Отваря главното меню
Азия през 400 г.
Сребърни драхми на неизвестен цар на Кидаритите

Кидаритите (Kidarites, на китайски: Ki-To-Lo) са династия в централноазиатското Кидаритското царство, васал на Кушана през 320 и около 467/477 г. влизат в състава на Ефталитската империя. Византийският историк Приск смята, че те имат връзка с хионитите.

Съдържание

ИсторияРедактиране

Основател на династията е Кидарас през 320 г. През 360 г. Кидара II прави експанзия, като повежда бактрийската част на хионитите на юг и превзема част от Кушанската империя на тохарите (кит. юэчжи) в Индия.

Кидаритските хуни са противници на сасанидския крал Яздегерд II (упр. 438 – 457) в Персия. През ранния 5 век те са завладяли Гандхара в Северна Индия.

От 457 г. кидаритите се бият с Ефталитите, които са се съюзили със сасанидския крал Пероз I.

Кидаритите се бият и с Пероз, и кидаритският крал Кункас e победен. През 467 г. кидаритите загубват столицата си Балаам (вероятно идентичен с Балх) и са изместени в Хорезм от ефталитите, които заемат земите им. Остатък от царството им в Гандхара се задържа до най-малко 477 г. Кидаритите са владяли известно време също и Согдиана. След това се стига до битки между ефталитите и персите.

Кидаритите са с ненапълно изяснен произход. Някои автори ги свъзват с хунну, други с хуните, а трети ги смятат за клон на малките юеджи.[1][2][3] Някои учени смятат, че антропологично кидаритите са били европеиди с известни монголоидни примеси.[4] На някои от запазените изображения на монети, владетелите им, които са без бради, приличат повече на хора с алтайски произход, отколкото с ирански.[5]

Царе на КидарититеРедактиране

  • Кидара, вер. 360 – 380
  • Саланавира, средата на 5 век
  • Винайадития, края на 5 век

ЛитератураРедактиране

  • E. V. Zeimal, The Kidarite Kingdom in Central Asia. In: B. A. Litvinsky: The crossroads of civilizations. A.D. 250 to 750. Unesco, Paris 1996, ISBN 9-231-03211-9, (History of Civilizations of Central Asia 3), S. 119 – 133.
  • Matthias Pfisterer: Hunnen in Indien. Die Münzen der Kidariten und Alchan aus dem Bernischen Historischen Museum und der Sammlung Jean-Pierre Righetti. Verlag der österreichischen Akademie der Wissenschaften, Wien 2014.
  • Daniel T. Potts: Nomadism in Iran. From Antiquity to the Modern Era. Oxford University Press, Oxford u.a. 2014, S. 129ff.

ИзточнициРедактиране

  1. A NOTE ON KIDARA AND THE KIDARITES, WILLIAM SAMOLIN, Central Asiatic Journal. Vol. 2, No. 4 (1956), pp. 295 – 297, „The Yueh-chih origin of Kidara is clearly established...“
  2. COINS OF THE TOCHARI, KUSHÂNS, OR YUE-TI, A. Cunningham, стр. 279.
  3. THE KIDARITE KINGDOM IN CENTRAL ASIA, E. V. Zeimal, стр. 132: „The Pei-shih (Chapters 7, 13) mentions that the Kidarites, whom it refers to as the Ta Yüeh-chih (Lesser Yüeh-chih), have money made of gold and silver. This information is confirmed by the evidence of their coins. The first comprehensive attempt to categorize and interpret Kidarite coins was undertaken by Cunningham“.
  4. Ancient History of Central Asia: Yuezhi origin Royal Peoples: Kushana, Huna, Gurjar and Khazar Kingdoms, Adesh Katariya, 2007, p. 171.
  5. Encyclopaedia Iranica, article Kidarites: On Gandhāran coins bearing their name the ruler is always clean-shaven, a fashion more typical of Altaic people than of Iranians.

Външни препраткиРедактиране

  • Frantz Grenet, Kidarites, Ehsan Yarshater: Encyclopædia Iranica