Керино ухо (Sarcoscypha coccinea), известно още като бабино ушенце и попова паничка, е вид торбеста гъба от семейство Sarcoscyphaceae.

Керино ухо
Класификация
царство:Гъби (Fungi)
отдел:Торбести гъби (Ascomycota)
клас:Пезизомицети (Pezizomycetes)
разред:Pezizales
семейство:Sarcoscyphaceae
род:Sarcoscypha
вид:Керино ухо (S. coccinea)
Научно наименование
Lambotte, 1887
Синоними
  • Peziza insolita Cooke, 1879
  • Peziza epidendra Bull., 1790
  • Octospora cyathoides Timm, 1788
  • Aleuria insolita Boud., 1907
  • Geopyxis bloxamii Massee, 1894
  • Geopyxis coccinea Massee, 1895
  • Geopyxis insolita Sacc., 1892
  • Geopyxis pseudoaurantia Sacc., 1889
  • Geopyxis coccinea var. lactea Massee, 1911
  • Calycina cyathoides Kuntze, 1898
  • Peziza cyathoides Linnaeus, 1753
  • Peziza coccinea Jacq., 1774
  • Peziza coccinea Jacq., 1774
Керино ухо в Общомедия
[ редактиране ]

Наименования редактиране

Народното име на гъбата „керино ухо“ произлиза от формата на плодните тела, наподобяваща ушна мида.[1]

Гъбата е известна и като:

  • Ruby elf cup (английски)
  • Pézize écarlate (френски)
  • Scharlachroter Kelchbecherling (немски)
  • Саркосцифа алая (руски).

Разпространение и местообитание редактиране

Кериното ухо се среща във всички краища на България. Вирее строго върху гниещи по почвата клонки от широколистни дървета и храсти. Мицелът се храни с мъртвата дървесина и по тях „отглежда“ плодните си тела. Те се показват при първите по-продължителни затопляния на времето още в края на зимата или с настъпването на пролетта. Рядко достигат диаметър 4 см. Отначало са кълбести, но с узряването постепенно се разтварят и се оформят като правилни чашковидни до паничковидни телца. Телцата на гъбата се издигат на дръжка, висока от 1 до 3 см. Такива широко отворени плодни тела миколозите наричат апотеции.

Апотециите на кериното ухо са нежни и крехки, изглеждат като направени от восък. Отвън са белезникави, с фин мъх, а отгоре са яркочервени.

Употреба редактиране

Кериното ухо няма стопанско значение. Не е отровна гъба, може дори да се яде[2], но не расте масово. Твърде скромна е и ролята ѝ в природата е като сапрофит, който разлага дървесинните остатъци и обогатява почвата с хранителни вещества.

Източници редактиране