Кера Тамара

българска княгиня

Кера Тамара (на среднобългарски: кeра Ѳамарь[2], на турски: Tamara Hatun, пълно име: Тамара Мария) от рода Шишман е дъщеря на цар Иван Александър и на царица Теодора. Сестра е на Иван Шишман и на Иван Срацимир.

Кера Тамара
Кeра Ѳамарь
Деспотица и царска дъщеря[1]
Портрет от Лондонското евангелие на цар Йоан Александър
Портрет от Лондонското евангелие на цар Йоан Александър
Родена
Кера Тамара
Починала
сл. 1400
ПогребанаБурса, Османска империя
Семейство
РодСрацимировци
Бащацар Йоан Александър
Майкацарица Теодора
Братя/сестриДесислава Българска
Кераца-Мария
Михаил Асен
Иван Шишман
Иван Асен V
Иван Асен
Иван-Срацимир
Съпругдеспот Константин
султан Мурад I
Кера Тамара в Общомедия

Биография

редактиране

Кера Тамара първо е омъжена за деспот Константин. Съществува мнение, че това е прочутият деспот на Велбъжд Константин Драгаш, чиято дъщеря Елена Драгаш се омъжва за византийския император Мануил II Палеолог и става майка на последния византийски император Константин XI Палеолог. Това мнение обаче е обект на спорове в съвременната наука. През 1371 г. Кера Тамара вече е вдовица, а се знае, че Константин Драгаш е починал през 1395 г. Следователно по-вероятно е деспот Константин, изобразен в Лондонското евангелие до българската принцеса, да е различна личност, за която не се знае нищо, освен че е бил царски зет и е носил титлата „деспот“.

След смъртта на Константин Кера Тамара е омъжена за турския султан Мурад I. Още през 1371 г., след като цар Иван Александър умира, а българският престол е зает от брата на Кера Тамара, Иван Шишман, в Търново пристига посолство от султан Мурад I, което да уреди отношенията с новия цар. Султанът, на когото очевидно са известни както красотата, така и вдовството на Кера Тамара, я иска за съпруга като залог за мира между двете страни[3]. Цар Иван Шишман успява да отклони искането му и протака това решение близо седем години. По този повод в Българска анонимна хроника от 15 век пише:

...И се качи на престола Шишман, синът на Александър. Аморат (Мурат) изпрати до него да му даде своята сестра за него, и той не пожела да даде своята сестра, царица Кера Тамара...[3]
 
Цар Иван Шишман предава сестра си на султан Мурад I

Чак през 1378 г. при повторното признаване на васалитета си Иван Шишман взема тежкото решение. Кера Тамара е изпратена в харема на султана в тогавашната столица Бурса[3]. Тя обаче запазва християнската си вяра. В Бориловия синодик съдбата ѝ е оценена като саможертва:

...На Кера Тамара, дъщеря на великия цар Иван Александър, велика госпожа, обрученица[4] на великия амир Амурат (Мурат), която му бе отдадена заради българския род. А тя, като отиде там, запази православната си вяра, рода си освободи, живя добре и благочестиво и с мир почина, вечна памет...[3]

Гробът на Кера Тамара в Бурса е запазен и до днес във фамилната гробница на Османовци редом до този на султан Мурад I и посетителите го знаят като мястото на „българската царица Марийче“. Според волята на Кера Тамара гробницата ѝ е оставена непокрита, а върху гроба ѝ се сеел ечемик.

На княгиня Тамара е наречена улица в квартал „Васил Левски“ в София (Карта).

  1. Титулатурата е по Лондонското евангелие
  2. Табаков, Симеон. Опит за история на град Сливен. Том 1. Издателство на ОФ, 1986, стр. 208.
  3. а б в г Павлов, Пламен. Търновските царици. В.Т.:ДАР-РХ, 2006.
  4. Борилов синодик в ald-bg.narod.ru

Външни препратки

редактиране