов: Идат бури! Предстоят ни тежки изпитания“, интервю на Валерия Велева, в-к „Преса“, 14 май 2012