Кентавромахия
Кентавромахия е названието на популярен сюжет в древногръцката митология, представящ битката между кентаври и лапити, която завършва в полза на лапитите.

МитътРедактиране
Според най-популярния мит, представен от Овидий[1], на сватбата на лапита Пиритой и Хиподамея, кентавърът Еврит (Евритион), опиянен от виното, се опитал да отвлече невестата. Другите кентаври, присъстващи на сватбата, последвали примера му, грабвайки човешките жени. В резултат започнала битка между хората и кентаврите, в която победили хората, а малцината оцелели кентаври били принудени да се скрият в планините. В тази битка участвали едни от най-известните герои в древногръцката митология: Тезей, Пиритой, Пелей и Нестор.
Според Диодор Сицилийски, тази битка е продължение на стара вражда между кентаврите и лапитите[2], а според Палефат кентаврите са хора-конници, извършващи нощни грабителски нападения над лапитите, които, не познавайки коня като ездитно животно, ги приемат за полухора-полуконе (т.е. кентаври)[3].
Кентавромахията в изобразителното изкуствоРедактиране
Първите изображения на кентаври се появяват в скулптурните изображения („Герой и кентавър“, Ок. 750 г. пр.н.е.) и чернофигурната вазопис (ваза Франсоа) в Древна Гърция.
През ранната класика от историята на изкуството на Древна Гърция, е построен храмът на Аполон Епикурейски в Баса, в края на V в. Негов архитект е Иктион, който украсява дорийския ордер с релефни изображения на амазономахия и кентавромахия.
През зрялата класика са издигнати храмовете на Акропола. На южната страна на метопите на неговото най-голямо и главно съоръжение Партенона, са изобразени битките между лапити и кентаври. Всички те са изработени към 440 г. пр.н.е. от Фидий и неговите ученици. Сцени на кентавромахия има и на западния фронтон на храма на Зевс в Олимпия.
Кентавромахията е често използван мотив, който се появява в произведенията на изкуството от епохата на Ренесанса, Барока, Класицизъм, Символизъм, Импресионизъм. В творчеството на едни от най-бележитите скулптори и художници, като Микеланджело, Роден, Рубенс, Гоя, Ботичели, Франсоа Вердер, Антонио Молинари, Жан Батист Рено, Арнолд Бьоклин, и др.
В днешно време изразът кентавромахия е станал нарицателно за лоши съседи.
ИзточнициРедактиране
- ↑ Овидий. Метаморфози. 12, 246 – 535
- ↑ Диодор Сицилийски. Историческа библиотека. 4, LXX.
- ↑ Палефат. За невероятното, I.