Кефаления (на гръцки: θέμα Κεφαλληνίας/Κεφαλονίας) е една от византийските военноадминистративни единици – теми на Балканския полуостров.

Византийските теми на Балканския полуостров през 1045 година
Карта на Йонийските острови.

Територията на тази тема се състои от Йонийските острови, без Китира. Просъществува от средата или края на 8 век /има различни мнения, поради липса на точни исторически данни/ до 1185 г. [1][2][3] Темата остава почти незасегната от славянизацията на целия Балкански полуостров през 6-7 век. [4] В периода 8-9 век темата служи като база за обратната елинизация по йонийското крайбрежие на Акарнания и Епир. [5]

Според Константин VII Багренородни в „За управлението на империята“, Византия прехвърля от Лангобардия една турма и поставя стратег на новата балканска тема при управлението на император Лъв VI Мъдри (886-912). [6][7] От други исторически източници са известни обаче имената на стратези на византийската тема - тактикон Успенски и аналите на кралството на франките. Дори да не е съществувала обособена темата до 809 г., то със сигурност е имало византийска стратегия на йонийските острови преди тази година – от средата или края на 8 век. [1][8][9]

Значението на Йонийските острови е най-вече за запазване на комуникацията между византийските владения на Балканите и в Мала Азия - с тези в южна Италия. От друга страна, посредством Отранто, се контролира достъпа до Адриатика от Средиземно море, а това е от стратегическо значение за противодействие на арабските пирати оплачкосващи цялото средиземноморско крайбрежие през 9-10 век. За имперско противодействие на последното, като опорна византийска имперска база служи темата Пелопонес. [1][8][10]

Седалището на стратега на темата е било вероятно в Корфу. [11] Според съвременни исторически оценки, военните сили в темата възлизат на около 2000 мъже в 9 век, но водещ и основен е византийския флот в случая. [12] Темата е също така често използвана като място за заточение на политическите затворници от Константинопол. [13] Последното споменаване на стратег на Кефаления е от 1011 г. Значението на темата значително намалява след загубата на южна Италия от Византия в средата на 11 век. След тази териториална ампутация, начело на темата не са стратези, а цивилни управители - крити, т.е. вид „съдии“ с административни функции. [13]

В края на 11 век Йонийските острови са бойно поле във византийско-норманските войни. Остров Корфу е зает от норманите от южна Италия през 1081-1085 и 1147-1149 г., докато венецианците безуспешно го обсаждат през 1122-1123 г. Остров Кефалония е също така безуспешно обсаден в 1085 г. и разграбен в 1099 г. от пизаните и в 1126 г. от венецианците. [14]

През 1185 г. всички йонийски острови, с изключение на Лефкада, са завоювани от Вилхелм II за Сицилианското кралство. С изключение на Корфу, чието владение е възстановено за империята през 1191 г., останалите йонийски острови са загубени за Византия, а скоро след това е образувано графство Кефалония и Закинтос от адмирал Маргарит от Бриндизи. [13][15]

Източници

редактиране
  1. а б в Nesbitt & Oikonomides 1994, с. 2.
  2. Pertusi 1952, с. 175.
  3. Soustal & Koder 1981, с. 176.
  4. Soustal & Koder 1981, с. 51–52, 175.
  5. Soustal & Koder 1981, с. 51–52, 175.
  6. Kazhdan 1991, с. 1122.
  7. Pertusi 1952, с. 174.
  8. а б Pertusi 1952, с. 174–175.
  9. Soustal & Koder 1981, с. 52, 175.
  10. Soustal & Koder 1981, с. 52, 54.
  11. Kazhdan 1991, с. 1007.
  12. Treadgold 1995, с. 66ff.
  13. а б в Kazhdan 1991, с. 1123.
  14. Soustal & Koder 1981, с. 56–57, 176.
  15. Soustal & Koder 1981, с. 58, 176.

Вижте също

редактиране