Кил (корабоплаване)

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Кил.

Килът е голяма греда, около която се изгражда корпусът на един кораб. Килът минава в средата на кораба от носа до кърмата и служи за основа (фундамент) в строежа на кораба. Той е много важна част (елемент) за здравината на корпуса и устойчивостта на съда и може да се сравни с основите на една сграда. Килът обикновено е първата част от тялото (корпуса) на един кораб, която се изгражда. Полагането на кила е значително събитие и често се отбелязва с церемония. В някои езици изразът „полагам кила“ е идиоматичен и означава започването на някакво важно начинание. Друг образен (идиоматичен) израз е пожеланието „Седем фута под кила“, т.е. да избегнеш подводни скали.

Диаграма на ветроходна яхта: 1 – Грот, 2 – Стаксел, 3 – Спинакер, 4 – Корпус, 5 – Кил, 6 – Рул, 7 – Скег, 8 – Мачта, 9 – Краспица, 10 – Ванта/Ромбованта, 11 – грот-шкот, 12 – Гик, 14 – Спинакер гик, 15 – Ахтерщаг, 16 – Форщаг, 17 – Boom vang
Фалшкил на ветроходна яхта.

Освен носеща, килът има и хидродинамична задача. Той е част от кораба, предназначена да се съпротивлява на снасянето (дрейфа) – страничното отместване на кораба под влияние на вятъра. Той служи и като противотежест, съпротивляваща се на страничното накланяне на кораба.

При страничен или почти насрещен вятър корабът се премества в странична посока. С помощта на кила страничните сили се уравновесяват и се преобразуват в движение напред.

Киловете имат различни очертания и се изработват от различни съставки. При повечето лодки той представлява една дебела извита греда в най-ниската част на плавателния съд. При много яхти се използва кил с противотежест или водоравно (хоризонтално) крило. При големите стари кораби килът често е просто килна греда – дебела дървена греда, която изпълнява задачата на кил поради тежестта и голямата си дължина. В яхто- и корабостроенето се използва и фалшкил – обикновено метална облицовка на основния кил, която го предпазва от удар. Фалшкилът се изработва от тежки метали – чугун, олово и др. и се състои от съставни части за по-лесна смяна.

При неголемите ветроходни съдове понякога се използват подвижни, неголеми по дължина килове, които се прибират вътре в корпуса на плитководието, за да има възможността да се дойде по-близо до брега[1]. За намаляване на бордовото люлеене по време на движение на съда служи бордовият кил, укрепен непосредствено към борда на кораба на скуловата част на обвода[2].

Платноходните съдове, които нямат кил, често имат един или два шверта.

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Киль, в судостроении, А. Н. Крилов//Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона: в 86 т. (82 т. и 4 доп.). – СПб., 1890 – 1907.
  2. Боковой киль//Военная энциклопедия: в 18 т./под ред. В. Ф. Новицкого … и др. – СПб.; М.: Тип. т-ва И. Д. Сытина, 1911 – 1915.
  3. Килевание//Военная энциклопедия: в 18 т./под ред. В. Ф. Новицкого … и др. – СПб.; М.: Тип. т-ва И. Д. Сытина, 1911 – 1915.

ЛитератураРедактиране

Външни препраткиРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Линейные корабли типа „Саут Дакота““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.