Вижте пояснителната страница за други значения на Кентавър.

Кентаврите (на гръцки: Κένταυροι, на латински: Centauri ) в древногръцката митология са диви, смъртни същества - полухора-полуконе, от свитата на бог Дионис. В античността се славели с физическата си сила и гневлив нрав.

Кентавър
Ac marbles.jpg
Кентавър, фриз от Партенона
Характеристики
Описаниемитично създание в древногръцката митология
Кентавър в Общомедия

ХарактеристикаРедактиране

В архаичното гръцко изкуство първоначално били изобразявани като човек с конска задница, а по-късно- като същество с тяло на кон и човешки торс и глава, с груби и брадати лица, конски уши, винаги въоржени с тояга, камък или лък. Най-старото изображение датира от VIII в. пр. Хр. и представлява бронзова статуетка, пресъздаваща битката на човек с кентавър. Сред най-популярни избражения са склуптурните композиции с фигури на кентаври на фронтоните на храма на Зевс в Олимпия и на Партенона в Атина.

Първите поетични описания на кентаври са направени от Пиндар и Омир. Пиндар разказва, че Зевс наказал митичния цар на Тесалия Иксион заради желанито му да прелъсти богинята Хера, като преобразил Нефеле - облак, наподобяващ богинята. Подмамен от приликата, Иксион обладал Нефеле и тя родила Кентавър.

Според Омир кентаврите са старо планинско тесалийско племе с огромна сила и сурови нрави, олицетворение на страшната мощ на спускащите се от високо планински води. Обитават трудно достъпни планини и непроходими гори. Едва след Омир са изобразявани като полухора-полуконе. Повечето са деца на Иксион и Нефела.

Кентаврите живеели в гората Пелион и воювали със своите съседи лапитите. Първопричина за войната бил опитът им да отвлекат в деня на сватбата ѝ с царя на лапитите – Хиподамия. Младоженецът бил също син на Иксион. За битката на кентаврите с лапитите( (кентавромахия) разказва Овидий в "Метаморфози" (Ovid. Met. XII 210—535).

Войната между братовчедите – кентаври и лапити е изобразена на един от барелефите на Партенона. Също както титаномахията (битката между Титаните и Олимпийските богове), така и битката между кентаврите и лапитите е битка между цивилизацията и варварството.

Битка с кентаври е част и от приключенията на Херкулес. В нея като в повечето гръцки митове кентаврите са проявяват като буйни, невъздържани и подвластни на животинските си страсти, любители на виното и разгулния живот. Най-известните от митологията кентаври – изключение от тази обща характеристика – са Хирон и Фол – приятели на Херкулес. Двамата са прочути със своята мъдрост и доброта. Кентавърът Хирон е син на Хронос и една от океанидите. След като е ранен по невнимание от Херкулес и изпитва ужасни болки от раната, той отстъпва безсмъртието си на Прометей.

Понякога в митовете, кентаврите са представени като учители на някои от древногръцките герои като Язон (негов учител е именно Хирон) и Ахил. Друг от кентаврите, Нес, в спор за Деянира е убит от Херкулес, а после самия Херкулес умира, защото облича дреха, подарък за съпругата си от същия кентавър.

В средновековните романси, кентаврите били известни като „Сагитарии“.