Кешишлък (дем Емануил Папас)

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Кешишлък.

Кешишлък или Тумба, Тумбища, Тумбица (на гръцки: Νέος Σκοπός, Неос Скопос) е село в Република Гърция, Егейска Македония, дем Емануил Папас и има 2529 жители (2001).

Кешишлък
Νέος Σκοπός
— село —
Панорама на Кешишлък
Панорама на Кешишлък
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Емануил Папас
Географска област Сярско поле
Надм. височина 2 m
Население 2529 души (2001)
Пощенски код 621 00
Телефонен код 23210-9
Кешишлък в Общомедия

ГеографияРедактиране

Селото е разположено на 10 километра югоизточно от град Сяр (Серес) на железопътната линия Сяр - Драма.

ИсторияРедактиране

ЕтимологияРедактиране

Според Йордан Н. Иванов името е турското keşişlik, място, където живеят калугери, производно от keşiş.[1]

В Османската империяРедактиране

През XIX век и началото на XX век, Кешишлък е български чифлик в Сярската каза на Османската империя.[1] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Тумбица (Toumbitza) е посочено като село с 15 домакинства, като жителите му са 52 българи.[2]

В 1891 година Георги Стрезов определя селото като част от Сармусакликол и пише:

Кешишлък (Тумбица), чифлик от манастира „Св. Иван“, е на ЮИ от Сяр, на разстояние нещо 2 1/2 часа. Земята изобилува с всичко. Постоянните жители са твърде малко; лете дохождат мнозина от околните села и седят докато приберат берекета.[3]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Кешишлък брои 200 жители, всички българи християни.[4]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година населението на Тумба Кешишлък (Toumba Kechichlik) се състои от 365 гърци.[5]

При избухването на Балканската война в 1912 година трима души от Кешишлък са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]

В ГърцияРедактиране

През войната селото е освободено от българската армия, но след Междусъюзническата война Кешишлък попада в Гърция. През 1922 година при обмена на население между Гърция и Турция след Гръцко-турската война в Кешишлък са заселени бежанци от лозенградското българо-гръцко село Скопе (Юскюб), няколко семейства гърци бежанци от Бурса и няколко семейства каракачани. Според преброяването от 1928 година Кешишлък (Κεσισλίκ) е бежанско село с 408 бежански семейства с 1621 души.[7] Селото получава името Неос Скопос (Ново Скопос) по гръцкото име на Скопе - Скопос.[8]

В 1930 година е построена църквата „Свети Димитър“.[9]

ЛичностиРедактиране

Родени в Кешишлък
  •   Иван Лазаров, деец на ВМОРО македоно-одрински опълченец, Сборна партизанска рота на МОО,[10] жив към 1918 г.[11]
  •   Марко Стоянов (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 и 3 рота на 7 кумановска дружина[12]
  •   Христо Митов, македоно-одрински опълченец, Сборна партизанска рота на МОО[13]

БележкиРедактиране

  1. а б Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 138.
  2. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 118-119.
  3. Z. Два санджака отъ Источна Македония. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 839.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 176.
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 200-201. (на френски) Вероятно данните се отнасят за село Тумба.
  6. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 851.
  7. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
  8. „Сайт на бившия дем Струма“, архив на оригинала от 16 април 2009, https://web.archive.org/web/20090416145537/http://www.strymonas.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=102&Itemid=133, посетен 16 април 2009 
  9. Ιερός Ναός Ἁγίου Δημητρίου. // Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης. Посетен на 16 октомври 2019 г.
  10. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 402.
  11. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на Бългапия: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 106.
  12. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 674.
  13. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 451.