Ким Чен Ир

севернокорейски политик

Ким Чен Ир (на корейски: 김정일) е бивш генерален секретар на Корейската работническа партия и върховен ръководител (официален титул)[1] на Корейската народнодемократична република.

Ким Чен Ир
김정일
севернокорейски политик
Kim Jong-il on August 24, 2011.jpg
Роден
Вятское, Русия
Починал
Погребан Мемориален дворец Къмсусан, Пхенян, Северна Корея

Етнос Корейци
Религия атеизъм
Образование Университет Ким Ир Сен
Политика
Партия Корейска работническа партия
Лидер на Северна Корея
8 юли 1994 – 17 декември 2011
Генерален секретар на КРП
8 октомври 1997 – 17 декември 2011
Върховен главнокомандващ на КНА
24 декември 1991 – 17 декември 2011
Военна служба
Звание генералисимус
Години 1991 – 2011
Служил на Флаг на Северна Корея Северна Корея
Род войски Корейска народна армия
Семейство
Род Династия Ким (Северна Корея)
Баща Ким Ир Сен
Майка Ким Чен Сук
Братя/сестри Ким Гьон Хи
Ким Пхьон Ир
Ким Ман Ир
Деца Ким Чен Нам
Ким Чжон Чул
Ким Чен Ун
Ким Йо чонг

Подпис Kim Jong-il Signature.svg
Уебсайт
Ким Чен Ир в Общомедия

Бивш върховен главнокомандващ на Корейската народна армия, четвъртата най-голяма войска в света. Ким Чен Ир наследява баща си Ким Ир Сен като ръководител на КНДР след смъртта на последния през 1994 година. В страната си той често е наричан „Любимият ръководител“.[2] Ким Чен Ир умира от инфаркт на 17 декември 2011, а смъртта му е обявена от държавните медии два дни по-късно.[3] Посмъртно е удостоен със званието генералисимус.

БиографияРедактиране

ДетствоРедактиране

Според съветските архиви, Ким Чен Ир е роден през 1941 година във Вятское, Хабаровски край,[4] носейки русифицираното име Юри Ирсенович Ким. Там баща му Ким Ир Сен е бил командир на 1-ви батальон от 88-а съветска бригада, съставена от китайци и корейци. Майка му е Ким Чен Сук. Официалната версия на севернокорейската историография е по-различна, и посочва връх Пектусан за негово родно място. Има и разлика в датите – според съветските и повечето чужди историци Ким Чен Ир се ражда на 16 февруари 1941, а според севернокорейските – на същата дата, но година по-късно. В официалната му биография пише, че след раждането му на връх Пектусан се появила двойна дъга, а на небето изгряла ярка звезда.[2]

Непосредствено след края на Втората световна война и освобождението на Корея от японска окупация, семейството му се завръща на полуострова, настанявайки се в бивше имение на японски офицер в град Сонбон. Там през 1948 година се удавя брат му, „Шура“ (руски прякор) Ким. Година по-късно по време на раждане умира и майка му.[5]

ОбразованиеРедактиране

Ким посещава 4-то основно училище и после 1-во средно училище в Пхенян, завършвайки средното си образование около 1960.[6] Някои чужди историци отхвърлят това твърдение и считат, че е завършил поне началното си образование в Китай, за да е в безопасност от военните действия по време на Корейската война.[7] Отрано проявява интерес към политиката, присъединява се към т.нар. Детски съюз, а после и към Младежката демократическа лига (МДЛ), където участва в кръжоци по изучаване на марксистка литература.[8] През септември 1957 става заместник-председател на МДЛ за своята гимназия. Освен това е проявявал интерес и към земеделието, музиката и механиката. В работилниците на часовете по трудово обучение активно поправя двигатели на камиони и електромотори.

Висшето си образование започва през 1960 година, постъпвайки в университета Ким Ир Сен. Завършва политическа икономия на марксизма през 1964, паралелно с това изучавайки философия и военни науки. Научава английски в университета на Малта през 1970-те години.[9]

Политическа кариера преди 1994Редактиране

Присъединява се към Корейската работническа партия през 1961 година и започва бързо да се издига в редиците ѝ. По това време напрежението между Китай и СССР е вече неимоверно нараснало. КРП, все още вярна на марксист-ленинистката идеология, провежда чистка срещу „ревизионистите“, които биват обвинени в неподчинение на заповедите на Ким Ир Сен и „разводяване“ на революционната линия с конфуциански феодализъм.[10] Ким Чен Ир започва активно да се занимава с поддържане на идеологическата цялост на партията и прокарването на идеологията в медиите и културата на страната.[11]

В края на 1960-те насочва вниманието си към армията и започва да свива бюрокрацията в тази сфера, която според него отслабва контрола на партията върху военните. Основното притеснение идва от навика на чиновниците да преиначават заповедите от централните институции в своя полза. Занимава се също така с отдела по пропаганда и агитация и акцентира върху развитието на филмовото изкуство. Като част от мерките за елиминиране на бюрократичните спънки в държавния апарат и едновременно с това подсилване на агитацията, Ким задължава всички чиновници да работят на място с подчинените си за определен брой дни от месеца.[12] През февруари 1974 бива избран за политкомисар в политбюро на ЦК на КРП, и същата година инициира кампанията за т.нар. Три революции. Тя се състои от изпращане на специализирани партийни екипи, които дават кратки технически, политически и научни лекции на работниците в предприятията из страната, както и в селските стопанства. Малко след това движение са сформирани и „ударни бригади“ от учени, които имат за цел да ускорят научно-техническото развитие в страната.

Взема участие и ръководи инициативи за обединение на Корея. В средата на 1980-те години вече е водеща фигура в КРП и въоръжените сили, и започва да се изгражда култ около личността му. Ким Чен Ир вече е най-влиятелният човек в страната след баща си. Според избягалия от КНДР член на КРП Хван Чжан-йоп, държавният апарат под управлението на Ким Чен Ир става още по-автократичен. Докато Ким Ир Сен е приемал съвети и дори критика от подчинените си, младият Ким още в първите си години на ръководство е бил безкомпромисен и е изразявал силно желание да дирижира дори най-малките детайли от държавната политика. Според Хван той дори определя размера на жилищата за партийни членове и какви подаръци могат да получават те.[13] През 1983 в Рангун, Мианмар избухва бомба по време на посещение на висши южнокорейски официални лица. Атентатът е бил насочен срещу тях, а заловеният атентатор признава, че е бил инструктиран лично от Ким Чен Ир да извърши операцията.[14] В друг атентат през 1987 година севернокорейски агенти взривяват пътнически самолет на Кориън Еър, при който загиват всички 115 пътници на борда.[15]

През 1992 за пръв и единствен път е чут гласът на Ким Чен Ир. По време на парада по случай 60-годишнината от създаването на Корейската народна армия, той се приближава до микрофона и извиква „Слава на героичните войници от народната армия!“

ИзточнициРедактиране

  1. Ansa.it. // Ansa.it, 28 септември 2009. Посетен на 11 март 2010.
  2. а б Biography of the Dear Leader Kim Jong Il. // Korea-dpr.com. Посетен на 5 декември 2008. Архив на оригинала от 2008-06-12 в Wayback Machine.
  3. Почина Ким Чен Ир, днес.бг, 19 декември 2011
  4. "Profile: Kim Jong-Il" BBC News. Ed. Steve Herrmann. 9 октомври 2006. Посетен на 17 декември 2007.
  5. "The Kims' North Korea" Архив на оригинала от 2017-02-24 в Wayback Machine., Asia Times, 4 юни 2005.
  6. Kim Hyun Sik, „THE SECRET HISTORY of KIM JONG IL“, Foreign Policy, 1 септември 2008, бр. 168, стр.44
  7. Martin, Bradley K. (2004). Under the Loving Care of the Fatherly Leader, New York: St. Martin's Press. ISBN 0-312-32221-6
  8. Kim Jong Il – Short Biography Архив на оригинала от 2008-06-12 в Wayback Machine.. Pyongyang: Foreign Languages Press, 1998, стр. 4.
  9. Calleja, Stephen. 1982 Labour government „secret“ agreement with North Korea – ‘Times change’ – Alex Sceberras Trigona. // The Malta Independent. 7 февруари 2010. Посетен на 15 септември 2010.
  10. Mansourov, Alexandre. Korean Monarch Kim Jong Il: Technocrat Ruler of the Hermit Kingdom Facing the Challenge of Modernity Архив на оригинала от 2007-08-16 в Wayback Machine., Asia-Pacific Center for Security Studies
  11. Kim Jong Il – Short Biography Архив на оригинала от 2008-06-12 в Wayback Machine.. Pyongyang: Foreign Languages Press, 1998, стр. 18 – 23
  12. Pyongyang: Foreign Languages Press, 1998, стр. 35
  13. Testimony of Hwang Jang-yop. //
  14. Fake ashes, very real North Korean sanctions Архив на оригинала от 2008-07-18 в Wayback Machine., Asia Times Online, 16 декември 2004.
  15. "North Korea: Nuclear Standoff", The Online NewsHour, PBS, 19 октомври 2006.