Ким Филби
Ким Филби (на английски: Kim Philby, пълно име Харолд Ейдриан Ръсел Филби, на английски: Harold Adrian Russell Philby, в СССР живее под името Андрей Фёдорович Мартинс[1]; 1 януари 1912, Амбала, Британска Индия – 11 май 1988, Москва) е един от ръководителите на британското разузнаване, комунист, агент на съветското разузнаване от 1933 г.[2]. Син е на британския арабист Сейнт Джон Филби (на английски: Harry St John Bridger Philby). Член е на Кеймбриджката петорка.
Ким Филби Kim Philby | |
британски комунист и разузнавач | |
Филби през 1955 г. | |
Роден | Harold Adrian Russell Philby
|
---|---|
Починал | |
Погребан | Гробище Кунцево, Русия |
Националност | британска, съветска |
Учил в | Тринити Колидж |
Работил в | Секретна разузнавателна служба Комитет за държавна сигурност |
Награди | Червено знаме Орден „Ленин“ |
Семейство | |
Баща | Сейнт Джон Филби |
Майка | Дора Филби |
Съпруга |
|
Ким Филби в Общомедия |
Биография
редактиранеРоден е в Индия, в семейството на британски чиновник при правителството на раджата. Баща му Сейнт Джон Филби дълго време работи в британската колониална администрация в Индия, след това се занимава с ориенталистика, бил е известен арабист: „Като оригинална личност, той приема мюсюлманско вероизповедание, жени се за момиче от Саудитска Арабия, което е робиня, дълго живее сред бедуински племена, бил е съветник на крал Ибн Сауд.“[3] Филби е продължител на един от старинните родове на Англия – в края на XIX век дядото на Ким по баща, Монти Филби, притежава плантация за кафе на Британски Цейлон, а съпругата му Куинти Дънкан, баба на Ким по баща, произлиза от известното в Англия семейство на потомствени военни, един от представителите на което е фелдмаршал Бърнард Монтгомъри[3]. Прозвището Ким му дават родителите в чест на героя от едноименния роман на Ръдиард Киплинг[3]. Възпитава го баба му в Англия. Завършва с отличие Уестминстърското училище. През 1929 г. постъпва в Тринити Колидж на Кеймбриджския университет, където става член на социалистическото студентско общество. През 1933 г., с цел да участва в антифашистската борба, по линия на Комитета за помощ на бежанците от фашизма, действащ в Париж, пристига във Виена, столицата на Австрия, където участва в работата на създадена от Коминтерна благотворителна организация, аналог на Червения кръст.[3] Предвиждайки скорошното завземане на властта в Австрия от фашистите, се връща в Англия заедно активистката на австрийската комунистическа партия Литци Фридман, за която се жени през април 1934 г. В началото на юни 1934 г. (или 1933 г.[4]) е вербуван от нелегалния съветски разузнавач Арнолд Дейч.
След това работи в „Time“, изпратен е като специален кореспондент на този вестник по време на гражданската война в Испания, едновременно изпълнява задачи на съветското разузнаване. Пътува до Испания за последен път през май 1937 г., в началото на август 1939 г. се връща в Лондон.
Благодарение на случая и с помощта на Гай Бърджес през 1940 г. постъпва на служба в Тайна разузнавателна служба на Великобритания (МИ6) и само след година заема там поста на заместник на началника на контраразузнаването. През 1944 г. става ръководител на 9-и отдел на МИ6, който се занимава със съветската и комунистическа дейност във Великобритания. Само за времето на Втората световна война предава на Москва 914 документа.[3] Твърди се, че именно благодарение на Филби съветското разузнаване успява да минимизира загубите, нанесени от предателството на Елизабет Бентли (агент на КГБ в САЩ) през 1945 г.: „Ден или два след нейните показания пред ФБР, Ким Филби изпраща в Москва донесения с пълен списък на всички, които тя е предала.“[5] От 1947 до 1949 г. Филби оглавява резидентурата на британското разузнаване в Истамбул, а от 1949 до 1951 г. – мисията за връзка във Вашингтон, където установява контакти с ръководителите на ЦРУ и ФБР и координира съвместните действия на САЩ и Великобритания по борба с комунистическата заплаха.[6]
През 1951 г. са разкрити първите двама участника в „Кеймбриджката петорка“: Доналд Маклейн и Гай Бърджес. Филби ги предупреждава за опасността, но и самият той попада под подозрение: през ноември 1952 г. е разпитван от британското контраразузнаване МИ5, обаче поради недостатъчни улики е освободен. Филби остава в неясно състояние до 1955 г., когато се пенсионира.
През 1956 г. обаче той отново е приет в тайните служби на Нейно Величество като агент на МИ6. Под прикритието на кореспондент на вестник Observer и сп. Economist той отива в Бейрут.[7]
На 23 януари 1963 г. Филби нелегално е прехвърлен в СССР, където до края на живота си живее в Москва, с персонална пенсия, под фамилиите „Фьодоров“ и „Мартинс“. Понякога е канен от съветски дипломати и ръководители на тайните служби за консултации. Жени се за сътрудничката на РАН[8] Руфина Пухова (род. 1932).
В западната преса се появяват статии за това, че в СССР Ким Филби е злоупотребявал с алкохол. В документалния филм „Ким Филби. Тайная война“ обаче жена му Руфина Пухова и английският писател и публицист Филип Найтли, интервюирал Филби в московската му квартира, отричат този факт. Руфина Пухова отбелязва, че те двамата с мъжа си са прекарали медения си месец в Сибир, а после са посетили и Куба.
Малко преди смъртта си, през 1988 г. Филби в своята московска квартира дава интервю на посетилия го с разрешението на КГБ английски писател и публицист Филип Найтли. Интервюто е публикувано в лондонския вестник The Sunday Times през пролетта на 1988 г., а след това влиза в книгата „The Master Spy: The Story of Kim Philby“ (1989)[6]. Според впечатленията на Найтли, беглецът живее в апартамент, който той нарича един от най-добрите в Москва. Преди това апартаментът е принадлежал на висш служител от Министерството на външните работи на СССР. Когато дипломатът се пренесъл в нова квартира, КГБ веднага препоръчва освободеното жилище на Филби.
Отбелязва се, че апартаментът на Филби, поради опасения, че може да е обект на вниманието на британските специални служби, е много добре разположен по отношение на сигурността: достъпът до къщата е труден, самият вход и подходите към него са лесно видими и контролирани. Телефонният номер на Филби не е посочен в адресните книги и списъците на абонатите на Москва; кореспонденцията идва при него през пощенска кутия в Главната поща.
Ким Филби умира на 11 май 1988 г. Погребан е на новото Кунцевско гробище в Москва.
Награди
редактиранеСъветски
редактиране- Орден Ленин
- орден Червено знаме
- орден Отечествена война I степен
- орден Дружба на народите
- знак „Почетен сътрудник на Държавна сигурност“[9].
Британски
редактиране- Орден на Британската империя, офицерска степен (1 януари 1946) – „като работещ в Министерството на външните работи“.[10] Награждаването е анулирано с указ на кралицата от 10 август 1965 г., а името на Филби е отстранено от регистъра на наградените.[11]
Други
редактиране- Кръст на ордена за Военни заслуги на Червения дивизион (2 март 1938)[12][13][14]. Връчен лично от генералисимус Франсиско Франко[12][13].
Личен живот
редактиранеПървата му жена е Лици Фридман (на немски: Litzy Friedmann), родена като Алиса Колман (на немски: Alice Kohlmann). Женени са от 24.02.1934, няколко години след преместването от Виена в Лондон живеят разделени, развеждат се едва през 1946 г.
Втората му жена е Ейлин Арманда Фърс (на английски: Aileen Armanda Furse, 1910 или 1911 – декември 1957)[15], служителка в един от магазините на „Marks & Spencer“, с която Филби се запознава в първия ден на Втората световна война, 1 септември 1939 г.[16] Женят се на 25 септември 1946 г. Ейлин е майка на всичките деца на Ким Филби:
- Джозефин (Josephine, 1941).
- Джон Дейвид (John David, 07.11.1943 – 14.08.2009). Женен три пъти, има дъщеря, журналистката Шарлот Филби.[17][18] Посещава Москва за погребението на баща си.
- Дъдли Томас (Dudley Thomas, 1944).
- Миранда (Miranda, 1946).
- Хари Джордж (Harry George, 1950).
Третата жена на Филби е гражданката на САЩ Елинор Брюър (на английски: Eleanor Brewer), родена Eleanor Carolyn Kearns, 1914 или 1913 – 1968). Първи брак с кореспондента на „Ню Йорк таймс“ Сам Поп Брюер. Бракът ѝ с Филби е от 1958 до 1965 г. Известно време живее с Филби в Москва, след развода живее в Ирландия, после в Тунис. Умира в Мендосино, Калифорния. Елинор е автор на мемоарите за Ким Филби „Шпионинът, когото обичах“ (The Spy I Loved; изданието в САЩ е под названието „Kim Philby: The Spy I Married“).[19]
Четвъртата му жена е Руфина Ивановна Пухова (1 септември 1932, Москва – 17 май 2021[20], Москва).
Вижте също
редактиранеВ киното
редактиране- „Kim Philby war der dritte Mann“ (ФРГ, 1969) В ролята на Филби е Арно Асман / Arno Assmann
- „Philby, Burgess and Maclean“ (Англия, 1977). В ролята е Антони Бат / Anthony Bate
- „Escape“ (Англия, сериал, 1980). В ролята е Ричард Паско / Richard Pasco
- „Четвъртият протокол“ / The Fourth Protocol (Англия, 1987). В ролята е Майкъл Билтън / Michael Bilton.
- „Cambridge Spies“ (Англия, сериал, 2003). В ролята е Тоби Стивънс.
- „The Company“ (САЩ, сериал, 2007). В ролята е Том Холандер.
- „Alien Connection“ (САЩ, 2011). В ролята е Елиът Пасантино / Elliot Passantino.
- „The Spymaster“ (САЩ, 2013). В ролята е Роб МакГиливрей / Rob McGillivray
- „Kim Philby: His Most Intimate Betrayal“ (Англия, 2014). В ролята е Дейвид Оукс.
- „Camp X“ (Канада, 2014). В ролята е Дейвид Страус / David Straus.
- „Охота на дьявола“ (Русия, 2017). В ролята е Артьом Ткаченко.
Източници
редактиране- ↑ Шпион, который выбрал холод – Молодая Гвардия // Посетен на 2022-03-13.
- ↑ СВР РФ: Гарольд Андриан Рассел „Ким“ Филби // Архивиран от оригинала на 2010-06-14. Посетен на 2022-03-13.
- ↑ а б в г д Наш товарищ Ким Филби
- ↑ Гарольд Андриан Рассел „Ким“ Филби
- ↑ Владимир Абаринов Взлёт и падение КГБ в Америке // «Совершенно секретно».
- ↑ а б Энциклопедия российско-американских отношений. XVIII-XX века. 2001. ISBN 5-7133-1045-0.
- ↑ Macintyre 2015, с. 205.
- ↑ Комсомольская правда. Вдова легендарного разведчика Кима Филби: Он, как джентльмен, всех пропускал вперед – ездить с ним в метро было непросто!
- ↑ 90 лет со дня рождения легенды советской разведки – английского аристократа Кима Филби // РИА Новости, 1 января 2002. Посетен на 2022-03-13.
- ↑ Supplement 37412, page 282 // The London Gazette, 28 декабря 1945. Посетен на 2022-03-13.
- ↑ Issue 43735, page 7569 // The London Gazette, 10 августа 1965. Посетен на 2022-03-13.
- ↑ а б Juárez 2004, с. 196.
- ↑ а б Macintyre 2015, с. 18.
- ↑ Contenido. 67 – 84 с. с. 84.
- ↑ Aileen Philby
- ↑ Бен Макинтайр. Шпион среди друзей. Великое предательство Кима Филби.
- ↑ The Sydney Morning Herald. Proud son of Soviet master spy Philby.
- ↑ The Independent. The spy who loved me: Charlotte Philby returns to Moscow in search of her grandfather Kim Philby.
- ↑ The New York Times. Mrs. Eleanor Philby, 54, Dead; Wrote of Life With Soviet Spy. Архив на оригинала от 2017-01-22 в Wayback Machine.
- ↑ На 89-м году скончалась жена великого разведчика Филби – Руфина Ивановна Пухова-Филби // Посетен на 2022-03-13. (на руски)
Литература
редактиране- Найтли Ф. Ким Филби – супершпион КГБ. – М.: Республика, 1992. – ISBN 5-250-01806-8
- Филби К. Моя тайная война. – М.: Воениздат, 1980.
- „Я шёл своим путём“. Ким Филби в разведке и в жизни. – М.: Международные отношения, 1997. – ISBN 5-7133-0937-1
- Долгополов Н. М. Ким Филби. – (Серия ЖЗЛ) – М.: Молодая гвардия, 2011.
- Човекът – шпионинът – Ким Филби в спомените на генерал Тодор Бояджиев, Изд. Либра Скорп, 2011
- Juan Pujol, el espía que derrotó a Hitler. Temas de Hoy, 450 с. ISBN 9788484603726.
- A Spy Among Friends: Philby and the Great Betrayal. Bloomsbury, 368 с. ISBN 9781408851784.