Кеворк Кеворкян

български журналист

Кеворк Таквор Кеворкян (р. 11 септември 1944) е български журналист и публицист от арменски произход.[1]

Кеворк Кеворкян
български журналист
Роден
Образование Софийски университет „Св. Климент Охридски“

БиографияРедактиране

Произход и образованиеРедактиране

Роден е в Сливен. Между 1965 и 1970 г. следва право в Софийския университет.

Кариера в печата и телевизиятаРедактиране

Редактор в отдел „Критика“ (1971 – 1972) и наблюдател във в „Литературен фронт“ (1982 – 1988).

Коментатор (1973), наблюдател (1981) и програмен директор (1990) в Българската национална телевизия. Автор и водещ на програма „Информационен дневник Неделя“ (1976 – 1978). Съавтор и водещ на програма „Всяка неделя“, най-популярното предаване в историята на БНТ (излъчвано 1979 – 1990, 1993 – 1999 като копродукция, 2002 – 2005 като външна продукция, 2012 – 2014 като продукция на Нова телевизия). Разговаря – чрез телевизионни мостове от различни краища на света – с много световни знаменитости. „Всяка неделя“ е най-популярната програма в историята на Българската национална телевизия.[2][3][4][5][6][7] „Всяка неделя“ с годините се превръща в трибуна на инакомислието и утвърждава нов стил в журналистиката. [8][9][10][11] Във „Всяка неделя“ се разгаря и най-големия медиен скандал в годините на тоталитаризма – след интервю с академик Николай Амосов, който, предизвикан от Кеворкян, заявява, че най-фалшивият лозунг е „Пролетарии от всички страни, обединявайте се“. Вестник „Работническо дело“, орган на ЦК на БКП, пише, че Кеворкян „окончателно е нагазил в блатото на антикомунизма“. Скоро след това програмата е спряна. Възстановена е след промяната на 10 ноември 1989 г. [12] Няколко месеца по-късно, заради агресивните атаки на БСП срещу „Всяка неделя“, Кеворкян иска „Вот на доверие“ от публиката и получава подкрепата на над 480 хиляди зрители.[13]

Други медийни проектиРедактиране

Автор на седмичната рубрика на в „Труд“ „Приказки за телевизията“ (2006). Издател на списание „Всяка неделя“ (1990 – 1993), основател на издателство „Зодиак – ВН“ и други.

От 2011 година е автор на седмична коментарна рубрика във в. „Стандарт“, от 2012 година и на седмична рубрика във в. „Преса“.

Обществена работа и дарителствоРедактиране

Основател и председател на Българското сдружение за честни избори и граждански права (1990) – международна награда „Маршал“, присъдена от Бил Клинтън и Тони Блеър. Създава всенародно движение и възстановява десетки войнишки паметници.

На два пъти със собствени средства възстановява паметника на Яворов.[14]

С решения № 54 от 26.11.2008 г. и № 111 от 17.02.2010 г. на Комисията по досиетата се открива, че Кеворкян е сътрудничил на ДС в качеството си на агент[15], като през юни 1990 г. е предложено личното му дело да бъде унищожено.

КнигиРедактиране

Автор е на книгите „Събеседник по желание“ (т.1 – 3, 1981 – 1987), „15 срещи“ (1982), „Личности“ (1989), „Срещи със Симеон Втори“ (1990), „Легендата и нейните герои“ (т. 1 – 3, 2005), „Кеворк проговаря. Необичайни срещи“ (2008), „Кеворк проговаря. Тайните дневници“ (2008), „Тайните на телевизията“ (2009), „Кеворкизми“ (2012), „Плевнелиев – президентът натрапник“ (2017), „История за Личности и буболечки“ (2018), „Сувенири от 10 ноември“ (2020) и др.

През 2003 г. издателство „Захарий Стоянов“ публикува книга на Антон Стефанов със 77 свидетелства на най-известни български интелектуалци и публични личности за Кеворк Кеворкян и „Всяка неделя“.[16]

НаградиРедактиране

През 2018 г. получава специалната награда на Съюза на българските журналисти „Йосиф Хербст“ – за цялостен принос в журналистиката.[17]

ИзточнициРедактиране

  1. ↑ Левчев, Любомир. „Събирачът на бъдеще“, вестник „Стандарт“, 11 септември 2014 г.
  2. ↑ 50 години БНТ, Национално представително изследване на МБМД, 30 октомври – 2 ноември 2009 г., „НетИнфо“ и агенция „Фокус“. // 30 януари 2009..
  3. ↑ Проучване на НЦИОМ, ноември 2004 година, в. „Стандарт“, 4 ноември 2004.
  4. ↑ Звездите на БНТ за 45 години. // в. „24 часа“. 30 октомври 2004 г..
  5. ↑ Кеворкян с тв приз за цялостен принос. // в. „Труд“. 9 юни 2003 г..
  6. ↑ НЦИОМ: Кеворкян – водещ №1, bTV – телевизия №1. // в. „24 часа“. 17 декември 2002 г..
  7. ↑ Предпочитания на телевизионната аудитория в България. // НЦИОМ. ноември 2002 г. / стр. 3.
  8. ↑ „Голяма енциклопедия България“, том 6, издание на Българската академия на науките, 2012 година, стр. 2294
  9. ↑ Алманах „България 20 век“, изд. „Труд“, 1999 г., стр. 899
  10. ↑ Увалиев, Петър. „Хроника 25 години „Всяка неделя“, издателство „Захарий Стоянов“, 2004 г., стр. 69
  11. ↑ Димитрова, Блага. „Събеседник по призвание“, вестник „Труд“, 19 ноември 1981 г.
  12. ↑ „Работническо дело“, 30 декември 1988 г., „Фалшиви илюзии“.
  13. ↑ „Хроника 25 години „Всяка неделя“, издателство „Захарий Стоянов“, 2004, стр. 62
  14. ↑ Биографичен справочник „Кой кой е в България“, изд. „Труд“, 1998, стр. 348.
  15. ↑ Проверени лица – Кеворкян. // Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА. Посетен на 24 март 2017.
  16. ↑ Стефанов, Антон. „77 свидетелства“, издателство „Захарий Стоянов“, 2003. //
  17. ↑ СБЖ връчи годишните си награди 2018. //

Външни препраткиРедактиране

 
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Кеворк Кеворкян.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Кеворк_Кеворкян&oldid=10771729“.