Килблок – елемент на опорното устройство, често използван съвместно с клетката в корабостроенето и предназначен за поставяне на съда в безводно положение.

Конструкции, поддържащи съда по време на строежа му.

1. Килблок за доковете и стапелите представлява железобетонна или стоманена опора във форма на паралелепипед с дължина 0,8–2 m, ширина 0,2–0,5 m и височина 0,8–1,6 m.

Килблоковете се поставят по килевата линия под набора на съда. Най-прости са дървените килблокове, представляващи редица борови греди (рис. а). За издигането на възглавницата на килблока и прилягането и към обшивката на корпуса се зиползват дървени клинове.

Използват се също и метални (рис. б) и метални разглобяеми килблокове (рис. г). За улесняване на издигането и спускането на металните килблокове те се механизират с винтови (рис. в) или хидравлични устройства. В хидравличните килблокове издигането и спускането на буталото в цилиндъра се осъшествява чрез промяна на налягането на маслото от помпа. При издигането набуталото се издига система от опорни тръби, на които, върху възглавницата, леци корпуса на съда.

Килблокове, поддържащи съда в плаващ док. Гданск, Полша.
Видове килблокове в надлъжно и напречно сечение

2. Конструкция с фигурен прорез за поставяне на лодка. В основно се използва на съдовете за спасителните и работните им лодки. Аналогичното устройство на брега също се нарича килблок.

Литература

редактиране
  • Кильблок – статья из Большой советской энциклопедии
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Кильблок“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​